Елисейският доврец обяви снощи основния състав на новото правителство на Франция с министър-председател Себастиан Льокорню, предаде телевизия Бе Еф Ем. Вестник "Монд" публикува списък с имената на 18-те министри:
- Елизабет Борн – министърка на националното образование, висшето образование и научните изследвания
- Манюел Валс – министър на отвъдморските територии
- Жералд Дарманен – министър на правосъдието
- Брюно Рьотайо – министър на вътрешните работи
- Брюно Льо Мер – министър на въоръжените сили и по въпросите на ветераните
- Катрин Вотрен – министърка на труда, здравеопазването, солидарността и семействата, и хората с увреждания
- Ролан Лескюр – министър на икономиката, финансите и индустриалния и енергиен суверенитет
- Рашида Дати – министърка на културата
- Ерик Вьорт – министър на териториалното устройство, децентрализацията и жилищната политика
- Жан-Ноел Баро – министър на Европа и външните работи
- Аниес Пание-Рюнаше – министърка на екологичния преход, биологичното разнообразие, горите, морето и риболова
- Ани Жоньовар – министърка на земеделието и продоволствения суверенитет
- Амели дьо Моншален – министърка за бюджета и публичните сметки
- Наима Мучу – министърка на трансформацията и публичната администрация, изкуствения интелект и цифровизацията
- Филип Табаро – министър на транспорта
- Марина Ферари – министърка на спорта, младежта и обществения живот
- Орор Берже – делегирана министърка към министър-председателя, отговаряща за равенството между жените и мъжете и борбата с дискриминацията, говорителка на правителството
- Матийо Льофевр – делегиран министър към министър-председателя, отговарящ за връзките с парламента.
Първото заседание на новия френски кабинет ще бъде днес.
Това е третият кабинет за последната година.
Изненадите в правителството на Льокорню
Асошиейтед Прес отбелязва, че Брюно Льо Мер, бивш министър на икономиката на Еманюел Макрон (2017-2024 г.), се завръща като министър на въоръжените сили и ще отговаря за военната помощ за Украйна и за справянето със заплахите за европейската сигурност, породени от Русия.
Няколко ключови министри запазват постовете си, включително Жан-Ноел Баро в Министерството на външните работи, Брюно Рьотайо в Министерството на вътрешните работи и Жералд Дарманен в Министерството на правосъдието, добавя изданието.
Ролан Лескюр, близък съюзник на френския президент, ще бъде министър на финансите. Лескюр, който е с леви политически възгледи, и Льокорню ще бъдат изправени пред предизвикателството да постигнат компромис в парламента за бюджета за следващата година. Преговорите по бюджета се усложняват, като се налага внимателно договаряне на компромиси между три идеологически противоположни блока в парламента, където няма ясно мнозинство, отбеляза Ройтерс.
Двамата предшественици на Льокорню бяха отстранени заради опитите си да ограничат бюджетния дефицит на Франция - най-големия в еврозоната - в момент, когато рейтинговите агенции и инвеститорите следят ситуацията отблизо.
В опит да спечели социалистите, Льокорню предложи данък върху богатството, за какъвто дълго настояваше левицата. Изключение ще се направи за активите на собствениците на фирми, за бъдат защитени компаниите и работните места.
Той също така изключи възможността да използва специални конституционни правомощия, за да прокара бюджета в парламента без гласуване.
Във вторник Льокорню ще направи обръщение пред Националното събрание и да обяви имената на останалата част от министрите в кабинета си, съобщи ДПА. Агенцията допълни, че след това има вероятност да бъде поискан вот на недоверие срещу премиера и новия му кабинет.
Жизненият път на новото правителство на малцинството рискува да бъде кратък, тъй като се сблъсква с враждебност в парламента, където няма стабилно мнозинство, отбеляза АП.
Опонентите на Макрон от левицата в Националното събрание обединяват усилията си, за да свалят Льокорню с вот на недоверие, а крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен настоява за предсрочни парламентарни избори. Премиерът призова министрите си „да търсят компромиси с опозицията“. Премиерът се готви да води преговори най-напред със социалистите, за да избегне незабавен вот на недоверие и да се опита по-късно да прокара бюджета.
Политически реакции
Първите реакции след оповестяването на имената на министрите бяха крайно отрицателни, отбеляза АФП.
„Биват свалени, но си остават на постовете“, възропта водачът на парламентарната група на Социалистическата партия Борис Валo, критикувайки „вироглавието“ на макронистите, което „всеки ден тласка страната все по-дълбоко в хаоса“.
