Гордън Браун - ярка, сложна и недоверчива личност
Гордън Браун - ярка, сложна и недоверчива личност / netinfo

Одил Дюпери от Франс прес

Гордън Браун ще стане министър-председател на Обединеното кралство, без изобщо някога да се е явявал на национални избори. Колоритният начумерен шотландец със сложен характер ще трябва да се научи да се харесва, за да може да се надява за две години да превърне вътрешнопартийното си израстване в истинска победа.

56-годишният Браун е закърмен с лейбъристката доктрина. Противно на Тони Блеър, винаги е бил проникнат от идеите за социална справедливост на баща си - пастор в бедна енория близо до Единбург.

Като юноша преживях достатъчно трудности, за да разбера, че е време нещата да се променят, споделя той. Брат му го описва като скучен, но много интелигентен.

Също като Тони Блеър Браун е избран за депутат през 1983 година. Двамата делят тесен офис в Уестминстър, където ги наричат "близнаците" или "кръвните братя". По-късно конфликтните им отношения ще бъдат сравнявани по-скоро с тези на двамата големи от "Бийтълс" - Джон Ленън и Пол Макартни.

Гордън Браун е един от безспорните създатели на новата лейбъристка партия - прагматична лейбъристка концепция, замислена да пази интересите на личността, без обаче да плаши лондонското Сити. Впрочем, когато през 1994 година звездата на лейбъристкия лидер Джон Смит грейва и угасва, той не успява да улови предоставилата се възможност и склонява без бой глава пред Тони Блеър, който застава начело на партията.

"Не искайки или не знаейки как да търси подкрепа, за да убеждава, той разчита на качествата си на работлив човек и на своята интелигентност", смята биографът му Том Бауър.

В политиката обаче това не е всичко.

Шотландец, пламенен работохолик, разсеян /миналата седмица го видяхме с крачол в чорапа/, не особено добре сресан, все още заклет ерген, зарязващ приятелите си заради футбола и политиката - по онова време Браун не можеше да съперничи на приветливия и духовит англичанин Тони Блеър, с жена си Шери и четирите си деца.

В момента, когато Браун остъпи пред Блеър /на един всеизвестен "таен" обяд/, в замяна получи министерството на финансите и обещанието, че един ден Блеър ще му предаде премиерския пост.

Като глава на финансовото министерство даде независимост на "Банк ъв ингланд" и отхвърли еврото. Днес нетният дълг е под 40 процента от БВП - доста под равнището му в повечето от съседните европейски страни. Безработицата е 5,5 на сто, в сравнение със 7,1 процента в Еврозоната и 8,2 на сто във Франция, а лондонското Сити си съперничи по богатство с Уолстрийт.

Гордън Браун се жени през 2000 година за Сара, която е висш мениджър, специалист по връзки с обществеността. Дъщеричката им Дженифър умира десет дни след раждането си в края на 2001 година. През 2003 година на бял свят се появява синът им Джон, а през 2005 година се ражда вторият им син Джон Фрейзър, който е болен от муковисцидоза. Бащинството и тези страдания смекчават характера на Браун.

През 2005 година обаче Тони Блеър е преизбран за трети път, без да показва, че има намерение да се оттегли. На финансовия министър това вече му идва в повече.

Ако се вярва на бившия му сътрудник лорд Търнбул, Гордън Браун може да се държи "сталинистки, презрително и цинично". Приятелите му твърдят по-скоро, че е лоялен, но не е много склонен да прости измяна.

Изглежда много вероятно той да е подготвил вътрешнопартийната кампания, принудила през септември Тони Блеър да обяви оттеглянето си до една година, и е оставил на приятелите си да свършат черната работа.

Според Том Бауър тази привидна "липса на смелост" в политическата битка и неяснотата на бъдещата програма говорят за вътрешни конфликти.

Откакто бе посочен като бъдещ премиер, Браун се усмихва по-често. Той обаче ще трябва да изясни позициите си и да се конфронтира по въпроса за Ирак, където той признава, че са били допуснати "грешки", или за Европа, на която гледа с предпазливост.

Браун ще трябва да се научи да се харесва, тъй като на първите за него избори - вероятно през 2009 година, когато ще е на 58 години - ще се изправи срещу младия водач на консерваторите Дейвид Камерън, който много прилича на Тони Блеър от 1994 година. /БТА/