За в-к "Дейли Мейл" - популистки британски ежедневник, предразположен към антиимигрантска риторика, новият доклад на Мигрейшън Уоч налива вода в мелницата.
Документът твърди, че от идната година, след като ограниченията на Европейския съюз за българи и румънци паднат, двете страни ще добавят между 30 и 70 000 души към населението на Острова в рамките на пет години. Той предупреждава още, че ромите ще получат "уайлд кард" за бъдеща миграция от тези страни, пише "Икономист".
Още по-добре дошло за "Мейл" и неговите читатели беше признанието на Оливър Летуин - британски правителствен служител, че не знае точно колко българи и румънци ще пристигнат във Великобритания след отварянето на трудовия пазар.
Преди Полша да стане членка през 2004 г., вътрешното министерство прогнозира, че ще дойдат между 5 и 13 000 поляци. До две години пристигнаха 264 560 души. Затова този път властите се въздържат от прогнози.
На 16 януари Стюарт Джаксън, консервативен член на парламента, представи проект за ограничаване на имиграцията от България и Румъния.
"Не искаме да правим същата грешка като през 2004 г., когато внесохме много голям брой нископлатени, необразовани и зависими от социалните помощи работници".
В реч през миналия месец Тереза Мей, британският вътрешен министър, отбеляза, че миграцията оказва натиск на заплатите и се отразява зле на социалната кохезия в страната.
Стюарт и Мей обаче пропуснаха да споменат положителните ефекти от последната вълна работници, дошли от новите членки на ЕС. Тя бе много по-голяма от прогнозираната, но и по-успешна от очакванията.
Според изследване на Оксфордския университет, т. нар. група "А8" - държавите, влезли в състава на ЕС през 2004, са имали положителен принос за британските публични финанси през всяка от годините след присъединяването си към Евросъюза. Макар че повечето хора работят в сектора с ниски заплати, тяхното участие в работната сила и заетостта им е значително по-висока, което засенчва влиянието от техните по-ниски заплати.
Редица проучвания показват, че имигрантите забавят застаряването на британското население. И въпреки общоприетите схващания, че новата вълна от българи и румънци ще увеличи безработицата, Националният институт за икономически и социални изследвания твърди, че няма да има съвкупно въздействие на миграцията над безработицата.
Може би най-важното от всичко е, че Великобритания днес е по-непривлекателна за имигрантите, отколкото бе преди десет години. През 2004 г. единствено Острова и други две държави не наложиха всички видове ограничения на работниците от А8. Великобритания имаше най-голямата икономика от въпросните страни и това я превърна в магнит за тях. Но този път всички членки на ЕС отварят своите пазари на труда за българи и румънци. А британската икономика е в бедствено положение.
Румънският външен министър Титус Корлатеан смята, че данните за бъдещата вълна от граждани към Острова е силно преувеличена. Според него въпросът се е превърнал във вътрешна политическа "игра", чийто старт е даден от Британската партия на независимостта. Той разчита на властите в Лондон "да спазят написаното в Договора за присъединяване на Румъния, а именно, че на 1 януари 2014 румънците ще имат свободен достъп до британския пазар на труда".
Редица анкети сочат, че имиграцията е една от най-големите тревоги на британците. Според доклад на Бритиш Фючър - НПО, хората се тревожат повече от имиграцията, отколкото от проблемите вътре в родината. А това доказва, че имиграцията е по-скоро проблем на представите, отколкото на реалността. (БГНЕС)
