Православната църква почита днес паметта на Св. Евтимий - патриарх Търновски. На 20-ти януари се чества паметта на Преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век, както и паметта на българския патриарх Св. Евтимий Търновски, който има голям принос за културната и религиозна идентичност на българина.
Евтимий е роден около 1327 г. - вероятно в Търново. Произхожда от знатния болярски род Цамблаковци. Привлечен от славата на Преподобния Теодосий Търновски, отива в Килифаревския манастир и става един от най-ревностните му ученици. Усвоява исихазма и е издигнат за помощник на Теодосий.
Св. Евтимий се очертава като най-забележителната фигура в България през втората половина на 14-и век. Той предприема и извършва важна правописно-езикова реформа, с която цели да внесе единство в правописа и литературния език. Ревизира старите преводи, като ги сверява с гръцките оригинали, прави нови преводи на богослужебни и други книги. Автор е на житията на светците Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Търновска, Филотея. Творбите му са широко разпространени в Румъния, в Сърбия и в Русия.
20-ти януари е известен сред народа като Петльовден, Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден. Името му подсказва, че този ден е посветен на петела. Във всяка къща, където е имало деца момчета е било задължително на този ден да се заколи петел. Обикновено това се е правело на къщния праг, който е бил маркер за усвоеното (домашното, познатото) пространство и неусвоеното (чуждото, тайнственото, враждебното).
Според традицията петелът се коли от 15-16-годишно момче, което все още не е познало жена. Този юноша го наричат (петелар). След като заколи петела, той трябва да направи кръстен знак с кръвта му по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. След което да нарисува кръстове и от външната страна на вратите и портите, за да не могат злите духове на болестите да влизат. След този ритуал главата на петела се забучва на портата, като се обръща задължително на изток, а краката му се хвърлят на покрива. Перата се прибират от бабите, защото са много ценни и с тях кадят на болни деца. С петльовите пера се украсяват и специални знамена, които са на особена почит този ден.
Кухнята е естествено със специална гозба - петел. Важно е било петелът да се свари цял. Наред с него са се приготвяли пити, кравайчета, тиганици, баница или зелник. Според вярвания св. Евтим е предпазвал децата от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия).
