Когато далавераджиите и мишките ДАНС-ят заедно...
Когато далавераджиите и мишките ДАНС-ят заедно... / снимкa: Sofia Photo Agency

Навремето Йосиф Висарионович Сталин имал едно любимо занимание – емигрант-чех или поляк му оборудвал малка стаичка в Кремъл, в която „човекът с лулата" се усамотявал, за да подслушва съратниците си от Политбюро пък и другите висши партийни функционери, които после смятал да ликвидира. Сталин бил първично хитър човек, обичал да подслушва и може би и заради това оцелял на върха повече от три десетилетия. Доста преди него обаче, а оказва се и досега, подслушването било открито, за да компрометира неудобните, за да ги рекетира и в крайна сметка да ги „ликвидира" в пряк и преносен смисъл…

В наши дни, в България това, което се случва в ДАНС ми напомни за онзи мустакат грузинец само заради едно – в наши дни, в България не е достатъчно да си почтен и интелигентен, за да свършиш това, което имаш като добра цел. В случая не е достатъчно да си морален и умен, за какъвто обявяват директора на най-мощната българска спецслужба, за да се бориш с корупцията. След всичките последни скандали ДАНС се превърна в заплаха за националната сигурност, главно заради политико-икономическите интереси, преплитащи се вътре и около агенцията. Няма как една структура като тази да се бори с рушветчийството и в същото време да се задава въпросът кой всъщност я управлява. Няма как тази служба да е страшилище за корумпираните в скъпи костюми и в същото време в нея да се събират подписки в подкрепа на този или срещу онзи. И накрая няма как в ДАНС да има, както обяви един политик, „група служители", които искали да контролират медиите.

„Група" може да има навсякъде другаде, но не и там – „група" може да има във всяка фирма или институция и хората в тази „група" да си пият ракията заедно, да са привърженици на един футболен отбор и да си споделят семейните проблеми. Но в ДАНС съществуването на „група", „групички", съветник, който май управлявал, или „къртица", която работела и нещо друго, освен преките си задължения, говори само за едно – тази служба е опасна за националната сигурност. Защото е в този си вид е мощна, информационна структура без, оказва се, ръководство…

Най-доброто, което може да се случи, е обявеният за интелигентен и почтен да прибави към другите си качества и решителността да приключи с всякакви Петровци, Драшковци и Писанчевци и да покаже, че управлява. И да носи отговорност за това, което върши службата му. То всъщност това се отнася за всичко – там, където не управлява този, който трябва да управлява, „мишките танцуват", а работата не върви.

И накрая две думи за подслушването на журналисти – чувствам се обиден от факта, че родината ми хвърля средства за дейности, с които са е занимавал още Йосиф Висарионович. Защото не е имал хора, които да му казват какво всъщност се случва в държавата и без да се затваря в малката си стаичка в Кремъл. Двама високоплатени анализатори в ДАНС ще могат да уловят тенденциите в развитието на медиите, евентуални връзки на журналисти с мафиотски босове и платените „под масата" материали в телевизиите, радиата и вестниците и без разпечатки от СРС-та. Дори само като гледат, слушат, четат и имат знания за българските медии. И да стигнат без тези СРС-та до истината изтича ли и как класифицирана информация.

Коментар