С фискалния разум няма да дойде благосъстоянието, но липсата му със сигурност ще доведе до обратното. Благодарение на протестите изключително важната тема за заетостта и промените на пазара на труда отново оглавява дневния ред.
Има много голяма опасност да се плъзнем по тази лекомислена и много популистка плоскост, която почива на твърдото убеждение, бих го нарекъл религиозна вяра, че разходите на държавата определят благосъстоянието на хората. Да се разпашем, държавата да започне да плаща едни луди пари и да натрупаме дългове. Можем да направим това, но то ще трае от ден до пладне и после ще свърши. В България ще свърши много по-бързо, отколкото свърши в Гърция. Съответно след това ще настъпят едни времена, които няма да са приятни с това, което ще се случи в нашия живот.
Реалността е такава, че не държавата определя стойността в една страна. Тя се създава от стопанската активност. Държавата само може да създава добри условия за такава стопанска активност, но не може да я замества със своите разходи. Поради което не виждам как напускането на фискалния разум, може да е от полза. Защото това със строгата фискална политика "austerity" е една от думите, които нищо не значат като смисъл, но за сметка на това са натоварени с много емоции. Нейното непрекъснато използване изпразва дискусията от всякакво съдържание и смисъл.
По тази причина говорим за фискален разум, за това финансите на държавата да са балансирани и разумни. Това не означава нулеви дефицити и излишъци във всеки един момент, а означава твърдата убеденост на всяка публика - български фирми и домакинства, външни наблюдатели, че държавата владее своето портмоне. Т.е. с него се случва това, което тя иска, и не бива поставяна пред свършени факти и безпомощно състояние, както се случи в Гърция, Испания, Италия и т.н. Това е фискалният разум, ако някой си мисли, че ако напуснем тази зона, икономиката ще цъфне и ще върже, трябва да се аргументира по някакъв начин. С фискалния разум няма да дойде благосъстояние, но липсата му със сигурност ще доведе до обратното.
Нека се върнем към протестите, които разтърсиха страната през февруари. Никъде не чух, че фискалната дисциплина е била причина за протестите. Нито един от демонстрантите не протестираше за по-висок бюджетен дефицит. Протестите бяха основно срещу монополите и усещането на много български граждани, че техният живот е бил монополизиран от някакви скрити икономически интереси, на които държавата е дала прекомерно власт. Хората протестираха срещу това. Малко по-назад можем да чуем обясненията на социолозите, че горивото на протестите се съдържа в това, че има 700 - 800 хиляди българи, които биха искали да работят, но не могат да си намерят работа. Едни търсят и не намират, а други са се отчаяли и вече не търсят. Това също е важен проблем - кардинално важният проблем на българската икономика, но и той няма никакво отношение към фискалния баланс.
Изумява ме фактът, че няма голяма яснота какво ще са прави в областта на заетостта. И двата лагера икономисти - по-либералните и по-държавно ориентираните, които смятат, че с намесата на държавата ще се оправят нещата - съобщаваме от няколко години, че това е фундаменталният проблем на българската икономика. Всъщност тя се справя с кризата доста прилично, с изключение на пазара на труда. Там наблюдаваме пълен провал на държавната политика. И въпреки това, ако се замислите през последните три години партиите да са спорели по въпроса за необходимите промени на пазара на труда, които да увеличат желанието и способността на българите да създават работни места. Нищо подобно. Това беше абсолютно извън всякакви дебати.
Слава Богу, че бяха тези протести, които качиха тази тема на първо място в списъка с приоритетите. Много се радвам, че демокрацията натри носовете на всички политици и им изпрати истински важният проблем на първо място и сега всички панически се опитват да го адресират. Те си мислеха, че са важни някакви атомни централи, петролопроводи Бургас-Александруполис и газопроводи "Южен поток". Добре, че бяха протестите, за да им покажат кое е истински важното. Но не виждам много силно да са мислели по тези въпроси. (БГНЕС)
* * *
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София.
