Пречките, причините и възможностите за въвеждане на електронното призоваване
Пречките, причините и възможностите за въвеждане на електронното призоваване / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Проблемът с бавните и протакащи се сякаш безкрайно дела отдавна е характерен за българското правораздаване. Една от причините за това са крие в призоваването. То е бавно, обвързано с корупционни практики и гълтащо множество ресурси и средства. Начин за справянето с това е да се мине към електронния начин за призоваване - чрез имейли, а не на хартия. За целта е нужно обаче въвеждането на електронно правосъдие, от което страната ни има отчаяна нужда.

По темата преди се говори множество пъти, но напоследък е останала на заден план. Честите промени в държавата бавят важните промени и в крайна сметка има още препятствия преди хората да разберат кога да се явят пред съда от компютъра си. Какви са пречките, причините и възможностите за въвеждане на електронното призоваване?

Електронното правосъдие може да се дефинира като използване на информационните и комуникационните технологии за подобряване на достъпа на граждани до правосъдие и ефикасността на правосъдната дейност. Достъпът до информация в електронен вариант вече е широко срещано явление в Европа, но тук се затрудняваме с модернизирането на остарелите практики, а когато стане дума за правосъдие, нещата придобиват още по-черен оттенък.

Проблемите в тази сфера не са един и два, важното е обаче да видим как те могат да бъдат отстранени, вместо само да се говори за това как делата се точат с години, а условията не позволяват на магистратите да работят.

Електронното правосъдие би могло да реши част от тези проблеми. През миналата година след продължителна работа беше изготвен проект за изменение на Закона за съдебната власт, който беше насочен към поетапното въвеждане на електронно правосъдие в българската правораздавателна система. Мандатът на 41-то Народно събрание обаче изтече и този законопроект така и не беше разгледан. Заместник-председателят на ВСС Красимир Влахов изрази надежда, че новият парламент отново ще постави на дневен ред промените, тъй като системата се нуждае от електронното правосъдие.

„Ние от тази необходимост не можем да избягаме. Електронното правосъдие не може да се въведе от днес за утре. Това не може да е мигновенна революция, а постепенен процес. Друго би хвърлило системата в хаос. И да осигуряваме възможност за подаване на електронни документи, което е от изключително значение за подобряване достъпа на гражданите до правосъдие; поддържане на делата на електронен носител; обмен на информация по електронен път между съдилищата, т.е. изграждане на единна информационна среда, която да позволява делата по електронен път да се движат между инстанциите, а това същевременно ще осигури възможност дистанционно страните и техните представители да извършват справки по висящите дела онлайн и въвеждане на електронното призоваване, на първо време, по граждански дела при създаване на необходимите и достатъчни гаранции за сигурност на уведомяването", каза Влахов.

Електронното правосъдие е до голяма степен неизбежно, още повече че съгласно решенията на Европейския съд по правата на човека ние сме длъжни да вземем мерки за ускоряване на съдопроизводството, а проблемите с призоваването са едни от основните забавяния на делата. Настоящето призоваване е дълго и тромаво, обясни Галина Карагьозова от ВСС.

„Разходите за призоваване на всички страни в съдилища в страната клонят към 10 млн. лв. годишно. Една от основните причини за забавяне на делата е нередовното призоваване, като в тази част се включва и съзнателното шиканиране на процеса от някои от страните, но нормативната уредба понастоящем го позволява. Редица примери има - фалшиви съобщения, по-късни дати на връчване, „изгубване" на съобщения. Всичко това е отчетено и затова е решено да се работи, на първо място по този сегмент, още повече че в момента в ГПК има една норма, която частично позволява да се премине към този механизъм. В страната някои съдилища също са се опитвали да уредят електронно призоваване, но поради състоянието на нормативната база се действа основно на принципа на доброволност на електронното призоваване. Има опити в Благоевград, например, в Кюстендил и в някои от други от по-малките съдилища, където е възможно това да се договори със съответните адвокатски колегии", допълни Карагьозова.

Въвеждането на електронното призоваване не означава, че хартиеното ще отпадне, тъй като не всички хора могат да боравят добре с компютри. Важното е да се подходи по подходящ начин, за да може колкото се може по-голяма част от хората да видят новите възможности на алтернативния начин за призоваване.

„В стратегията е отчетен евентуалният консерватизъм на някои от страните и се предвижда един гратисен период, в който ще съществуват паралелно и двете системи. Делата ще се водят и на хартиен носител и съответно ще има дублиране - на електронна папка. Но смятам, че много бързо ще се изживеят всякакви резерви към това, защото, спомняте си, последното преброяване по електронен път колко беше успешно и се оказа, че една огромна част от населението - около 40% мисля, че беше - предпочетоха да извършат участието си в преброяването по електронен път", каза Карагьозова.

„Електронното правосъдие наистина е въпрос на определена култура. Неслучайно казах, че тази промяна трябва да се случва еволюционно и поетапно. Идеята, която аз поддържам по австрийски образец, е първо, самата държава да е в състояние да гарантира необходимата сигурност при връчването на електронно съобщение, т.е. при задължителното електронно призоваване да започнем с държавните учреждения и общините и едва, след като имаме необходимите технически гаранции, че този способ е сигурен, да преминем по-нататък - да обхванем големите корпоративни субекти, адвокатите и накрая да можем да стигнем и до гражданите, но в една по-далечна перспектива", каза Влахов.

Висшият съдебен съвет вече стартира изпълнението на проекта по норвежкия финансов механизъм, който има за цел изграждане на ефективна система за електронно призоваване. Галина Карагьозова уточни, че той е разписан за изпълнение в рамките на 30 месеца, но дори за година и половина е възможно анализът на законодателството и добрите практики да бъде приключен и да бъдат обособени нужните законодателни промени за въвеждането на така нужното електронно призоваване. Важното е да не се работи на парче, а започнатите по едно време дейности да бъдат доразвити, независимо от промяната в ръководните органи.

„Аз не смятам, че има особени пречки, освен от организационен характер и предвид необходимостта няколко институции да седнат на една маса и да се изработи план-стратегия, която да се следва, независимо от променящите се персонални състави на един или друг държавен орган. Не бива на всеки две или четири години да започваме отначало. Когато достигнем до този извод, по-скоро ще имаме и електронно правосъдие и много други полезни промени в държавното управление", прогнозира Влахов.

Целия репортаж може да чуете на Radio.DarikNews.bg