Украйна: Западната леност срещу руската непохватност
Украйна: Западната леност срещу руската непохватност / netinfo

Стефан Коршак от ДПА

Битката за геополитическо влияние в Евразия през 21 век е в явен застой в Украйна, където западната леност се балансира почти напълно с руска несръчност.

"Когато получихме независимост, страната ни стана обект на домогвания", казва Олексей Ткач, политолог, базиран в Киев: "Но след десетилетие и половина надпревара между Великите сили Украйна вече не е в ничий лагер."

Подходът на Запада към Украйна, казват анализатори, е да проповядва демокрация и да предлага присъединяване - по някое време в далечното бъдеще - към НАТО, Европейския съюз и Световната търговска организация.

Активната дипломация от страна на Запада е сведена до задаване на прости задачи на украинците, смятани за важни от вземащите решения в Брюксел или Вашингтон, смятат наблюдатели.

Имаше и някои успешни удари в "целевия" подход на Запада към Украйна, най-известият от които е доброволният отказ на Украйна от ядрения й арсенал в началото на 90-те години на миналия век.

Други успешни споразумения включват затварянето през 2000 г. на опасния реактор в атомната централа в Чернобил, както и решението на Киев да изпрати през 2003г. сухопътна бригада в Ирак.

Но сега украински експерти привличат вниманието към обратната страна на този ограничен подход на Запада. "Политиката на Запада гласи: "Украйна е корумпирана и недемократична, така че единственият възможен подход към Киев е прагматизмът", казва историкът Орест Лаленюк.

"В материално отношение Западът е направил твърде малко, за да ни помогне. Не само че никога не е имало "План Маршал" за Украйна. "План Маршал" дори не е бил обсъждан", оплаква се той.

"Понякога западните правителства, както изглежда, проявяват по-голям интерес към Чернобил, СПИН и работата на западните неправителствени организации в страната ни, отколкото към оказване на помощ на Украйна да стане страна с истински закони и истинска икономика", добавя списанието "Кореспондент", обикновено прозападно настроено.

Седем години, след като група западни нации обещаха на Украйна 1,2 млрд. долара помощи за прочистването на все още редиоактивната територия около Чернобил и за развитие на чисти източници на електричество, по-малко от 20 процента от средствата са дадени на Киев, отбелязва списанието.

В противовес руският подход към Украйна е всичко друго, но не и пасивен. Върховната цел, официално отричана от Кремъл, но открито дискутирана по руската национална телевизия - е Украйна решително да се държи в орбитата на Русия.

Тежките индустрии на Русия и Украйна остават тясно преплетени, сектори в руската индустрия, като мобилните комуникации и маркетингът, са навлезли дълбоко в украинските пазари, а Черноморският флот на Русия е все още базиран в украинското пристанище Севастопол.

Но представата за "страшния руснак" умира трудно в Украйна. Почти едно поколение, след като Украйна стана независима държава, руски представители все още си позволяват да упрекват официални лица в Киев за това, че настояват украинският, а не руският, да бъде официалният език на Украйна.

Понякога несръчната руска дипломация избухва в лицето на Кремъл. Пример от близкото минало е откритата подкрепа на руския президент Владимир Путин за единия от кандидатите в президентскиите избори в Украйна през 2004 г.

Стана ясно, че изборите са фалшифицирани и едни проевропейски президент се оказа избран на поста, след като милиони украинци излязоха на улиците, за да протестират срещу изборната измама.

Още по-вредна бе обаче т.нар. "газова война" от началото на 2006 г., когато разговорите между Украйна и Кремъл за цените на природния газ се провалиха и Русия спря доставките на природен газ за Киев.

Около 80 процента от износа на природен газ от Русия за Европа минава през Украйна, както и 50 процента от петрола й, който се пренася с тръбопроводи през Украйна. В резултат от скандала доставките на газ за Европа за кратко спаднаха с около 20 процента.

И Русия, и Украйна бързо отстъпиха от своите твърди позиции в преговорите, като се споразумяха за нова цена за по-малко от месец.

Но преди да бъде постигнато споразумението, Брюксел и Вашингтон вече бяха започнали да повдигат въпроси около използването на "енергийното оръжие" от страна на Русия, което сериозно подкопа опитите на Кремъл да се представи като надежден партньор.

Това развитие на ситуацията, което бе сметнато за провал на руската дипломация, обаче не е голямо утешение за Украйна.

"Жалко е, че доставките на газ за Европа бяха прекъснати", каза президентът на Украйна Виктор Юшченко пред киевски репортери през февруари: "Но никой няма да защити нашите интереси, освен самите ние." /БТА/
Последвайте ни

Коментар