Бившият президент на Молдова Игор Додон обяви, че се провежда подготовка за военно-политическото присъединяване на републиката към Румъния и предупреди за опасността страната да бъде въвлечена в „кървава регионална война“, предава ТАСС.
„Подготвя се военното и политическо присъединяване на страната ни към територията на Румъния, с отхвърляне на неутралитета. <...> За да се подготви техническо обединение, беше необходимо Република Молдова да демонстрира своята неспособност да осигури независимо икономическа , енергийна и териториална сигурност. Беше необходимо да се деморализират гражданите, за да спрат да вярват в собствената си страна“, написа Додон в своя канал в Telegram в сряда. Той обръща внимание на факта, че днес има застрашаваща ситуация в областта на енергетиката, продоволствената сигурност и социалната сфера. Кризата се влошава от присъединяването на Молдова към антируските санкции, консултациите относно необходимостта от повишаване на отбранителната способност на Молдова от западните страни. „Има реална опасност да бъдете въвлечени в кървава регионална война и да загубим държавността си“, смята експрезидентът.
Според него „е ясно, че [президентът на Молдова] Мая Санду и нейните външни господари следват украинския сценарий, предизвиквайки умишлена дестабилизация на ситуацията“, докато Западът „иска да използва молдованите като пушечно месо в геополитическата битка, която в момента бушува в този регион“. „Всъщност всички тези процеси на въоръжаване и антируска истерия са организирани нарочно, за да оправдаят присъствието на войски на НАТО на територията на Република Молдова“, каза той.
През април тази година бившият министър-председател на Молдова Юрие Леанка заяви, че републиката трябва да се обедини с Румъния, ако руската армия „се приближи до границите на страната“. Той добави, че по време на периода на ръководство на молдовското правителство (2013-2015 г.) той е бил „в подобна ситуация“ през 2014 г. и е „имал такива споразумения“ с ръководството на Румъния.
Редица извънпарламентарни политически партии в Молдова и Румъния от много години насърчават идеята за обединяване на двете страни със съгласието на проевропейските правителства в Кишинев. Според проучвания на общественото мнение те все още не са получили широка подкрепа.
След разпадането на СССР Молдова обявява независимост, но политиците в съседна Румъния смятат тази територия за част от своята страна и се застъпват за тяхното обединение. През 2018 г. молдовските партии в полза на обединението с Румъния отбелязаха стогодишнината от събитията от 1918 г. Тогава Букурещ изпрати войски на територията на Бесарабия и създаденият в Кишинев „Сфатул церий“ (Съвет на територията) гласува за обединението й със съседната държава. През юни 1940 г., в резултат на подписването на пакта Молотов-Рибентроп, Румъния връща тази територия на СССР, който не признава нейното анексиране.
Румънските власти все още не са ратифицирали базовия политически договор с републиката.
„Подготвя се военното и политическо присъединяване на страната ни към територията на Румъния, с отхвърляне на неутралитета. <...> За да се подготви техническо обединение, беше необходимо Република Молдова да демонстрира своята неспособност да осигури независимо икономическа , енергийна и териториална сигурност. Беше необходимо да се деморализират гражданите, за да спрат да вярват в собствената си страна“, написа Додон в своя канал в Telegram в сряда. Той обръща внимание на факта, че днес има застрашаваща ситуация в областта на енергетиката, продоволствената сигурност и социалната сфера. Кризата се влошава от присъединяването на Молдова към антируските санкции, консултациите относно необходимостта от повишаване на отбранителната способност на Молдова от западните страни. „Има реална опасност да бъдете въвлечени в кървава регионална война и да загубим държавността си“, смята експрезидентът.
Според него „е ясно, че [президентът на Молдова] Мая Санду и нейните външни господари следват украинския сценарий, предизвиквайки умишлена дестабилизация на ситуацията“, докато Западът „иска да използва молдованите като пушечно месо в геополитическата битка, която в момента бушува в този регион“. „Всъщност всички тези процеси на въоръжаване и антируска истерия са организирани нарочно, за да оправдаят присъствието на войски на НАТО на територията на Република Молдова“, каза той.
През април тази година бившият министър-председател на Молдова Юрие Леанка заяви, че републиката трябва да се обедини с Румъния, ако руската армия „се приближи до границите на страната“. Той добави, че по време на периода на ръководство на молдовското правителство (2013-2015 г.) той е бил „в подобна ситуация“ през 2014 г. и е „имал такива споразумения“ с ръководството на Румъния.
Редица извънпарламентарни политически партии в Молдова и Румъния от много години насърчават идеята за обединяване на двете страни със съгласието на проевропейските правителства в Кишинев. Според проучвания на общественото мнение те все още не са получили широка подкрепа.
След разпадането на СССР Молдова обявява независимост, но политиците в съседна Румъния смятат тази територия за част от своята страна и се застъпват за тяхното обединение. През 2018 г. молдовските партии в полза на обединението с Румъния отбелязаха стогодишнината от събитията от 1918 г. Тогава Букурещ изпрати войски на територията на Бесарабия и създаденият в Кишинев „Сфатул церий“ (Съвет на територията) гласува за обединението й със съседната държава. През юни 1940 г., в резултат на подписването на пакта Молотов-Рибентроп, Румъния връща тази територия на СССР, който не признава нейното анексиране.
Румънските власти все още не са ратифицирали базовия политически договор с републиката.
