Наред с възможните краткосрочни негативи, кризата в Украйна, колкото и иронично да звучи, ще доведе и до положителните последствия по няколко направление - енергийно, политическо, по отношение на ценностната система, и в крайна сметка ще бъдат само в наша полза.
Да вземем, например, енергийното направление - газовите връзки, газовите доставки, цената на газа. До момента българската политическа класа не намери време да диверсифицира енергийните доставки. Ние купуваме от руснаците един от най-скъпия газ в света. Защо? Защото те са ни единственият доставчик. А това е така, защото българските политици, на границата на националното предателство, не направиха усилия да диверсифицират доставките на енергийни източници. Ние дори не направихме опит да видим, дали пък нямаме залежи от шистов газ. Под влиянието на външни и вътрешни фактори, добре свързани помежду си и облечени в дрипите на екологични плашила, българските политици биха отбой. Сега, след украинската криза, този въпрос отново ще дойде на дневен ред.
Проектът "Южен поток" най-вероятно ще бъде сериозно забавен или спрян и това ще нанесе сериозен удар върху онези политически и икономически лобита, които гледат на изток. Твърде силни през последната година и половина.
Отново в областта на енергетиката - очевидно ще забравим напълно и за АЕЦ Белене. А това няма да е енергийна трагедия, защото няма да успеем да похарчим за излишни енергийни играчки още милиарди левове, които са ни крайно необходими за съвсем други проекти.
В момента в ЕС и най-вече в САЩ тече процес на преоценка, който най-вероятно ще доведе до сериозна промяна в отношенията с Русия. Това няма да бъде от полза за Москва, докато тя решава националните си въпроси от позицията на силата, незачитайки международните договори. Това може само да помогне в страната ни, като член на европейското семейство да укрепва демокрацията, стремежа за просперитет, зачитане на правата на отделния човек, върховенството на закона - все неща, които откриваме на запад от нашата граница, но не и на изток. Това ще е добро за България.
Стигаме до политическата класа. Всеки един от българските политици ще трябва да се самоопредели по отношение на основните принципи - прозрачна политика в интерес на хората, законност и икономическо развитие. Много трудно ще бъде оттук нататък да бъдеш политик и да съчувстваш на безобразно скъпия газ, на ядреното развитие без мярка, на задкулисието. На симпатизантите на Русия ще им бъде все по-трудно да хвалят Москва, след като останалият свят ще е зает да оправя украинската каша, забъркана така фриволно от Кремъл.
Все пак Русия ще реши кризата по политически път. Украйна няма да загуби и сантиметър от територията си.
Всъщност, ако се опитаме да погледнем в хода на украинската криза, най-вероятно ще се случи следното:
-Крим ще гласува на референдума за присъединяването си към Русия;
-Москва ще приеме това решение и ще го приветства, но няма реално да присъедини Крим към Руската федерация;
-Москва ще предпочете да остави Крим формално в Украйна, с много широка автономия, за да може неформално да го владее и да оказва силен натиск върху Киев;
-Русия няма да се опита да присъедини и източните райони на Украйна, по същите причини, но и защото ако направи това, ще понесе колосален икономически удар, но и Западна Украйна ще отскочи силно и бързо към ЕС и НАТО, а това е последното, което Путин желае.
И той ще се опита да запази териториалната цялост на Украйна, според договорите от началото на 90-те години, като ще се стреми да контролира страната по начина, който умее, чрез голямото руско етническо население там и легитимните му политически изразители в Киев. На Путин му е необходима независима, но слаба Украйна в руска орбита, в никакъв случай разделена Украйна, чиято западна част е много близо до ЕС и НАТО. Путин ще се опита да избегне това на всяка цена. Ето защо той няма много полезни ходове, всъщност дори, искането за присъединяването на Крим към Русия го поставя в неудобно положение, защото води до сценария за разпокъсването на Украйна, който той не желае. Въпросът е дали ще съумее да напъха обратно в бутилката духа на руския национализъм. Ако не успее, може да плати висока цена - собственото му политическо изчезване. Защото колкото и силен да изглежда Путин, ако ножът опре до кокал, Москва ще е изцяло губещата, с разстроена икономика, изолирана в международен план, подозирана във всички земни грехове, а в крайна сметка сериозно пострадала. Всички помним как завърши Студената война - с икономически колапс и разпадането на Съветския съюз. Ако Москва си поръча нова Студена война, то колко мислите ще издържи?
Руският политически елит и лично президентът Путин скоро ще разберат, че властта в собствената им страна не е равна на същата власт в международните отношения. Мисля си, че Русия ще излезе от тази криза по-слаба, но и готова за повече демокрация, което може би пък ще я направи по-силна. Възможно е тази криза да доведе до края на тази Русия, която познаваме от близкото десетилетие - Русия на Путин.
В тази цялата бъркотия най-важна ще е политиката на Обединена Европа и най-вече на САЩ. Все още там не са се разбудили напълно от сладкия си сън, в който потънаха след края на първата Студена война и сега не вярват на очите си, че се задава втора. Това ще продължи известно време, докато се окопитят напълно, ако успеят. Но и трите страни - Москва, Вашингтон и Брюксел, ще направят всичко възможно да останат на масата на преговорите и да избегнат резките промени. Всички искат запазването на целостта на Украйна, само дето Путин няма да си признае. В крайна сметка Украйна ще остане дълго време район на нестабилност, с непрекъснато противоборство на проруските и проевропейски сили, провокиращ напрежение и възможни кризи.
А ние може най-сетне да решим, че никой няма да се погрижи за нас, ако ние самите не се погрижим за себе си и това ще бъде най-доброто за България.
