Родители и Европейски организации се обявиха срещу Българската педиатрична асоциация, подкрепяйки изключителното кърмене, показа проучване на Дарик. Привържениците на този вид кърмене, който не се смесва с никакви други течности или храни, са на мнение, че той е най-подходящият за всяко бебе до шестия месец след раждането му. Сред мотивите на подкрепящите този метод са, че така се намалява рискът от инфекции за новороденото, тъй като кърмата е най-чистата храна, а от друга страна, че този вид хранене стимулира отделянето на кърма у майката. От педиатричната асоциация обаче са категорични, че кърмата сама по себе си не задоволява всички нужди на бързо растящото новородено, което за една година би трябвало да утрои теглото си.
Лансирано или отхвърляно, изключителното кърмене, при което новородено се захранва само и единствено с майчиното мляко, се оказва твърде слабо разпространено по нашите географски ширини. По данни на Министерството на здравеопазването едва 4,6 процента от децата у нас се кърмят изключително в първия месец след раждането им. До петия месец този процент намалява до 1,3. Една от основните причини не само за малките проценти, но и за големите противоречия, се явява липсата на единно становище по темата. Особено в България. Така проф. Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве си обяснява ситуацията у нас.
„Счита се, че изключителното кърмене е най-подходящият вид кърмене за бебетата на възраст до шест месеца, а и, че те нямат нужда от допълнително приемане на вода, тъй като кърмата сама по себе си съдържа голямо количество вода. Защо ние, специалистите по хранене, така се притесняваме? Когато се дава вода, детето започва да суче по-малко. Когато суче по-малко, това води до намаляване на стимулирането за отделяне на кърма. Така постепенно започва да намалява млякото, майката започва да включва тези специални млека за кърмачета и до известно време детето преминава на изкуствено хранене. В България много педиатри, специалистите по хранене и Здравното министерство подкрепят изключителното кърмене, което е основно послание на Световната здравна организация, на УНИЦЕФ, на Европейската педиатрична асоциация и на много други. За съжаление обаче официалното становище на Българската педиатрична асоциация е против изключителното кърмене".
От Българската педиатрична асоциация си имат своите мотиви. Според председателя й Евгений Генов кърмата сама по себе си е бедна на някои вещества, които в определени случаи са крайно необходими за новороденото.
„Това първо е възможно, ако майката има достатъчно кърма, ако детето няма някакви други проблеми и проследяването му показва, че то се развива нормално. Обаче кърмата не задоволява всички нужди на бързо растящото кърмаче, което за една година трябва да утрои собственото си тегло и да тежи около 10 килограма. Няма друг период от живота на човека, в който за една година теглото да се утрои. И това не става с въздух. Това става с храна. Основната храна, разбира се, е кърмата. Но нашата практика, както и на повечето европейски страни, показва, че има моменти, в които към кърмата трябва да се добави друга храна, която да осигури необходимите хранителни вещества на детето за неговото правилно развитие. Например кърмата е бедна на желязо. Затова дете, което е само на кърмене, развива или има много по-голяма възможност да развие една желязодефицитна анемия, което е едно неблагоприятно заболяване за тази възраст. Ние имаме тъй наречената физиологична анемия на кърмачето, която е именно заради това, че към третия месец детето, което не получава добавка от някакъв железен препарат под формата на плодов сок или нещо друго, което е богато на желязо, това дете развива тази анемия".
Подобна е и теорията, че детето има нужда от допълнително количество белтък, което не може да набави само от кърма. Тези разбирания обаче изглеждат много остарели в очите на Миряна Машева, консултант по кърмене и представител на „Ла лече лига", световна организация, създадена в помощ на кърмещите майки.
„С риск да прозвучи като противоречие на това, което казват от Българската педиатрична асоциация, за огромно съжаление през последните 30-40 години в България почти не са се срещали изключително кърмени бебета, защото на децата в България се е предлагала и вода. А когато освен кърмата детето приема и вода, да, няма как теглото му да нарасне три пъти. Кърмата е био специфична. Това е човешко мляко, което образно казано природата е разработила да отговаря конкретно на нуждите на човешките бебета. Съставът му е съобразен с това, че бебетата се раждат с незряла имунна система. Пример за това е, че при новородените стомашно-чревният тракт е все още необразуван. И когато бебето приема нещо, различно от майчиното мляко, се излага на различни рискове от инфекции, заболявания и алергии".
Според Евгений Генов обаче има и друг момент: „Никой няма да каже, че това е противопоказно и опасно за живота на детето. Няма такова нещо, но това е другата крайност. Ами добре, да погледнем съвременните майки, които имат все по-често липса на кърма и на втория месец - ох, кърмата ми спря. И какво правим сега? Едно време имаше банки за кърма, сега и такива няма. Единственият изход е това дете да започне да се храни с адаптирано мляко. А тези продукти са вече толкова обогатени с витамини, минерали и микроелементи, че подсигуряват много добър растеж на детето и правилно развитие. И в това няма нищо лошо",допълва експертът.
За Миряна Машева теорията с храните има просто обяснение: „Именно благодарение, казвам го в кавички, на фирмите, които произвеждат изкуствени млека, са се наложили едни много неадекватни стандарти по отношение на растежа на бебетата и лекарите от години не са виждали изключително кърмени бебета в България. Но при тях нещата са много трудно обратими, защото те си живеят в тяхната плоскост, защото всичко, което идва от Запада, за тях е странно. И благодарение на това, което те са правили толкова години, в момента ние, доброволците - хора, на които никой за нищо не плаща, правим всичко възможно да обръщаме нещата и да ги насочваме в полза на майките и на бебетата им".
Европа се замисля за изключително кърмене след мащабен скандал с голям шоколадов производител в края на 70-те години, разказва още Машева. Тогава за първи път излиза наяве рискът да се предлага на децата нещо различно от кърмата.
Така през 1979 година УНИЦЕФ и Световната здравна организация правят първата официална среща, посветена на бебешкото хранене. Оттогава са минали 3 десетилетия. Едно обаче е сигурно - вредата от липсата на достатъчно знание за изключителното кърмене неколкократно надвишава ползата от него, пък била тя и доста спорна.
