Най-тежкото за емигранта е да открие след време, че никъде не е на мястото си
Не се чувстваш на мястото си нито в страната, в която живееш, нито в тази, която си напуснал. Нещата стават още по-сложни, когато, като мен, си роден в Полша, отраснал си в Англия и после си се върнал да живееш в Полша за постоянно. Имаше периоди в моя живот, когато се чувствах повече англичанка. След като се върнах в родината, например, бях изключително любезна към всички и носех често дрехи от туийд. След няколко години живот тук, обаче, се чувстсвам много повече като полякиня, което ще рече по-откровена и пряма (по английските стандарти това означава груба), и замених туийда с фолклорни шалчета. Сега, за да бъда напълно откровена с вас, нямам абсолютно никаква представа коя съм. Въпреки това осъзнавам, че понякога имам предимството да виждам нещата от различни страни.
Този уикенд бях в Лондон и се почувствах като риба на сухо. Всеки малък детайл от обичайния живот в Лондон ме затрудняваше. Застанах пред машината за абонаментни карти на гарата Търнам Грийн, борейки се с техниката и натисках "отказ" през няколко секунди. Тази мудност, обикновено проявявана от туристите, ме подлудяваше преди, когато бях космополитно лондонско момиче, тичащо запъхтяно към следващия социален ангажимент. Сега бях по-зле от пенсионер и дори не можех да се оправдая с това, че не виждам дисплея без очила. За щастие накрая се появи един много любезен мъж и ми помогна да си извадя картата. По ирония на съдбата той се оказа поляк. Като се замисля, това не е толкова необичайно в гара на метрото в Западен Лондон, където може би всеки пети пътник е поляк.
Постепенно разбрах, че баровете, в които не се пуши, не са единственото нещо, което се е променило в Лондон. Забелязах и промяна в отношението на хората. След като пристигнах, взех ключовете за апартамента на майка ми от един местен магазинер. Той ме попита откъде идвам и аз отговорих, че съм от Варшава. Той продължи да ме разпитва за живота там и аз му казах, че е прекрасен. "Щом е толкова хубаво, защо тогава постоянно идвате насам?" попита той без никаква ирония.
Тогава осъзнах, че Лондон вече не приема поляците с отворени обятия. Домакините от средната класа вече не затаяват трепетно дъх, когато снажни полски строители им целуват ръка. Мъжете на средна възраст в ресторантите вече не флиртуват с хубави млади полски сервитьорки. Лондон, особено в западната си част, е пренаселен с поляци, което очевидно не се нрави на мнозина англичани. "Те имат по много деца, а училищата и без това са препълнени", отговори ми някой, след като попитах дали теорията ми е вярна. "Не че не харесваме поляците, просто островът ни е малък и не знаем колко още можем да поберем".
Предполагам, че поляците срещат същото негативно отношение като всички имигранти, пристигащи в Лондон. И все пак няма как човек да не си помисли, че една бяла и християнска нация би трябвало да го приеме по-безболезнено. "Все източноевропейци крадат от нашия магазин", оплака се продавачът, "но неполяци", добавя той, сякаш за да не ме обиди. Тогава му казах, че съм наполовина българка, след което разговорът приключи бързо.
И така, проявяват ли расизъм британците, когато се оплакват от масовото нашествие на имигранти? Нямат ли право на мнение в собствената си държава? Когато неотдавна певецът Морисей коментира, че по улиците на Лондон рядко се чува английска реч, мнозина останаха поразени, но много повече въздъхнаха с облекчение, че някой най-сетне е казал това, което всички са си мислили. Много хора (обикновено тайно и шепнешком) ми казват, че според тях в Лондон живеят прекалено много чужденци.
Според мен, обаче, проблемът не е в броя на имигрантите, живеещи и работещи в столицата. Самата Полша в момента среща трудности, породени от недостига на квалифицирани работници, медицински сестри, учители и продавачи. Ако голям брой имигранти напуснат Обединеното кралство, убедена съм, че има сериозна вероятност Лондон да изпадне в стагнация. Проблемът е по-скоро в това, че всички ние носим в себе си втълпени предразсъдъци, без значение в коя страна сме родени. И въпреки, че Великобритания е разнообразно и мултикултурно общество, все пак съществуват известни предубеждения по въпроса що за хора са румънците, поляците, сърбите и т.н., кои са работливи и кои не, кои крадат и кои не, кои са алчни и кои не и така нататък. Разбира се това не се случва само в Обединеното кралство. Подобни предразсъдъци съществуват и в Полша спрямо нашите имигранти от Беларус или Виетнам. Въпреки това техният процент все още е малък и не представлява проблем.
И така, трябва ли англичаните да се усмихнат и да се примирят? Аз не мисля така. Смятам, че Обединеното кралство е толкова обсебено от идеята за политическа коректност, че много хора се чувстват със запушена уста. Разбира се, не казвам, че трябва да гледаме благосклонно на расистките изблици, толкова популярни в някои британски таблоиди. Не, аз смятам, че единствено чрез открита комуникация и позитивно отношение можем да преодолеем предразсъдъците, които таим в себе си. Британците не бива да се страхуват да обсъждат страховете и проблемите си с чужденците, с които живеят врата до врата. Сигурна съм, че заедно ще успеят да намерят решенията на много проблеми. И щом веднъж поляците усетят, че британците не ги гледат осъдително, а ги приемат напълно, вярвам, че те ще направят всичко по силите си, за да накарат Британия да се гордее с тях. /БТА/
Ана Пивоварска, Полско радио, предавания за чужбина
