В навечерието на конклава, който ще избере наследника на Бенедикт XVI френският вестник "Фигаро" посочва седемте ключови въпроса в решителната седмица за Католическата църква.
Ще бъде ли избран папа тази седмица?
Много е вероятно новият папа, наследник на Бенедикт XVI и 266-и папа на Католическата църква, да бъде избран тази седмица. Много вероятно, защото при предишните девет конклава средният брой гласувания е седем и половина. Най-кратък е бил конклавът за избора на папа Пий XII през 1939 година с три тура на гласуване. Следват Йоан-Павел I (1978) и Бенедикт XVI (2005) с четири гласувания. Най-дълго е продължил конклавът за избора на папа Пий XI през 1922 година с 14 гласувания и на Йоан XXIII през 1958 година с 11 гласувания. Йоан-Павел II беше избран с осем тура. Дори при 14 тура на гласуване конклавът, който се открива утре, би трябвало да приключи в събота сутринта. Въз основа на статистиката и на факта, че кардиналите изглеждат доста "узрели" за решението си, както намекна говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди, процесът няма да е нито бърз, нито дълъг. Не се очаква светкавичен вот като този за Бенедикт XVI, при който новият папа може да бъде избран още в сряда вечер. Но това вероятно ще се случи в четвъртък или най-късно в петък.
Кои са фаворитите?
Класациите варират всеки ден. В тях влизат около 15 имена. Но едно име се споменава настойчиво - това на кардинал Анджело Скола, архиепископ на Милано. Това обаче не означава, че той ще бъде избран. Може да се предположи, че той ще има най-добър резултат утре вечер при първия тур, който играе ролята на "предварително гласуване". Италианските медии съобщават, че той разполага с около 40 гласа в своя подкрепа, но тази цифра не бива да се възприема като чиста монета, защото се основава само на хипотези за гласуването. Факт е обаче, че името на кардинал Скола доминира. Но той ще се нуждае от близо два пъти повече гласове - 77, за да бъде избран. Така че нищо не е ясно, защото блокиращите малцинства могат да се превърнат в блокиращи мнозинства срещу дадено име. След кардинал Скола се нареждат Одило Педро Скерер (Бразилия), Марк Уеле (Канада), Петер Ердьо (Унгария), Кристоф Шьонборн (Австрия, Шон патрик О` Мали (САЩ), Тимъти Долан (САЩ), Хорхе Марио Берголио (Аржентина), Алберт Малкълм Ранджит (Шри Ланка), Фернандо Филони (Италия), Телесфор Пласидус Топо (Индия), Луис Антонио Тагле (Филипини), Франсиско Роблес Ортега (Мексико), Жоао Браз де Авиш (Бразилия).
Кардиналите направили ли са вече своя избор?
Миналата седмица имаше първи избор и той беше успешен. Става дума за колективно решение да не се позволи продължаването на нефункционирането на римската курия, което попречи на целия понтификат на Бенедикт XVI. И преди всичко нефункционирането вече да не се приема. Кардиналите, членове на курията, не очакваха подобно неподчинение от страна на кардиналите, които не живеят в Рим, но и от някои от живущите в града. Следователно налага се мнението, че трябва да се търси профил на ръководител. Но това трябва да е човек с голям капацитет за човешки контакти. Днес всеки кардинал има по едно име на ум, той знае за кого ще гласува на първия тур. Но никой не знае за кого ще гласува на третия или четвъртия тур... Това ще зависи от динамиката на гласуването. Всички обаче знаят и то до самия избор за кого никога не биха гласували, на никаква цена.
Какъв е профилът на идеалния кандидат?
Характерното за този предварителен конклав е, че ще се проведе в условията на институционална криза. Никога римската курия не се е сблъсквала с толкова упреци за авторитарните си и централистки методи, свързани главно с личността на бившия държавен секретар на Бенедикт XVI кардинал Тарчизио Бертоне. Без да се превръща в дворцова революция, този предварителен конклав ще наложи изискването за институционална реформа на римската курия. Тя вече се обсъждаше между 1978 и 2005 година. Но този проблем се превърна в приоритет, без обаче върху него да са съсредоточени всички дебати. "Да, ние говорихме по тези въпроси, но не само за тях", коментира кардинал Тагле. Предварителният конклав очерта също немедийния понтификат, при който Бенедикт XVI понякога създаваше впечатлението, че бяга от хората. Без да търсят нов Йоан-Павел II, кардиналите искат харизматичен човек с контакти в Църквата и в света. Тези две качества изглеждат трудни за откриване в един човек. Така че ще бъдат взети предпазни мерки преди избора на втория човек в Католическата църква, държавния секретар, тъй като върху него ще падне отговорността за изпълнението на реформите. Кардиналите не искат да допускат два пъти една и съща грешка - да бъдат поставени пред свършен факт относно избора на държавен секретар, след като бъде избран папата.
Кои са основните залози в избора?
Любопитното е, че основният залог не е въпросът за реформирането на курията. Този вътрешен въпрос засяга организацията на централната администрация на Католическата църква (както и въпроса за финансите на Ватиканската банка). Но големият залог за наследника на Бенедикт XVI е друг. Той трябва да консолидира желаната от Бенедикт XVI интериоризация, за да получат съзнателните и активни католици ясна и установена идентичност. Навън, към света, е важно новият папа да промени начина на предаване на посланията на Църквата, т.е. да комуникира по-добре, за да говори на всички. Навън, към другите региони, трябва да се следи развитието на Църквата спрямо един по-агресивен ислям, отколкото преди осем години.
Кога кардиналите ще се откъснат от света?
Тази сутрин те ще се съберат за последно на генерална конгрегация в залата на Синода. След това следобед ще се съберат за малък комитет. Последните вечери са много важни. Утре сутрин те трябва да се явят в седем часа в резиденцията Санта Марта във Ватикана. Те ще останат там до края на конклава. В 10 часа ще отслужат заедно меса "за избора на суверенния понтиф". В 16 часа ще влязат в Сикстинската капела. По-малко от час след това ще бъде произнесена клетвата extra omnes (външните лица да напуснат). Тогава те ще останат сами в света, т.е. затворени в Сикстинската капела.
Какво ще се случи с Бенедикт XVI?
"Заслужилият папа" е много дискретен. Той не смята по никакъв начин да влияе на избора. Той е информиран от секретаря си за "общия напредък на работата", но Ватиканът уверява, че "не е информиран за съдържанието на дебатите". Бенедикт XVI ще живее до края на април в замъка Кастел Гандолфо. След това той ще се установи в манастир в градините на Ватикана и ще води манастирски живот на изследвания и молитви. Най-скъпата му младежка мечта най-сетне се осъществява, но за колко ли време? Той изглежда много уморен. (БГНЕС)
