Аньес Жийо мечтае да види един ден гигантски 50-сантиметров бял плъх с името Психарпакс безстрашно да бяга из лабораторията й. Ако това се случи, ще се чуе писък, но от радост, а не от страх, и това би могло да бъде повратна точка в историята на роботиката.
Психарпакс, наречен по името на лукавия крал на плъховете, според приказка, приписвана на Омир, е мозъчното творение на европейски изследователи, които вярват, че той може да оттласне граници в изкуствения интелект, информира БГНЕС. Учените от десетилетия се стремят да създадат робот, който може да прави нещо повече от повторяеми, програмирани жестове. Те са добри за производството на коли или за забавление на малки деца, но помагат малко в реалния живот.
Едно от най-големите затруднения е способността да се научава. Без интелекта да се пресъздадат опасностите и възможностите, един робот е безпомощен без човешка намеса. "Автономността на днешните роботи е подобна на тази на насекомо", смее се Жийо, изследователка във френския Институт за интелигентни систем и роботика, член на екипа "Психарпакс". Подобни провали означават, че е време да се смени посоката, аргументират се някои представители на роботиката.
Вместо да се правят опити да се пресъздаде човешкият интелект, във всичките му страховити обърканости и по-високи нива на език и причинно-следствени връзки, би било по-добре да се започне от дъното и да се разработят по-прости възможности, които хората споделят с други животни, според екипа от изследователи. За подобна цел не би могло да има по-добро вдъхновение от един плъх, който живее с хомо сапиенс от първите му стъпки на тази планета. Става дума за способността му да се ориентира, да търси храна и да избягва опасности.
Плъхове-роботи се изграждат в лаборатории във Великобритания, САЩ и на други места. Преди две години екип от техническия институт ИТАМ в Мексико препрограмира кучето Аибо на "Сони", използвайки симулиращ-плъх-софтуер.
