Мирослав Фасик е гражданин на Европейския съюз по случайност и шофьор по свой собствен избор и се дразни, че е в "бавната" лента за движение на Европа.
Преди 10 години 40-годишният Фасик е емигрирал от родната Сърбия в Словакия. Той посрещнал новината за присъединяването на втората си родина към ЕС с големи надежди за материално благополучие и нови възможности. Две и половина години по-късно той се чувства измамен.
"Все още съм второкласен гражданин", казва Фасик. "Нямам евро в джоба си. Няма право да преместя бизнеса си в Германия или пък да получа работа в Австрия. Това не е тази Европа, която си представях".
Недоволството на Фасик откроява възобновения дебат за "Европа на две скорости": разширяващата се пропаст между големите европейски сили като Великобритания, Франция, Германия и Италия – безспорните политически и икономически двигатели на Европа – и бедните бивши комунистически нови членки на Европейския съюз.
През май 2004 г. към ЕС се присъединиха осем бивши комунистически страни плюс Малта и Кипър. България и Румъния ще влязат в блока на 1 януари и с тях членовете на съюза ще станат 27, а населението му ще нарасне до 480 млн. души.
Въпреки разширяващия се достъп до щедрите европейски субсидии и възможностите за огромни приходи от чуждестранни инвестиции обаче, новите държави не получиха всички привилегии от спечеленото с много усилия членство.
Те не са част от еврозоната, въпреки че през януари малката Словения ще стане тринадесетата държава, която използва единната валута. Те все още са изключени от Шенгенската визова система и може би ще останат извън нея до 2009 година. Техните граждани не могат да работят в някои държави от Западна Европа, а лидерите им нямат достатъчно влияние, за да променят този факт.
"ЕС твърди, че практикува равнопоставеност, но някои държави са по-равни от други", оплака се неотдавна словашкият премиер Роберт Фицо и обвини утвърдените европейски сили в "несправедливо" отношение към новоприетите членки. "Понякога имам чувството, че новите членки на ЕС нямат същите права като старите", каза той.
Новоприетите членки на блока рутинно са изолирани по ключовите въпроси на външната политика. Един ярък пример за това бе през 2004 г., когато лидерите на Германия, Франция и Великобритания се събраха на среща на върха, на която не бяха поканени по-малките държави. Презрителното им отношение още повече разшири пропастта между "стара Европа", която се противопостави на водената от САЩ война в Ирак, и "нова Европа", чиито нови членки изпратиха свои войски там.
Ограниченият достъп на Източна Европа до европейските пазари на труда обаче предизвика най-голямо недоволство.
От петнадесетте "стари" членки на ЕС, само шест - Великобритания, Финландия, Ирландия, Португалия, Испания и Швеция - облекчиха ограниченията за достъпа
на работници от новоприетите членки до своите трудови пазари. Сред останалите девет държави бяха Германия и Франция, в които има висока безработица и страх от наплив на евтина работна ръка.
Някои експерти твърдят, че приемането на България и Румъния би могло да доведе до "Европа на три скорости", тъй като има опасност техните работници да не бъдат допуснати до трудовите пазари на Унгария, Чехия и Словакия. Въпреки че премахнаха трудовите ограничения за десетте държави, присъединили се към ЕС през 2004 г., Великобритания, Ирландия и Швеция може би ще поставят строги условия за румънците и българите.
Двете балкански съседки, които се опитват да се преборят с бедността и да изкоренят корупцията, се присъединяват към ЕС при най-строгите условия, налагани някога от блока, който най-вероятно ще спре разширяването си за няколко години след приемането им. И двете държави ще трябва да се отчитат на всеки шест месеца, за да докажат устойчив напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари, в сферата на правосъдието и безопасността на храните и въздушния транспорт.
Румънският президент Траян Бъсеску, който е бивш морски капитан и често се среща с министрите и съветниците от кабинета на пищни обяди, остроумно сравни влизането в ЕС с "посещение на петзвезден ресторант".
"Седиш с хора, които са облечени много добре и ти самият си облечен добре", обясни Бъсеску. "Трябва обаче да внимаваш какво поръчваш и дали можеш да си го позволиш", добави той.
Дали "Европа на две скорости" действително е повод за тревога?
Някои политически лидери като френския президент Жак Ширак твърдят, че не е. Според тях ЕС трябва да е "блок на 25 скорости" - открит съюз, в който членовете са свободни да се интегрират толкова бързо или толкова бавно, колкото желаят.
До известна степен това е така от години. Испания, например, също премина през период на ограничения, когато се присъедини към ЕС през 1986 година. Тогава испанците нямаха право да работят в останалите държави от блока. По-късно тези бариери бяха премахнати.
Въпреки това някои граждани на бъдещите нови членки като румънската продавачка Мария Тарта вече понижават очакванията си. "Страхувам се, че ще продължим да получаваме същите заплати, а цените ще са като в останалата част на ЕС. Тогава животът на средностатистическия гражданин ще стане тежък", обяснява 43-годишната Тарта. "Децата ни се радват за присъединяването", твърди румънката."Надяваме се, че техният живот ще е по-добър, защото за нас е твърде късно", добавя тя./БТА/
