Даниела Бобева, директор в Дирекция Европейска интеграция в Българска народна банка в интервю за предаването „Порфейл” на Дарик:
Опитът на страните, които се присъединиха преди повече от две години към Европейския съюз, т.н. нови страни-членки, при тях имаше съмнения за покачване на цените. След присъединяването се разбра, че то не доведе до нищо в сферата на ценовата стабилност, т.е. тя беше запазена, дори показателите на повечето страни се подобриха. От 2004 г. насам в почти всички страни от десетте новоприсъединили се инфлацията намалява. Така например в Унгария тя от 6,8 % е паднала на 3 %, в Полша, една от страните в ЕС с най-ниска инфлация, от 3,6 % на 1,3 %. Словакия при влизането си в ЕС беше страната с най-висока инфлация – 7,5 %, сега в края на годината се очаква да достигне 4 %. Проследих и месеците преди и след влизането в ЕС, дали някаква психоза е допринесла за временно покачване на цените и установих, че няма такова нещо.
Тук има опасение за нарастване скока на електроенергията и оттам възможност за покачване на цените, по-късно и за движението на петрола. Взимани ли си са мерки в тези страни срещу очакване от поскъпване и какво би могло да се направи?
И развити страни, когато очакват големи ценови шокове … това стана, когато беше покачена цената на петрола във Великобритания, бяха предприети извънредни мерки за компенсиране, появиха се дефицити. Така че това е стандартна политика на страните. Що се отнася до очакваната инфлация у нас в предприсъединителната програма на правителството са заложени прогнози за 2006, 2007 и 2008 г. Това са 6,1 в края на тази година, 7,4 % средно годишната инфлация за тази година. Всички прогнози сочат за 2007 г. намаляване на инфлацията. Това са и прогнозите на Централната банка, и на правителството и на другите институции, които се интересуват от България.
Т.е. не би следвало да очакваме някакво драстично поскъпване.
Разбира се, ценовата стабилност е важна, както за цялата икономика, така и за всяко едно домакинство. Не случайно основната цел на централните банки е ценовата стабилност. Важно е с едни и същи опари да купуваме едни и същи стоки, тоест въпреки високия икономически растеж, запазването на стабилността на цените е особено важна.
В София или в България е евтино, но и заплатите ни са малки и поради това и покупателната ни способност е ниска.
Инфлацията е много чувствителен показател и по отношение на усещанията на хората. Тук говорим за разликата между фактическата инфлация и т.н. усетена инфлация. Има доста интересни изследвания в тази насока. Особено, когато беше приемано еврото в старите страни-членки, тази ножица между усетената и реалната инфлация беше широко разтворена. Разбира се тя постепенно беше свита, но усетената инфлация в такива периоди на несигурност нараства, отклонява се от реалната стойност на инфлацията. За инфлацията най-важни са фундаменталните фактори. Един от факторите, които движат инфлацията са административните цени и това е траен показател за всяка една икономика на страните от ЕС. Другият фактор, разбира се, са структурни, циклични фактори. Тоест, става дума за един много сложен интегративен показател за икономиката, който трябва много внимателно да се изследва.
