10 дни, 7 държави и едно балканско пътешествие, което ухае на свобода, звучи като смях по завоите на дългите пътища и е простичка картина, но съвършено изваяна и красиво нарисувана от природата. В това пътуване се впуска Андрей Деновски. Той е музикален редактор в радио и телевизия The Voice и е с безкраен приключенски, свободен дух. Понякога, дори и сам, просто се качва в колата и тръгва някъде. Този път го споделя.
От зелените планини на Косово до адриатическите изгреви над Черна гора, от скритите улици на Призрен и старите каменни крепости в Дубровник до оживените нощи в Будапеща – всяка спирка разказва история. Пътуването минава през природа, култури, вкусове и хора, които напомнят, че Балканите може и да са различни, но са свързани с нещо много по-дълбоко – топлота, спонтанност и неподправена човечност.
Това не е просто маршрут по карта, а вътрешен компас, който сочи „на юг“, към приключения, смях и гледки, които се запечатват в съзнанието завинаги...
10 дни, 7 държави и над 3000 километра из цветните и прекрасни Балкани. С какво ги пропътува и сам ли беше?
Това беше едно дълго мечтано пътуване. Пътувах с кола и една приятелка.
Коя държава най-много те впечатли и какво точно в нея?
Много ми е трудно да преценя, но може би Черна гора. Аз съм любител на „високите“ гледки, а високите планини, които са около курортите Будва и най-вече Котор, предлагат точно това. С дрон виждам всичко от високо, но към Которския залив се открива невероятна гледка от един бар, който е на върха на Которската серпентина (автомобилен път с 25 остри и обратни завоя).
Черна гора е оставила в съзнанието ти красиви гледки, личи си. Тя като че ли е много подценявана дестинация, очевидно напразно. В останалите държави в твоето балканско пътешествие какво се случи?
Всяка от държавите предлага различно преживяване. Косово ме впечатли с невероятната си природа и безупречните магистрали. Успях да се разходя само из малките калдъръмени улички на Призрен. Определено косоварите са изключително топъл и гостоприемен народ.
В Албания бяхме в малкото градче Кукъс, което ни беше транзитна спирка с нощувка, за да си разделим пътя от България до Черна Гора. Северната част на Албания, също като Косово, има страхотна природа.
Хърватия я открих през декември, когато я посетих за първи път. Този път, обаче, видях и част от крайбрежието ѝ. Дубровник е магичен град – в него има по нещичко за всеки, и всичко... за мен. От Стария град, където е сниман хитовия сериал „Игра на тронове“, до новата част и планински връх, от който, освен спиращата дъха гледка към залеза, виждаш и цял Дубровник.
Задар беше следващият град – изключително спокоен и по-скоро семеен град. Там просто се отпускаш и се наслаждаваш на храната, на гледката, на звука от морето и на последните слънчеви лъчи за деня.
Плитвишките езера и Загреб ги посещавам за втори път – каквото и да се каже за тях ще е малко, просто трябва да се иде там.
Макар и не от Балканите, се отбихме и в Унгария, там също съм бил безброй пъти. Будапеща е истинско богатство с термалните бани, архитектурата и динамичния живот. Имам чувството, че през нощта има повече хора по улиците, отколкото през деня. Абсолютно парти дестинация, макар че на пръв поглед не изглежда така.
Румъния беше последната държава от пътуването – нея минахме транзит и спряхме само за хапване. Но също ми е много любима и спокойно бих казал, че може би 70% от нейната територия вече съм посещавал. Република Северна Македония също минах транзитно, защото съм бил на някои от най-популярните ѝ локации преди (Охрид, Скопие, каньонът Матка и, разбира се, градовете до границата с нас).
Би ли се върнал някъде и защо?
Със сигурност искам да разгледам много по-голяма част от Косово и Албания, защото в тези две страни бях за първи път.
С коя от държавите най-много си приличаме или като балканци с всички имаме нещо общо?
Навсякъде хората са усмихнати и весели – това си е като запазена марка за Балканите. Каквото и да ни се случва, каквито и проблеми да имаме, винаги сме в добро настроение.
Видя ли съществени разлики? Какво те учуди? В културата, манталитета, нравите?
Определено в Унгария ми направи изключително лошо впечатление нещо, което от по-възрастните разбирам, че и ние сме правили през 90-те, а именно по-високите цени за туристи. От уличните сергии с магнитчета до популярни заведения – виждаш цена в унгарски форинти и в евро. Но тази в евро е в пъти по-висока и не отговаря на курса - форинт към евро и обратното. В едно от заведенията популярен коктейл в менюто беше обявен с цена в местна валута 3500 HUF и цена, ако платиш в евро – 12€. (3500 форинта са около 8,70 € или 17 лв. / 12€ са почти 23,50 лв.)
Има ли нещо, което те ядоса?
По-лоши пътища от българските няма! По-лоша организация на движението при ремонт от тази, която има при нас, няма. В Черна гора и Хърватия кипят усилени ремонти и разширение на главния път към морските им курорти (с по една лента в посока са пътищата, вероятно скоро ще бъдат с повече). Участъкът от лентите, в които се изкърпваше асфалтът, бяха забранени за движение и имаше поставени мобилни светофари, за да е безпроблемно и безопасно разминаването в участъци от по 5-10 метра. Няколко дни по-късно се прибирам в България, през Дунав мост 2 при Видин, и след разклона за Арчар виждам знак за ремонт, веднага след него остро изрязано парче асфалт по дължината на цялата лента за движение. Без да имаш време за реакция, без да имаш възможност да намалиш – директно влизаш в дупката, а асфалтиращата техника паркирана на близката отбивка. И понеже беше към 20:00 ч. (в началото на април все още тъмно в този час) вероятно им е свършило работното време и са решили да оставят изрязаното за асфалтиране на следващия ден.
♦ Блиц въпроси:
Най-вкусното хапване - къде и какво?
Грилован адриатически калмар с орзо паста, див чесън и xo сос в Загреб.
Най-интересната напитка - къде и каква?
Вино в Хърватия, не го помня, но беше по препоръка от ресторанта и беше страхотно!
Най-хубавите жени, освен българките, разбира се?
Бях с естествено красива жена. Не видях по-хубава.
Най-чистият град?
Котор.
Завинаги в сърцето ти остана...?
Дубровник.
