Защо рапърите, хип-хоп изпълнителите, DJ-ите, задължително трябва да имат прякори и има ли изобщо такива без прякори? И откъде идва идеята със сценичните псевдоними?
Това е много интересен въпрос и в него се преплитат две нишки на нуждата от псевдоним. Едната от тях е европейска, другата - афроамериканска.
Нека започнем с европейската. Вече знаем историята на първия DJ в света - DJ Хайнрих. На 19 октомври 1959 година бендът в Scotch Club в Аахен не успял да дойде и за да не върне посетителите, на собственика му хрумнала необичайна идея - решил музиката в заведението да се пуска от грамофон, а с подбора на парчетата се заел 19-годишният Клаус Квирини. Тъй като практиката дотогава била в нощните заведения винаги да свири група на живо, начинанието криело сериозни рискове.
Младежът прегледал наличните плочи, избрал шлагера на Лале Андерсен „Ще дойде кораб" и преди да прозвучи песента, направил кратък анонс. Така на бял свят се появил първият DJ в историята. Публиката харесала селекцията на Клаус и той получил постоянно работно място и сериозна популярност.
Баща му обаче го моли да смени името си. Хелмут Квирини е магистрат, води дела в съда и предпочита известната му фамилия да не се свързва с нощните клубове. Младежът приема псевдонима Хайнрих, вдъхновен от песента на Труде Хер „О, Хайнрих, имам само теб". Оттогава започва традицията всеки диджей да има свой сценичен псевдоним.
След този случай станало традиция всеки DJ да има сценичен псевдоним.
Затова, ако мислиш да ставаш DJ, трябва задължително да си избереш интересно име. Ако собственото ти звучи интересно, добре, използвай например само първата му част или само втората, но в никакъв случай не и двете. Защото DJ Величко Тепавичаров или DJ Драгомир Симеонов... абе, звучи нелепо.
Ето как културата на пускане и смесване на музика, която има много общо с хип-хопа още от самото начало изисквала кодиране на името. Така дори членовете на групата, която въвела термина хип-хоп, Grandmaster Flash and the Furious 5, имат псевдоними, но използват и фамилиите си.
Има и нещо друго обаче - хип-хопът е субкултурен жанр на тъмнокожите в САЩ. Те пеят за специфичните си проблеми по специфичен начин и на фона на специфичен ритъм. Рождените им имена обаче не са специфични - Еди, Джоузеф, Робърт, Уилям. По какво тези имена се различават от онези на белите? По нищо. Ето защо псевдонимът става задължителен.
Това важи с пълна сила и когато хип-хопът става и декларация на гангстерския начин на живот, а в бандите приемането на различно име е вид инициация. Така че хип-хоп гангстерите налагат и тази тенденция, особено ако искаш да си лош рапър. А добрите рапъри са рядкост и никой не иска да е добър рапър.
Що се отнася до въпроса има ли рапъри, които използват истинските си имена, разбира се, че има - Тупак е най-добрият пример. Той използва истинското си име, макар че за кратко има и прякор - Макавели.
Друг такъв пример е Кание Уест. Обаче и Тупак, и Кание са особени имена, те са резултат от тенденцията от 70-те години насам тъмнокожите да подменят познатите имена с такива като Дешон, Девон, Латиша и т. н., в търсене на собствена идентичност.
Така че няма страшно някой да обърка Джон Милър и да се чуди кънтри певец ли е или рапър.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
