Няма "доказателства", че ръстът в използването на Facebook е довел до "широко разпространени психологически вреди", заключи най-голямото независимо научно изследване по темата, което противоречи на предишни анализи и широко разпространени схващания.
Проучването на Интернет института към Оксфордския университет, което анализира данни от близо 1 млн. души в 72 държави в продължение на 12 години, вместо това установи "положителни корелации" между приемането на платформата за социални медии и т.нар. показатели за благосъстояние.
Изследователите комбинираха данните за благосъстоянието, събрани от Gallup, със собствената глобална статистика за членството във Facebook, за да оценят как ангажираността със сайта се свързва с три показателя: удовлетвореност от живота и отрицателни и положителни психологически преживявания.
Според оксфордския екип Facebook е предоставил данни, които неговите изследователи са проверили за точност, но не е възложил, финансирал или повлиял на дизайна на проучването, нито е знаел предварително за резултатите.
Тяхната статия е преминала и през рецензиране от списанието Royal Society Open Science.
Андрю Пшибилски, професор по човешко поведение и технологии в Оксфордския университет, заяви, че те "внимателно са проучили най-добрите налични данни - и са установили, че те не подкрепят идеята, че членството във Facebook е свързано с вреди".
"Точно обратното", добави той. "Всъщност нашият анализ показва, че Facebook вероятно е свързан с положително благополучие.
Но Пшибилски също така отбеляза, че "това не означава, че Фейсбук е полезен за благосъстоянието на потребителите".
Изследователите по проекта, започнал преди пандемията от Ковид, са работили повече от две години, за да осигурят ключовите данни от Facebook, който в момента отчита близо три милиарда потребители по света.
Екипът обаче се концентрира върху международното популяризиране на платформата от 2008 до 2019 г., като го комбинира с отговорите за благосъстоянието от същия период на 946 798 души като част от проучването World Poll на Gallup.
Научният сътрудник и съавтор на изследването Мати Вуоре заяви, че подходът е безпрецедентен, когато става въпрос за анализ на социалните медии, и констатациите "трябва да помогнат за насочване на дебата около социалните медии към по-емпирични изследователски основи".
Те контрастират с предишни изследвания, включително два отделни академични анализа от миналата година, които установиха, че Facebook има отрицателно въздействие върху психичното здраве на американските студенти, както и върху съдебните спорове в САЩ.
През 2021 г. бившият инженер на Фейсбук Франсис Хауген изнесе над 20 000 страници с вътрешни документи, според които фирмата е поставила печалбите пред безопасността, което предизвика нов натиск за регулиране в САЩ.
Оттогава близо 200 американски училищни района се присъединиха към съдебно дело срещу големите технологични компании за предполагаемо причиняване на психични увреждания, депресия и тревожност сред учениците.
Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, отхвърли твърденията, като основателят Марк Зукърбърг твърди, че "има координирани усилия за селективно използване на изтеклите документи, за да се създаде невярна картина".
Проучването на Интернет института към Оксфордския университет, което анализира данни от близо 1 млн. души в 72 държави в продължение на 12 години, вместо това установи "положителни корелации" между приемането на платформата за социални медии и т.нар. показатели за благосъстояние.
Изследователите комбинираха данните за благосъстоянието, събрани от Gallup, със собствената глобална статистика за членството във Facebook, за да оценят как ангажираността със сайта се свързва с три показателя: удовлетвореност от живота и отрицателни и положителни психологически преживявания.
Според оксфордския екип Facebook е предоставил данни, които неговите изследователи са проверили за точност, но не е възложил, финансирал или повлиял на дизайна на проучването, нито е знаел предварително за резултатите.
Тяхната статия е преминала и през рецензиране от списанието Royal Society Open Science.
Андрю Пшибилски, професор по човешко поведение и технологии в Оксфордския университет, заяви, че те "внимателно са проучили най-добрите налични данни - и са установили, че те не подкрепят идеята, че членството във Facebook е свързано с вреди".
"Точно обратното", добави той. "Всъщност нашият анализ показва, че Facebook вероятно е свързан с положително благополучие.
Но Пшибилски също така отбеляза, че "това не означава, че Фейсбук е полезен за благосъстоянието на потребителите".
Изследователите по проекта, започнал преди пандемията от Ковид, са работили повече от две години, за да осигурят ключовите данни от Facebook, който в момента отчита близо три милиарда потребители по света.
Екипът обаче се концентрира върху международното популяризиране на платформата от 2008 до 2019 г., като го комбинира с отговорите за благосъстоянието от същия период на 946 798 души като част от проучването World Poll на Gallup.
Научният сътрудник и съавтор на изследването Мати Вуоре заяви, че подходът е безпрецедентен, когато става въпрос за анализ на социалните медии, и констатациите "трябва да помогнат за насочване на дебата около социалните медии към по-емпирични изследователски основи".
Те контрастират с предишни изследвания, включително два отделни академични анализа от миналата година, които установиха, че Facebook има отрицателно въздействие върху психичното здраве на американските студенти, както и върху съдебните спорове в САЩ.
През 2021 г. бившият инженер на Фейсбук Франсис Хауген изнесе над 20 000 страници с вътрешни документи, според които фирмата е поставила печалбите пред безопасността, което предизвика нов натиск за регулиране в САЩ.
Оттогава близо 200 американски училищни района се присъединиха към съдебно дело срещу големите технологични компании за предполагаемо причиняване на психични увреждания, депресия и тревожност сред учениците.
Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, отхвърли твърденията, като основателят Марк Зукърбърг твърди, че "има координирани усилия за селективно използване на изтеклите документи, за да се създаде невярна картина".
