Днес е 9 юли 2012 година. В нощта срещу тази дата, точно преди година, в Борисовата градина в столицата бе убита 28-годишната Яна Кръстева. В този момент на стадион "Българска армия" забиваха рок легендите "Джудас" и "Уайтснейк", а паркът бе препълнен с хора - какъвто продължи да бъде, какъвто е и сега, през летния сезон. Промени ли се обаче нещо от тогава, или просто потулихме страха от стряскащия спомен някъде в неосветеното на парка?
Убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина несъмнено подкоси краката на софиянци. Поне за един период от време - кратък, но достатъчно силен, за да си го спомня студентката Кристина, за която вечерите в парка са били любимият момент от денонощието. И продължават да са. "На мен ми бяха споменавали познати, преди да го пуснат по новините. Хора от нейния квартал ми казаха - една приятелка почина в Борисова. Аз не бях сигурна дали не е някаква шега, дали не са искали да ме уплашат. След като разбрахме, дори майка ми не искаше да знае, че съм в Борисова след девет", разказа Сиана.
Една година след смъртта Яна Кръстева, но не и една година гаранция, че това няма да се случи пак. Споменът от тази трагедия някои от нас забравихме, други заради страха си потулихме в мрака. Но факт, че този спомен остана някъде там - в същия този мрак, в който продължава да тъне всяка нощ и самият парк. Това обаче не спира посетителите му. Вечерите тук могат да ги съберат, за да си поговорят, да си попеят, да помедитират, дори да се понапият. Остава само да се видят.
"Паркът не е уреден по много начини. Не мисля, че само светлината е проблемът, не мога да кажа, че ще изнасили някой някого, защото просто не е светло. Тук един патрул не съм виждал", каза един от посетителите на парка.
"Аз пък съм виждала вечер по алеите да обикалят полицейски коли. Ето една", разказва друг.
"И ако ме застрелят сега, от тази патрулка дори няма да видят какво се случва. Защото просто няма лампи", страхува се трети.
"Забрави се абсолютно този случай, хората продължават по същия начин да си ходят в парка, никаква промяна", споделя друг млад човек.
"Никой не смее да се прибира сам, особено момичетата. Идвам всеки ден и между слонче, което е известна дестинация, и лилиите няма нито една лампа. Има една единствена патрулна кола на МВР, която върти от 18 до 6 ч. сутринта и от нея се очаква да покрие цяла Борисова", казва едно момче.
"И другото, което е - тя ли ще осветява Борисова. Като минава и да прави светлина? И хората да търчат покрай нея?", се пита момиче, дошло в парка.
Гого Тошев някога е имал работа като шофьор. По-късно става гробар, сега обаче е безработен. Борисовата градина отдавна е неговият дом. "Тъмен ми е домът, ма ми е светло бъдещето", казва за себе си Тошев, който се издържа, събирайки празни бирени бутилки. Не го е страх от нищо. Страхът си отдавна е удавил в пълните:
Можеш ли да си представиш Борисовата градина осветена?
Никога! Няма го Тодор Живков и много съжалявам, че го няма този човек.
Е има други управляващи?
Те много хубаво се усмихват и много хубаво лъжат. Ние вече 200 години сме преди американците. Няма какво да ти кажа, аз имам 15 стотинки.
От общината обаче по друг начин виждат бъдещето на парка. По въпроса всъщност вече се работи. Полицейски патрули имало и то не един. Ако ние не ги виждаме, явно пак ги има, навярно е от тъмното. До септември и нещата с него ще се променят, уверява столичният кмет Йорданка Фандъкова. "Първо, още миналото лято бяха увеличени както екипите на общинска полиция, така и на СДВР, които патрулират през нощта. Направихме цялостния проект за реконструкция на Борисовата градина и в момента приключва процедурата по изграждане на осветление. Тоест, буквално до дни, ако няма обжалване, може да започне вече изграждането на осветление, едновременно с изграждането на видеонаблюдение, тоест - до есента".
Дали обаче с осветлението и с видеонаблюдението в един парк ще се решат проблемите на цял един град. Борисовата бе орисана на 9 юли миналата година да приюти едно зверство. Но тя не е единственият парк. Точно така, както София не е единственият град.
"Тук поне горе-долу, тъй като на няколко места има заведения, има няколко лампи и горе долу е сумрак. Но в Южния парк - там човек спокойно може да се загуби", каза посетител на парка.
Кое според Вас би могло да е с приоритет пред осветлението?
Има много неща, които според мен липсват в парка. Например, колкото и тривиално да звучи - в парка няма химически тоалетни. Освен това не се поддържа, погледнете езерото с лилиите, на нищо не прилича. Не се прави достатъчно. А както можете да видите, хора в парка - пълно - особено през този сезон.
В крайна сметка някъде бе казано, че ако не можем да имаме това, което искаме, ще имаме това, което можем. А когато не можем да направим от нощта ден, то поне можем да погледнем тъмното от светлата страна. Ние, българите, сякаш го умеем.
"Това е една от добрите страни на тъмното, защото мога да целувам приятелката си на спокойствие без някой да ми свети", сподели момче от влюбена двойка.
