Английският диджей, музикант и продуцент Марк Ронсън в интервю за Дарик разказва как се правят олимпийски песни, колко е дълго музикалното разстояние между Лондон и Ню Йорк, как се постига успехът на албуми като Back to Black на Ейми Уайнхаус. Човекът, за когото музиката винаги е на първо място, гостува в София през септември.
Андрей Банковски: В песента на Coca-Cola за Олимпиадата има много спортни звуци, кои от тях бяха най-интересни за записване?
Марк Ронсън: Според мен беше много добро предизвикателство от страна на Coca-Cola. Те бяха избрали олимпийците, които искаха, защото аз едва ли щях да избера стрелба с лък. Не знаех как бих могъл да използвам този звук. Но след като се мобилизирахме да използваме тези звуци, открихме невероятни неща. Сложихме микрофони навсякъде около полето за спортна стрелба, както и на мишената. И когато стрелата уцелва мишената, се чува един страхотен звук, който звучеше почти като в клубен запис, невероятно. Записахме страхотни звуци - звуците на самите атлети, как не им стига въздух и ударите на сърцата им.
Какво беше най-вълнуващото в процеса на съчетаване на музика и спорт?
