Унгарският повелител на танца и част от трупата на Lord of the Dance Золтан Пеп е роден през 1979 година в Будапеща. Още на деветгодишна възраст започва да тренира латино и бални танци, а после е приет в Националната унгарска академия по танци и изкуства, в класа за унгарски народни танци. След като завършва академичното си образование се записва на уроци по ирландски танци в Будапеща. През 2005 година е поканен от ръководителя на Lord of the Dance Майкъл Флетли да участва в представлението на трупата „Келтски тигър". От 2011 година е капитан на втората трупа на Lord of the Dance. Сега изпълнява главната роля на Господаря на злото в последния спектакъл на световноизвестния танцов състав. Дни преди шоуто пред българска публика Золтан Пеп разказва за трудностите по време на репетициите за спектакъла и дългия път от Будапеща до световната сцена.
Lord of the Dance отново в България. У нас спектаклите ви наистина предизвикват голям интерес. Разкажете повече за това, което зрителите ще могат да видят на 15 март?
Това не е първото ни участие в България, така че българската публика познава нашите спектакли и енергията, която носят. Обещаваме на всички, които ще дойдат на 15 март в Арена Армеец да видят едно зрелищно шоу, каквито са били всички наши изяви досега. В трупата има близо 40 танцьора, техните костюми и декорите на сцената ще бъдат наистина впечатляващи. Хората, които са гледали спектакъла, със сигурност ще искат да го видят пак, а тези, които ще дойдат за първи път, трябва да очакват нещо грандиозно.
Този спектакъл е своеобразна борба между доброто и злото. В живота не винаги доброто побеждава, но в спектакъла кое надделява повече?
Това, което ние предлагаме на публиката, е нещо много повече от ирландски танци. Според мен причината, поради която хората искат да гледат отново и отново шоуто, е, че историята, която разказваме чрез танците, е много проста и достъпна за тях. Чрез тялото си пресъздаваме неща, които вълнуват обикновения човек. Винаги се надяваме доброто да победи злото. Така се случва и в шоуто. Хората виждат борбата между доброто и злото, постоянния сблъсък между тях. Но зрителите просто трябва да бъдат търпеливи и да видят какво ще се случи накрая.
Вие се превъплъщавате в Господаря на злото. Какви качества трябва да притежаваш, за да властваш над злото?
Най-напред трябва да бъдеш наистина много лош. Шегувам се. Всъщност ирландският танц е повече от това да танцуваш с краката си. Има специфични движения с ръцете и подскоци. Преди години изучавах и друг вид танци и това ми позволява да се възползвам от всички знания по отношение на хореографията, които съм натрупал с времето. Моят герой Господарят на злото е характерен с резките си движения и наученото досега ми помага наистина да се превъплътявам в образа на злодей.
Вашият опонент на сцената е Майкъл Флетли, който играе ролята на Господаря на доброто. Какво е усещането да си партнираш с танцьор от неговия ранг?
Това всъщност е връхната точка в моята кариера и съм много щастлив, че точно Майкъл Флетли ме избра за свой опонент на сцената. Подготовката ми за спектакъла беше изключително тежка. Трябваше наистина добре да вляза в ролята, много прецизно да възприема всички качества, характерни за моя герой - решителност, упоритост и задълбоченост. Ако трябва да съм честен, това са и основните неща, които човек трябва да притежава, за да си партнира с Майкъл. Наистина огромно предизвикателство за мен и сбъдната мечта.
Имате интересна биография. Роден сте в Унгария, учите танцово изкуство там. Пренасяте ли нещо от корените си в изпълненията си сега?
Едно от най-важните неща, които съм научил преди да стана част от трупата на Lord of the Dance, е сценичното присъствие, особено при главна роля, когато си солист на сцената. Много е важно да се поддържа връзката с публиката, затова е нужна много сериозна подготовка на актьор. Унгарската танцова академия ми даде най-сериозното базово танцово образование, което е необходимо за сценичното присъствие, подготви ме изключително добре. Радвам се, че познавам тялото си и неговите възможности. По този начин мога да превъплътя своята личност в танците и да допринеса за изграждането на образите си, като внеса нещо ново в движенията. Танцьорите, изпълняващи главната роля, имат нужда да покажат повече движения, отколкото традиционните ирландски танци, с прибрани ръце до тялото, позволяват.
Какво си казвате, когато прожекторите угаснат и шоуто свърши?
Радвам се, когато аз и моите колеги правим хората щастливи. След края на представлението виждаме усмивките по лицата им и блясъка в очите им. Това наистина ме зарежда и въпреки трудностите ме кара да продължа да излизам на сцената всеки следващ с още по-голямо желание. Овациите винаги ни дават ясна представа дали сме се подготвили добре, дали сме дали всичко от себе си, дали хората, които са дошли да ни гледат, са си тръгнали по-усмихнати...
