На 69-годишна възраст почина Владимир Живков - син на Тодор Живков. Новината съобщи във Фейсбук Калин Тодоров, син на члена на ЦК на БКП Станко Тодоров.
"Той не беше плейбоят, за какъвто го мислеха всички. Беше мило и добро момче, най-самотният човек, когото съм познавал. Животът му тръгна накриво, заради прекомерните амбиции на родителите му, заради тежката сянка на баща му и сестра му. И златната клетка, пак си е клетка", написа Тодоров.
Владимир Живков си отиде точно 40 години, след смъртта на сестра си Людмила Живкова, която почина на 21 юли 1981 г.
Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС.
През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има дъщеря Елизабет Живкова.
След смъртта на сестра си Людмила Живкова, Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет.
От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-о и 9-о народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.
След 10 ноември 1989 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993 – 1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 – септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002 – 2003).
"Той не беше плейбоят, за какъвто го мислеха всички. Беше мило и добро момче, най-самотният човек, когото съм познавал. Животът му тръгна накриво, заради прекомерните амбиции на родителите му, заради тежката сянка на баща му и сестра му. И златната клетка, пак си е клетка", написа Тодоров.
Владимир Живков си отиде точно 40 години, след смъртта на сестра си Людмила Живкова, която почина на 21 юли 1981 г.
Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС.
През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има дъщеря Елизабет Живкова.
След смъртта на сестра си Людмила Живкова, Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет.
От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-о и 9-о народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.
След 10 ноември 1989 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993 – 1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 – септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002 – 2003).
