Колко са българите, които си дават сметка, че болките в гръбнака, в кръста или в краката им се коренят в проблеми, неоткрити и нелекувани в ранни детска възраст?!? Вероятно малцина. Начинът ни на живот, този на децата ни - основно пред компютъра, обрича цели поколения на хронична болка и усложнения в здравето за цял живот.
Разказвам тази история не само защото данните на експертите сочат все по-тревожно нарастване на гръбначните изкривявания и на проблемите с костно-мускулната система сред българчетата. Разказвам я, защото в кабинета по кинезитерапия, в който попаднах (никак неслучайно), срещнах много млади хора. За разлика отпреди 10 години, когато там търсиха лек за болките си предимно възрастни.
Ръце, които „говорят" с болката
Ако за някого може да се каже, че има ръце, които „говорят" със болката - то един от тези хора със сигурност е Мария Цветкова. Кинезитерапевтът, помогнал на много пациенти да се възстановят след операция, да се отърват от болката и да заживеят нормално. Тя предава опита си на младите студенти - бъдещи кинезитерапевти, които учат в Националната спортна академия.
Като кинезитерапевт с над 30-годишен стаж, тя има вече 20-годишна практика и опит в работата специално с гръбначни изкривявания. Казва, че за тази професия се искат не само познания и ръце, а и душа. Така и работи с пациентите - от малките тригодишни деца до възрастните, които търсят облекчаване на болката.
Все по-често 20-годишни идват с тежки гръбначни проблеми
С болка специалистът говори за здравната система у нас и за липсата на профилактика, която води все по-често в кабинета й 20-годишни млади хора с болки в гръбнака и вече напреднали проблеми на костно-мускулната система. Мария отбелязва и още нещо, че все повече са тези, които идват при нея с проблеми, но без диагноза. „При децата се проявява проблемът, който във времето предизвиква тази тежка патология. Преди 30 години, когато се е декларирало това заболяване - дисков проблем, идваха 50-годишни, сега идват на 20 години", казва тя.
Обяснението й - загубени са всякакви кадри, структура и обществен ангажимент за тази профилактика под формата на изправителна гимнастика, за да обхванат децата между 7 и 14 години. Те са абсолютно без никакъв медицински контрол, защото се изпускат от погледа на медицинските звена и власти, смята специалистът.
Четиригодишната Кристияна е сред малките пациенти на Мария и студентите й - разпъва гръбче, учи се да „ходи на токчета", иначе казано на петички. Активирa и развива мускули, които ще са й нужни за правилно телосложение и нормално развитие. Проблемът й не е забелязан от лекарите.
Казва ми трите си имена и ми обяснява, че тук си прави упражненията, правят й и масаж. Играе с каките, така казва на студентките по кинезитерапия, и обяснява, че най-много й харесват упражненията с топките.
„Виждаме уморени, болни млади хора" - тъжен извод на специалиста
Питам Мария Цветкова какво в миналото е правило профилактиката сред младите по-ефективна, отговорът й съдържа една дума - структурата. „Това беше структурата на здравно-оздравителен център към спортно-медицински и физкултурни центрове, какъвто беше в Дианабад за София. Столицата беше районирана с обхват на специалисти - изправителна гимнастика и кинезитерапия. Те завеждаха тези райони и провеждаха профилактични прегледи, изготвяха се групи и се работеше с деца", разказва кинезитерапевтът.
Днес според нея липсва и обща медицинска и здравна култура - начин на живот, начин на хранене. „Това е липса на двигателна култура, която се създава в училището, но тя идва от ранна детска възраст. От 5 години би трябвало вече да се влезе в детската градина, където специалистите да правят прегледи", казва Мария Цветкова. „Виждаме уморени, болни млади хора", е тъжният извод на специалиста.
