Утопия
Утопия / Sofia Photo Agency

В речника на чуждите думи в българския език „риалити” означава истинското състояние на нещата. В речника на телевизионния фен обаче „риалити” означава една изопачена истина, истина, която може да бъде определена по всякакъв начин, но не и като действителна.

Не съм човек, готов да прави на пух и прах каквито и да било произведения на изкуството, всъщност съм доста либерален или, както е модерно напоследък да се казва – лейбърист. Уважавам правото на избор, но не и евтината сензация, лъжата и патетиката, която струи от екрана. Явно четири години не бяха достатъчни, за да се проумее как тези риалити шоута убиват истинската реалност. А какво представлява тя? Със сигурност не и едно безкрайно гуляйство по безлюдни острови, бременни майки в скандал за последните останали цигари в къщата и знойни мадами, които небрежно притичват по крайморския бряг. Горепосочените гледки обаче остават предпочитани от средностатистическия български зрител.

Къде се губи нишката с действителността?

Животът е сцена, а всички ние сме само актьори. Така е било и ще бъде винаги. Ние самите сме победители или победени в нашето собствено риалити. Човешките отношения, приятелства и предателства са навсякъде, но не и зад екрана. Може би това е причината липсата на реални теми и въобще пълната незаинтересованост на хората към случващото се около тях. Загледайте се – по кафенетата, по улицата, на работното място – една пълна апатия и навъсени лица.

За героите от популярните телевизионни предавания важат всички характеристики, които важат и за любимите ни филмови или компютърни герои. Средата, в която те са поставени, обаче не е истина. Друго си е, когато чуем по телевизията реклама, в която се казва, че ако гледаме въпросното шоу, ще станем свидетели на разбулването на нечувани тайни. Сякаш ще ни кажат кой е организирал атентата срещу папата или ще ни покажат дали Румен Петков наистина е имал вземане-даване с хора от подземния свят. Уви, това няма как да стане. Не и в часовете между 20 и 22 през делничните дни.

Голямата лъжа, в която живеем, вече пропълзява навсякъде, като един голям октопод, стиснал своята жертва. Изопачената реалност обаче става действителност. По ученическите скамейки пише „Нед е много готин”, по безистените и подлезчетата има обръщения към силиконовите принцеси от популярните образователни риалити шоута. Да, тези предавания образоват. Образоват по най-страшния начин, като показват неща, които няма къде да видим другаде, като ни показват как животът ни всъщност е едно риалити без SMS-гласуване.

Какво ли не видяхме вече – хора с психически проблеми, едрогърди девойки, хулигани, селски бекове, хора с объркана сексуалност. С такива хора се разминаваме ежедневно по улицата. Не знаем техните имена, не помним названията и прякорите на телевизионните герои, които имат своите два месеца слава. А какво ни предлага реалността?! Предлага ни онова гъделичкащо чувство по гърба, когато ни е страх да преминем през зле осветената улица. Гадното кисело преглъщане, когато чуем сирените на фучащата около нас линейка. Сълзите, които бликат, когато разберем, че няма как да дадем достатъчно пари на собствените си деца.

Животът е устроен така, че лошите моменти са много повече от радостните – това е реалността, тя не се намира закодирана зад 1,2 или 3 канал на телевизора. Може би, ако се интересуваме повече от личните ни дела без да подражаваме на измислени герои и без да канализираме проблемите си и да товарим околните, ще живеем по-добре. Уви, това е една утопия. Е, уважаеми читатели, така или иначе сме проиграли половината си живот. Аз отивам да се запиша на кастинга на действителността, за да не пропилея и другата половина.
Последвайте ни

Коментар