Председателят на крайнодясната партия „Национален сбор“ Жордан Бардела се подигра на правителство, „съставено от последните макронисти, вкопчени в потъващия сал“.
А партията „Републиканците“, която след дълги колебания се съгласи да участва в управлението, видя как нейният председател Брюно Рьотайо, потвърден като министър на вътрешните работи, публично се възмути вечерта от състава на кабинета, който „не отразява обещаното скъсване“ с досегашното статукво.
„Хаос сред „Републиканците“, които се чудят дали да останат в правителството“, гласи заглавие на сайта на телевизия Бе Еф Ем. „Едва съставено, правителството на Льокорню се сблъсква с първата си криза“, четем в заглавие на в. „Фигаро“, който визира бурната реакция на Рьотайо.
„Какъв цирк! Едва назначен, Брюно Рьотайо заплашва да напусне правителството! Ето ги и тези, които ни дават уроци по стабилност и отговорност, бла-бла-бла“, написа в „Екс“ лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон.
Съюзът на демократите и независимите (UDI) обяви снощи, че напуска общия управленски блок след представянето на новия кабинет, в който няма нито един представител на партията, съобщи в. „Монд“. „Истинският разрив настъпи – това е разривът, породен от състава на „новото“ правителство, който не отговаря на очакванията и тревогите на французите“, заявява центристката формация в комюнике.
Генералният секретар на президентската партия „Ренесанс“ Габриел Атал осъди „унизителния спектакъл“, разигран от „цялата“ политическа класа след обявяването на част от състава на правителството, което предизвика остри критики отдясно и от опозицията. В послание до парламентарната група, която оглавява, Атал изразява съжаление, че предложената от него методика – „какво преди кой“, тоест постигане на бюджетен компромис преди съставянето на правителството – не е била възприета.
Раздробена политическа сцена
Както и двамата си предшественици, Мишел Барние и Франсоа Байру, новият министър-председател трябва да лавира на разпокъсаната политическа сцена, формирана след парламентарните избори, последвали неочакваното разпускане на Националното събрание през юни 2024 г.
Политическата безизходица се корени именно в изненадващото решение на Макрон да разпусне влиятелната долна камара на парламента. Това доведе до парламентарни избори, от които френският президент се надяваше да излезе с укрепена проевропейска центристка коалиция. Зaлогът обаче се обърна срещу него, произвеждайки разпокъсан парламент без доминиращ политически блок – нещо безпрецедентно в историята на Петата република. Сега той е разделен на три блока (ляв алианс, макронисти и дясноцентристи, крайна десница). Никой от тях няма абсолютно мнозинство, което потопи страната в хронична нестабилност, посочи АФП.
На поста си от 9 септември, Льокорню – доверен човек на Еманюел Макрон, дошъл от десницата – проведе серия консултации в опит да намери решение на уравнението с липсващото мнозинство и да избегне падане още при следващото препятствие – гласуването на бюджета за 2026 г. през есента, както се случи с предшественика му Франсоа Байру.
Той успя с мъка да обедини около себе си централния блок – крехък съюз между макронистите и „Републиканците“, който бе в основата предишните два кабинета.
В писмо, изпратено в нощта срещу неделя до лидерите на този блок, Льокорню изложи няколко основни насоки на политиката си – сред тях поставянето на бюджетната прицедура „главно върху ограничаването на публичните разходи“ и отговаряне на „очакванията на гражданите за данъчна справедливост“.
Към „Републиканците“ той отправи уверения, че „ежедневната сигурност и борбата с противообществените прояви ще останат основен приоритет“, както и усилията „срещу незаконната имиграция“.
Въпреки заявения от Льокорню отказ да прибягва до член 49.3 от Конституцията – който позволява приемане на закон без гласуване – Франция върви „право към вот на недоверие, ако нищо не се промени“, предупреди в събота първият секретар на Социалистическата партия Оливие Фор.
За да оцелее, правителството ще трябва поне да избегне вот на недоверие от страна на социалистите – необходимо условие, за да може Франция да получи бюджет за 2026 г. Подготовката му вече доведе до падането на предишния кабинет, който бе предложил съкращения за 44 милиарда евро. „Непокорна Франция“ и „Еколозите“ вече обявиха, че ще внесат вот на недоверие.
Продължителната политическа нестабилност затруднява усилията на френското правителство да се справи с бюджетните затруднения на страната и отслабва позицията на Макрон на вътрешнополитическата сцена, докато той се бори с наболели международни предизвикателства, включително войните в Украйна и Газа и променящите се приоритети на американския президент Доналд Тръмп, посочи АП.
