От 2000 г. насам Владимир Путин управлява Русия почти без прекъсване. От премиер до президент и отново – за повече от две десетилетия той не просто задържа властта, а я трансформира в почти абсолютна. Днес Путин е символ на автократично лидерство, конфронтация със Запада и изолация на Русия. Но как точно стигна дотук?
Началото: Обещание за стабилност
След хаотичните 90-те години, белязани от икономически сривове, мафия и нестабилност, руснаците копнееха за ред и предсказуемост. Именно това предложи Владимир Путин, когато пое президентството от Борис Елцин в началото на 2000 г. Обеща борба с корупцията, възстановяване на държавността и национална гордост.
И изпълни част от това – в първите години Русия отбеляза икономически растеж, значително подобрен от високите цени на петрола и газа. Путин използва тези приходи не само за икономика, но и за укрепване на собствената си власт.
Моделът на „контролирана демокрация“
Постепенно Путин започна да демонтира демократичните механизми, макар и под привидната форма на избори и институции. Независимите медии бяха заглушени или купени от приближени до властта, опозицията – маргинализирана или преследвана, а съдебната система – поставена под контрол.
Промените в Конституцията, които позволиха Путин да остане на власт до поне 2036 г., бяха поредна стъпка в този процес. Руският модел на „суверенна демокрация“ стана синоним на авторитаризъм с фасада на изборен процес.
Курс към конфронтация
След началото на третия му мандат през 2012 г. Путин започна да води Русия все по-открито към сблъсък със Запада. Това бе провокирано от мащабни протести в страната, обвинения в изборни манипулации и натрупващото се вътрешно недоволство.
За да консолидира подкрепата си, Кремъл активира добре позната стратегия – създаване на „външен враг“ и засилване на националистическия наратив. Западът бе представен като заплаха за суверенитета и традиционните ценности на Русия.
Геополитическа експанзия и санкции
Анексирането на Крим през 2014 г. беше повратна точка. С тази стъпка Путин не само наруши международното право, но и демонстрира, че Русия няма да играе по „правилата“ на Запада. Следваха конфликти в Донбас, намеса в Сирия, отравяния на опозиционери, кибератаки и намеса в чужди избори.
Всичко това доведе до безпрецедентна международна изолация, но в същото време засили вътрешната подкрепа към Путин сред консервативно и пропагандно информираното население.
Войната в Украйна: Всичко или нищо
Инвазията в Украйна през 2022 г. беляза нов етап – пълен разрив със Запада. Путин заложи всичко – икономическа стабилност, международна легитимност, дори бъдещето на Русия – за да реализира визията си за възстановяване на „историческа справедливост“ и „руски свят“.
Реакцията на света бе категорична: тежки санкции, военна и финансова подкрепа за Украйна, политическа изолация. Но вместо да отстъпи, Кремъл засили репресиите вътре в страната, задълбочи реториката срещу НАТО и дори размаха ядрената карта.
Защо Путин се задържа толкова дълго на власт?
Контрол над медиите – Цялата държавна пропагандна машина работи в негова полза.
Подтискане на опозицията – Арести, убийства, отравяния – всяка форма на несъгласие е елиминирана.
Създаване на заплахи – Истински или въображаеми врагове поддържат населението в страх и сплотеност.
Личен култ и патриотизъм – Путин е представян като спасител на Русия, мъж на действието.
Въоръжен апарат – Армия, полиция и специални служби – всички са пряко подчинени на лоялността, не на закона.
Накъде оттук нататък?
Въпросът не е само как Путин остана толкова дълго на власт, а какво ще остави след себе си. Русия е все по-изолирана, икономиката ѝ е под натиск, обществото – репресирано. В един момент дори най-силната автокрация се изправя пред собствените си граници – икономически, социални, дори морални.
Но засега – Владимир Путин продължава да управлява с желязна ръка, срещу логиката на света и в името на своята визия за „велика Русия“.
