Цялостната концепция на проекта за нов наказателен кодекс предвижда намаляване на наказанията за всички престъпления. В този дух са намалени и наказанията за извършване на насилие на животни. От природозащитните организации обаче смятат, че новите промени и по-ниските санкции, са единствено стъпка назад в законодателството на страната и в никакъв случай няма да намалят броя посегателства над животни.
През 2011 г. в Наказателния кодекс на страната са приети промени, които определят, че насилието над животни е престъпление. А наказанията в различните случаи предвиждат както ефективни присъди, така и парични глоби. Настоящите закони, свързани с насилието над животни, са приети след широк обществен дебат по темата и участие на неправителствени организации. По-малко от три години по-късно, представеният през декември проект за нов наказателен кодекс, променя размера, вида и условията на налаганите санкции, а от организациите за защита на животните веднага реагираха на новите правила.
„Доста сме притеснени от предложените текстове за насилие срещу животни в новия наказателен кодекс. От една страна има сериозно отстъпление по отношение размера на санкцията. Досега санкцията за боеве с кучета достигаше до 5 години затвор и до 50 000 глоба. Сега ще бъде до три години затвор и по преценка на съда глоба до 15 000 лева. Това е сериозно отстъпление,. При боевете с животни става въпрос не само за насилие над животни, но и за незаконна хазартна дейност. Другото нещо, което ни притеснява в боевете с животни, е това, че те на практика се декриминализират. Има една думичка, според която боевете с животни не са престъпление, ако представляват маловажен случай. Т.е. представляват престъпление, ако не са маловажен случай. А кой преценява дали случая е маловажен или не, това е въпрос на субективна преценка”, коментира Явор Гечев от фондация „Четири лапи”.
„По отношение на общото насилие над животни нас ни притесняват освен намалените санкции, и това, че го няма общия състав за насилие над животни. Досега имаше общ състав за причиняване на тежко или трайно увреждане или смърт” и следваха квалифицираните състави. Сега общия състав отсъства и са останали само квалифицираните състави. Т.е. аз ако в мазето си душа котки, това няма да бъде престъпление”, уточни той.
Стела Райчева от „Анимъл Рескю София” смята, че промените в наказателния кодекс са необясними при положение, че случаите на насилие над животни не са станали по-малко и дори има скорошни примери като Райчо Иванов, който влачи с кола собственото си куче, защото е удушило кокошка.
„Най-неразбираемо защо българските писачи на закони и власти отказват да разберат една доказана от американците връзка между насилието над животни и насилието над хора. Тези промени в Наказателния кодекс ще омаловажат за пореден път едно огромно количество жестокост, агресия и насилие, които не се разделят между насилие над хора и насилие между животни. Насилието е насилие, то предизвиква още насилие. Всички убийци на хора са започнали наранявайки животни, насилниците на животни са опасни за обществото”, заяви тя.
„Човек, който може да причини такава смърт на животно, като човека Райчо Иванов от село Тополово, не е човек, който аз искам да се вози с мен в трамвая, който да има достъп до детето ми. Повече искаме да облекчим наказанията да не би някои от тия Райчовци да бъде наказан”, каза още тя.
И докато в социалните мрежи се разпространява видео, показващо как питбул убива бездомно куче, докато собственикът му го насъсква, проектът за нов наказателен кодекс смекчава наказанията за организиране на бой с кучета и насилието над животни като цяло.
„Наказанията са занижени с оглед на новата наказателна политика за намаляване на размера на наказателната репресия. Криминализирани са абсолютно същите деяния, които са криминализирани и в сега действащия наказателен кодес. След като се намалят наказанията за другите престъпления би следвало да се намалят и за тези. Не може да се търси наказателна отговорност за едно тежко престъпление, еднакъв с това, което е срещу животно”, обясни Мария Филипова, експерт в министерството на правосъдието.
Според Филипова увеличаването на наказанията не винаги е достатъчно, за да създаде у лицето съзнанието, че не трябва да извършва дадено деяние, а случаите с насилие на животни показват, че настоящият закон не спира извършителите.
„Размерът на наказателната репресия не е показателят, който ще предотврати извършването или ще намали броя на извършваните престъпления от съответния вид. Предвиждането на повече алтернативни наказания, като пробацията, на осъдения дава възможност да покаже своето поправяне към извършеното от него деяние””, посочи тя.
И докато в България намаляваме наказателната репресия върху лицата, които извършват престъпления свързани с насилие върху животни, за да може извършителите да не се чувстват обречени и да имат възможност да се превъзпитат, ето как стоят нещата по света.
„Нищо подобно с това, което е тук, няма никъде в Европейския съюз. В Англия включително глобяват собственици, защото кучетата са прекалено дебели, защото това било вредно за здравето им. Ние в България дори не знаем кой има куче”, обясни Стела Райчева.
„В други държави от ЕС насилието над животни се наказва със затвор. В Гърция има и ефективни присъди. Там 85-годишен мъж беше осъден ефективно на шест месеца затвор заради това, че разхвърлял отровни примамки за бездомни кучета”, допълни Явор Гечев.
До момента в България има няколко условни присъди за насилие над животни. Наложени и са парични глоби, но в повечето случаи не се предприемат действия срещу явната жестокост. Но българските власти смятат, че вместо да направят така, че законите да работят, решението е те да се променят. Остава обаче въпросът дали наистина по-малките наказания ще намалят броя убити с особена жестокост животни?