Габи е на 14 години и вече има сериозно гръбначно изкривяване. Има обаче големи шансове да коригира състоянието си, защото до 18 години се формира костната система. Асиметрия открива случайно майка й, а не лекарите и се започва с прегледите и процедурите. От три години ползвам помощта на Мария Цветкова. „Трябва да имаш желание, воля и да искаш наистина да се оправиш - да полагаш много, много усилия и труд", казва Габи. Дава си сметка, че ако сега изпусне изкривяването си, след време това ще пречи сериозно на здравето и живота й.
Момичето смята, че много от нейните връстници имат подобни проблеми, но не си обръщат внимание, нито те, нито родителите им или лекарите. А за да не се допускат изкривявания или да се коригират навреме те, трябва много спорт и упражнения. „В класа имаше едно момче, което седеше като стара бабичка - трябва много да се движат, много спорт трябва да има и да не стоят само пред компютрите, защото това вреди и на стойката", допълва Габи.
Няма структура, няма и стратегия за профилактика на държавно ниво
„В моята практика преди 30 години процентът на младите хора беше 30, а сега те са 80 процента, защото децата ние не можем да ги обхванем. Тези структури са унищожени и няма връзка между звената - училище, медицински и компетентни органи", обяснява Мария Цветкова. Допълва, че днес съществуват изключително частни центрове с много малък процент деца, които са обхванати за такава работа.
„Не се провеждат навсякъде тези профилактични прегледи в началото на учебната година, т.е. няма структура. Специалисти има - тук в спортната академия, има ортопеди, но няма организация, значи няма и стратегия за профилактика на гръбначни изкривявания, а те водят до тежката патология, която се появява вече не на 35, а на 20 години", обяснява кинезитерапевтът.
В липсата на средства ли е проблемът?!? Мария обяснява, че като човек, който работи в учебно заведение, смята, че човешкият и професионален ресурс го има. „Могат да се намерят форми, в които да се включат тези млади хора, които ще станат специалисти след време, да се ползват на чисто доброволни начала в тези профилактични прегледи", казва тя.
Сега имаме проблеми, когато тръгваме на профилактика по училищата, директорите не допускат влизането на чужди хора, признава кинезитерапевтът. Затова според нея здравното министерство и министерство на образованието трябва да излязат с една стратегия - тази профилактика да влезе като закон и да се провежда от специалисти, било кинезитерапевти или от училищни лекари, които трябвало да се върнат, защото са необходими на обществото. „Губим здравето на децата си", заявява Мария Цветкова.
Говори се повече за целулита, а не за това как трябва да живеем
Тя разчита и на помощта на медиите да ангажират българите с проблема, защото за съжаление според нея повече се обръщало внимание на фигурата, храненето и целулита. „Търси се много пазарна тема, а правилната стойка, дишането - българският народ не знае как се прави. Това е изключително предмет на нашите специалисти, но някъде се губи връзката", казва специалистът.
„Днес не се пропагандира това как трябва да живеем. А това включвало изключително двигателен стереотип - навици, които не само в училище, но в семейната среда трябва да се създават", смята Мария. Като аргумент звучат данните, че в училищна възраст сред децата има висок процент изяви на високо кръвно, диабет, проблеми с очите и гръбначни изкривявания. Кинезитерапевтът отново напомня, че до 18 години приключва физическото израстване на децата. „В този период от 7 до 15 години ние сме в състояние нещо да променим и повлияем, да насочим и да създадем здравна култура", казва тя.
Убедена, че трябва да се започне от най-малките в детската градина Мария Цветкова се надява държава, експерти и родители да осъзнаят ролята на профилактиката, спорта и на работата с подрастващите. Занимания, които трябва да изместят компютъра и телевизора - за жалост основното място на днешните деца. С тъга вметва простичката констатация, която обаче много от нас забравят, че „английският език и компютърът можем да ги научим и на 20 години, но здравето си на 20 години не можем да върнем, когато се изрази тежка патология в растежа на едно подрастващо поколение...."
