Триполи, Гърция. Тук няма размирици, както в либийския съименник на града, а вятърен парк с няколко турбини. Всяка от тях е висока 80 м, а дължината на витлата е по 45 м. Паркът генерира достатъчно електричество, за да снабди над 2 000 домакинства с ток целогодишно. Стойността на проекта е около 60 млн. евро.
Качвайки отделните елементи от турбините високо в планината, където се намират т.нар. „перки", от компанията се сблъскват с огромен проблем - измерванията се оказват неточни и тежкотоварните превозни средства не могат да вземат един от високопланинските завои. За да се реши проблемът, се е наложило да премахват отделни камъни от скалите в близост до пътя, за да могат камионите, превозващи отделните елементи от вятърните турбини, да се изкачат до мястото на поставянето им. През това време самите елементи са съхранявани на стадиона в Триполи, а ремонтът е трябвало да стане достатъчно бързо, за да не засегне началото на футболния сезон в Гърция.
Тъй като през лятото на Гърция й се налага да внася електричество, преди кризата банките са били готови да финансират вятърноенергийни проекти с доста изгодни условия - в сравнение с България лихвите са били около 2 % по-изгодни.
В Гърция бизнесът е в застой, у нас - в „изчаквателна позиция"
В момента бизнесът в Гърция, както и проектите за вятърна енергия в България, са в застой. У нас инвеститорите срещат проблеми с разпоредбите на новия Закон за възобновяеми енергийни източници, за който самият председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев призна, че често получава писма с конкретни нерешими казуси в регулаторната комисия. Заради това и банките остават предпазливи в кредитирането на подобни проекти, и голяма част от инвеститорите обмислят варианта да не продължат работа по реализацията на даден проект.
Аналогично, проблемът с финансирането стои и в Гърция - в момента никоя банка не би поела риска да финансира дългосрочен проект без да знае какво ще се случи в страната дори и следващия месец.
„Вятърният" ток ще е скъп 12 години, после - не
Според Българската ветроенергийна асоциация условията за развитието на ВЕИ проекти, особено в сферата на вятърната енергия, в Гърция са по-добри, отколкото у нас. Например в южната ни съседка има срок от 15 години за изкупуване на произведения ток на преференциални цени. У нас този срок е 12 години. Това е и срокът, в който „вятърният ток" ще бъде скъп за потребителя, след това ще става по-евтин, категоричен е председателят на ветроенергийната асоциация у нас Кенет Лефковиц. Той направи аналогия с електричеството, произведено от атомна електроцентрала, което в началото е било скъпо, но сега е евтино. Според експерта обаче производството на електричество от вятърни централи е екологично много по-чисто и в бъдеще ще става все по-изгодно. В момента обаче зелената енергия - от вятър, слънце, вода, биомаса и т.н., оскъпява цената на тока и натоварва сметките на потребителите.
На въпрос дали от асоциацията ще поскат промяна в закона у нас и удължаване на срока, председателят й Кенет Лефковиц с усмивка отговаря: „Ще поискаме такава поправка, когато настъпи моментът. Сега преди изборите той със сигурност не е подходящ".
Желания, планове, реални възможности
До 2020 г. у нас 16% от енергията трябва да е от възобновяеми енергийни източници. Според националните планове трябва да има 1 400 мегаватчаса електроенергия, произведена от вятър. Към момента целта е постигната на половина (700 мегаватчаса) и според Лефковиц има вероятност тя да не бъде достигната. Ако това стане, на страната ни ще й се наложи да купи квоти или да може да бъде санкционирана за недостигане на заложените цели. В същото време у нас има потенциал за тройно повече енергия от настоящото производство, което означава възможност за продажба на квоти. Към момента не е разработен пазар за продажба на такива квоти, но има вероятност това да се случи.
Според справка на асоциацията има огромно количество преддоговори, както ги нарича Кенет Лефковиц, в област Добрич, където е и най-големият брой действащи вятърни генератори. Доста лицензи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са получени и в област Благоевград, но там според експерта няма да бъдат изпълнени всички инвестиционни намерения, тъй като голяма част от проучванията са в територии в „Натура 2000".
Перките могат да спират при прелитане на ято птици над тях
Въпреки че според европейските правила не е забранено да има мощности за производство на вятърна енергия в територии, защитени по „Натура 2000", не е разумно да се влиза в конфликт с природозащитниците, категоричен е Лефковиц. Спорен е въпросът с преминаването на птиците, които могат да бъдат ударени от перките на вятърните централи, не е нужно да се решава с радарна технология, както по летищата. По данни на асоциацията средно една вятърна турбина е убила по-малко птици от една котка.
Лефковиц бе категоричен, че самите птици бягат от централите, а когато има миграции през пролетта и есента може за няколко часа да бъдат спрени, за да може ятото, което отлита на юг например да премине спокойно. Тъй като спирането на една турбина струва на собствениците й огромни средства (загубите от спирането на една турбина в Триполи, Гърция, е около 270 евро на час), така и не остава изяснен въпросът дали собствениците на вятърни паркове в места, откъдето минава миграционният път на птиците биха спрели реално турбините. Според Лефковиц не е задължително птиците да минават от съвсем едно и също място, а и прелетът над вятърния парк не трае особено дълго.
Повече вятърни централи, по-малко въглеродни емисии
Вятърната енергия е една от най-екологичните, категоричен е Лефковиц. Според справка на асоциацията - за всеки киловатчас енергия от вятърни турбини, в атмосферата се изхвърлят 9-10 грама въглерод. При соларните панели замърсяването е 32 грама за киловатчас, а при производството от атомни електроцентрали - до 288 грама на киловатчас. Най-големият замърсител е производството на електроенергия с въглища - 966 - 1 050 грама въглерод на киловатчас. Лефковиц е категоричен, че във всяка страна трябва да се постигне разумен микс от енергия от възобновяеми източници.
