България и Румъния се присъединиха тази нощ към Европейския съюз, но отсега нататък организацията спира своето разширяване - ще изчака да реформира своите институции и да спечели отново подкрепата на гражданите си, предаде Франс прес.
Много европейски лидери, както и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, приветстваха последното "историческо" разширяване. България и Румъния - най-бедните страни от разширена Европа, ще трябва обаче още да поработят, за да наваксат своето икономическо и социално изоставане.
Въпреки всички досегашни усилия двете нови членки на европейския клуб остават под строгото наблюдение на Брюксел в редица области, където все още има какво да се желае. Това са съдебната система, управлението на европейските фондове и сигурността на храните - за двете държави, както и сигурността на въздушните превози - специално за България, посочва агенцията.
За да избегнат повторение на тази ситуация, която засилва
недоверието на европейските граждани, лидерите на страните от ЕС настояха през декември по време на бъдещи преговори за членство
бъдещите кандидати бързо да уредят деликатните проблеми като съдебната реформа и борбата срещу корупцията, припомня АФП. Това е косвено припомняне за скорошния им опит с Румъния и България, отбелязват брюкселски аналитици от Юропиън полиси сентър.
ЕС ще бъде занапред по-взискателна към новите кандидати за членство и няма да бърза с определянето на възможна дата за членство. Мнозина граждани на Европа - 42 на сто според последния "Евробарометър", са недоволни от процеса на разширяване на ЕС. За да получат "широка и трайна подкрепа от общественото мнение", европейските лидери настояват ритъмът на разширяване да отчита капацитета на ЕС да интегрира нови членки, добавя агенцията.
Като председател на ЕС от днес Германия трябва да представи до юни възможни варианти за изход от институционалната криза, предизвикана от френското и холандското "не" за европейската конституция. ЕС си е поставил срок до втората половина на 2008 г. да стигне до окончателно решение по този въпрос, което да бъде приложено през 2009 г., припомня АФП.
Ако този график бъде спазен, решението на европейските лидери да ударят спирачка на разширяването не би трябвало да засегне чувствително Хърватия, която се надява да влезе в Съюза преди 2010 г. Но други балкански страни - кандидатки или потенциални кандидатки като Македония, Албания, Сърбия, Черна гора, и Босна и Херцеговина, знаят, че ще трябва да изчакат, дори ако ЕС ги уверява непрекъснато, че имат европейско бъдеще.
Колкото до Турция, на чието присъединяване европейските граждани се противопоставят съвсем открито, преговорите й за членство бяха частично замразени през декември поради продължаващия отказ на страната да отвори своите летища и пристанища за кораби и самолети на кипърските гърци. И сега ЕС очаква, че преговорите с Анкара за членство вероятно ще продължат най-малко 10-15 години, но този срок може да бъде удължен.
