Норвежкото правителство обяви, че ще деблокира тази година над 300 милиона евро допълнителни средства, за да подсили военното си присъствие в Севера, близо до границата с Русия, след нашествието в Украйна, предаде Франс прес.
"Макар че руско нападение срещу Норвегия не е вероятно, трябва да разберем, че имаме съсед на Изток, който е станал по-опасен и по-непредсказуем", заяви на пресконференция норвежкият министър на отбраната Од Рогер Еноксен.
Средствата ще бъдат използвани за засилване на военноморското присъствие в Севера, засилване на обучението на активната армия и резервите, увеличаване на запасите от боеприпаси, гориво и друга жизненоважна техника, подобряване на възможностите за настаняване на съюзнически войски и подсилване на разузнаването и киберотбраната.
Скандинавската страна има 196-километрова сухопътна граница с Русия и голяма морска граница в Баренцово море.
"Трябва да засилим присъствието си в Далечния север", подчерта Еноксен. Той посочи, че Русия има значителни интереси в сферата на сигурността, засягащи съседни на Норвегия страни и Далечният север има голямо икономическо значение за Москва.
В момента в Норвегия се провеждат важни военноморски, въздушни и сухопътни маневри с участието на около 30 000 войници от 27 държави, членове на НАТО или партньори на Алианса (Швеция и Финландия). Учението е специално насочено към тестване на способността на Норвегия да получава съюзни подкрепления в случай на външна агресия, в съответствие с член 5 от Северноатлантическия договор, който задължава всички негови членове да се притекат на помощ на един от своите в случай на атака.
Освен това то позволява на съюзническите войски да свикнат с боеве по време на големите студове. Правителството обяви, че отделя и 50 милиона евро за подобряване на гражданската отбрана.
Премиерът Юнас Гар Стьоре заяви пред парламента, че Норвегия се готви да посрещне до 100 000 бежанци от 3-те милиона украинци, избягали от войната в родината си.
Норвегия не е член на ЕС, но наложи на Русия същите санкции като членките в отговор на нашествието в Украйна. Тя обаче отказа да забрани "за момента" официалните руски медии Ар Ти и Спутник, чието разпространение е забранено в ЕС.
"Макар че руско нападение срещу Норвегия не е вероятно, трябва да разберем, че имаме съсед на Изток, който е станал по-опасен и по-непредсказуем", заяви на пресконференция норвежкият министър на отбраната Од Рогер Еноксен.
Средствата ще бъдат използвани за засилване на военноморското присъствие в Севера, засилване на обучението на активната армия и резервите, увеличаване на запасите от боеприпаси, гориво и друга жизненоважна техника, подобряване на възможностите за настаняване на съюзнически войски и подсилване на разузнаването и киберотбраната.
Скандинавската страна има 196-километрова сухопътна граница с Русия и голяма морска граница в Баренцово море.
"Трябва да засилим присъствието си в Далечния север", подчерта Еноксен. Той посочи, че Русия има значителни интереси в сферата на сигурността, засягащи съседни на Норвегия страни и Далечният север има голямо икономическо значение за Москва.
В момента в Норвегия се провеждат важни военноморски, въздушни и сухопътни маневри с участието на около 30 000 войници от 27 държави, членове на НАТО или партньори на Алианса (Швеция и Финландия). Учението е специално насочено към тестване на способността на Норвегия да получава съюзни подкрепления в случай на външна агресия, в съответствие с член 5 от Северноатлантическия договор, който задължава всички негови членове да се притекат на помощ на един от своите в случай на атака.
Освен това то позволява на съюзническите войски да свикнат с боеве по време на големите студове. Правителството обяви, че отделя и 50 милиона евро за подобряване на гражданската отбрана.
Премиерът Юнас Гар Стьоре заяви пред парламента, че Норвегия се готви да посрещне до 100 000 бежанци от 3-те милиона украинци, избягали от войната в родината си.
Норвегия не е член на ЕС, но наложи на Русия същите санкции като членките в отговор на нашествието в Украйна. Тя обаче отказа да забрани "за момента" официалните руски медии Ар Ти и Спутник, чието разпространение е забранено в ЕС.
