Правителствата и здравните системи в богатите страни се мъчат да се справят с пандемията от коронавируса, което означава, че по-бедните държави може да бъдат засегнати по-тежко от вируса, разпространил се в тях, предупреждава високопоставен представител на ООН.
Мами Мизутори, която оглавява Службата за намаляването на риска от бедствия към ООН, казва, че здравните услуги са под стрес даже в развитите страни и че и те нямат достатъчно оборудване, за да помогнат на хората в нужда на фона на рязкото увеличаване на броя на заразените. "Лесно можем да си представим, че ако става дума за страна, в която здравната система не е толкова съвършена, тогава това може да доведе до по-висока смъртност", казва тя от Женева в интервю за фондация "Томсън Ройтерс".
Карта за проследяване на коронавируса, изработена от университета "Джонс Хопкинс", показва, че в събота по света е имало над 150 хиляди потвърдени случая, а починалите надвишават 5600. Досега най-тежко са засегнати Източна Азия, Иран и европейските страни, но картата показва и малък брой случаи в около 20 африкански страни и повече из Централна и Южна Америка. Даже в богатите части на света като Европа и САЩ вирусът показва как рискът засяга хората различно в зависимост от икономическия им статус, отбелязва Мизутори.
Хората, които живеят в бедност и липса на здравно осигуряване или постоянна работа, не могат да си позволят да боледуват или да пропуснат работа, казва тя и определя вируса като "проблем на справедливостта". "Ние трябва наистина да гарантираме, че уязвимите са защитени", добавя тя.
На голям броя служители в офиси е било наредено или те са избрали да работят от дома, но това не е вариант за много хора. "Денят, в който няма да можеш да отидеш на работа, може да е денят, в който спираш да получаваш храна за себе си и семейството си", казва тя. Ако коронавирусът се разпространи из бедните страни, икономическото въздействие върху индивидите вероятно ще бъда по-голямо, защото икономическите загуби биха заемали по-голям дял от брутния вътрешен продукт, добавя тя.
КЪМ КАТАСТРОФА
По-бавното разпространяване на вируса из Африка може да даде на континента ценно време, за да вземе превантивни мерки. Някои африкански страни като Руанда и Уганда са въвели стриктен контрол по летищата и прости хигиенни практики като поставяне на умивалници на публични места за измиване на ръцете. "Има надежда, че бързо усвоените поуки от другите страни, където това стана по-рано, ще попречат да се стигне до сериозна ситуация в по-слабо развитите страни", казва Мизутори. Според Малка Олдър, асоцииран изследовател в Центъра по социология на организациите има елемент на "паника сред елита", след като лидери, политици и видни лица от спорта са се заразили с вируса. "Част от причините за наблюдаваното глобално внимание са в това, че то засяга и богатите, повече отколкото доста други бедствия", казва тя.
Мизутори призовава правителствата да инвестират повече в своите здравни служби, вкл. в медицински персонал и събиране на данни, за да станат те по-гъвкави при заплахи за здравето, както те са решили преди пет години. През 2015 г., след епидемиите от Ебола, МЕРС и птичи грип, повечето правителства подписаха пътна карта за превенция на бедствия, наречена Рамков документ от Сендай. В документа заплахите за здравето имат по-висок приоритет наравно с естествените рискове като земетресенията и наводненията.
Но държавите още не са въвели съвместните мерки, необходими за възпирането на епидемии като тази от коронавируса, казва Мизутори. "Не сме направили достатъчно и това е много ясен зов за пробуждане на всички по света", казва тя.
Мами Мизутори, която оглавява Службата за намаляването на риска от бедствия към ООН, казва, че здравните услуги са под стрес даже в развитите страни и че и те нямат достатъчно оборудване, за да помогнат на хората в нужда на фона на рязкото увеличаване на броя на заразените. "Лесно можем да си представим, че ако става дума за страна, в която здравната система не е толкова съвършена, тогава това може да доведе до по-висока смъртност", казва тя от Женева в интервю за фондация "Томсън Ройтерс".
Карта за проследяване на коронавируса, изработена от университета "Джонс Хопкинс", показва, че в събота по света е имало над 150 хиляди потвърдени случая, а починалите надвишават 5600. Досега най-тежко са засегнати Източна Азия, Иран и европейските страни, но картата показва и малък брой случаи в около 20 африкански страни и повече из Централна и Южна Америка. Даже в богатите части на света като Европа и САЩ вирусът показва как рискът засяга хората различно в зависимост от икономическия им статус, отбелязва Мизутори.
Хората, които живеят в бедност и липса на здравно осигуряване или постоянна работа, не могат да си позволят да боледуват или да пропуснат работа, казва тя и определя вируса като "проблем на справедливостта". "Ние трябва наистина да гарантираме, че уязвимите са защитени", добавя тя.
На голям броя служители в офиси е било наредено или те са избрали да работят от дома, но това не е вариант за много хора. "Денят, в който няма да можеш да отидеш на работа, може да е денят, в който спираш да получаваш храна за себе си и семейството си", казва тя. Ако коронавирусът се разпространи из бедните страни, икономическото въздействие върху индивидите вероятно ще бъда по-голямо, защото икономическите загуби биха заемали по-голям дял от брутния вътрешен продукт, добавя тя.
КЪМ КАТАСТРОФА
По-бавното разпространяване на вируса из Африка може да даде на континента ценно време, за да вземе превантивни мерки. Някои африкански страни като Руанда и Уганда са въвели стриктен контрол по летищата и прости хигиенни практики като поставяне на умивалници на публични места за измиване на ръцете. "Има надежда, че бързо усвоените поуки от другите страни, където това стана по-рано, ще попречат да се стигне до сериозна ситуация в по-слабо развитите страни", казва Мизутори. Според Малка Олдър, асоцииран изследовател в Центъра по социология на организациите има елемент на "паника сред елита", след като лидери, политици и видни лица от спорта са се заразили с вируса. "Част от причините за наблюдаваното глобално внимание са в това, че то засяга и богатите, повече отколкото доста други бедствия", казва тя.
Мизутори призовава правителствата да инвестират повече в своите здравни служби, вкл. в медицински персонал и събиране на данни, за да станат те по-гъвкави при заплахи за здравето, както те са решили преди пет години. През 2015 г., след епидемиите от Ебола, МЕРС и птичи грип, повечето правителства подписаха пътна карта за превенция на бедствия, наречена Рамков документ от Сендай. В документа заплахите за здравето имат по-висок приоритет наравно с естествените рискове като земетресенията и наводненията.
Но държавите още не са въвели съвместните мерки, необходими за възпирането на епидемии като тази от коронавируса, казва Мизутори. "Не сме направили достатъчно и това е много ясен зов за пробуждане на всички по света", казва тя.
