Чарнота: ЕК е доволна от прогреса на България
Чарнота: ЕК е доволна от прогреса на България / netinfo

Бриджит Чарнота в интервю за предаването "Портфейл" на Дарик

Как изглежда вторият доклад за готовността на България да се присъедини към ЕС от месец септември, на фона на първия от месец май?

Както може да се разбере от втория ни доклад, Европейската комисия е доволна от направения прогрес, и особено от факта, че въпросите, за които бяхме особено загрижени, са значително по - малко. Отбелязваме също, че от месец май насам е направено изключително много и са положени усилия за осъществяване на цял списък от цели. Смятаме, че е постигнат огромен прогрес и много от проблемните сфери вече не съществуват.

Очаквате ли в краткия период от време, оставащ до март 2007 година, България да успее да покрие необходимите критерии за членство в ЕС?

Оставаме оптимисти, защото всяка седмица и всеки месец се отбелязва напредък. Започнахме да събираме информацията за последния си доклад през месец август – и в периода от май насам България успя да постигне съществен прогрес. Затова е разумно да се смята, че всеки продължава да работи, и че между месеците септември и декември може да бъде постигнат също голям напредък. След първи януари ще стане ясно дали остават още нерешени задачи.

В 10-те страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 – наложи ли се да се слагат ограничителни мерки? Те спазиха ли всички срокове за изпълнение на критериите за членство в ЕС?

Използваме методи, които са описани в договора за присъединяване. Не налагаме предпазни мерки в началото на присъединяването на България и Румъния, а ако бъдат наложени - са същите като за 10-те. Възможните предпазни мерки бяха валидни за 10-те, ще бъдат валидни и за България и Румъния. И вече е въпрос на тяхно решение да ни уверят, че няма нужда да прилагаме тези специфични мерки след присъединяването. Разбира се, има някои допълнителни мерки – които засягат развитието на селските райони, както и основните положения в главите правосъдие и вътрешни работи. Работата на комисията е да следи за прогреса във всички страни през цялото време. Така че няма нищо необикновено в това, че комисията проследява прогреса – нека използвам думата мониторинг, за да опиша ангажимента ни към 25-те. Затова нямаме намерение за правим нещо, което е радикално различно от това, което правим обикновено като наблюдаваме за спазване на подписаните споразумения.

Кои са ясните доказателства за ЕК, че в съдебната система и борбата с корупцията са на необходимото ниво?

Понякога изводите не могат да се направят по математически прецизен начин. Питат ни – колко присъди искате да видите? И ние не можем да отговорим на този въпрос. Не можем да кажем – 10 души в затвора е достатъчно добра бройка. Трябва да наблюдаваме тенденциите и начините, по които се решават трудните въпроси. Основните въпроси според мен са напълно разбираеми за компонентите министерства, и, когато започнем да работим заедно върху тях, трябва да говорим за основните въпроси, които бихме искали да са решени правилно. Като например конституционните промени, които трябва не просто да бъдат изброени, но и настина приети. Затова смятам, че можем да обсъдим какво имаме предвид и ще се опитаме да бъдем много конкретни и специфични.

Според доклада на ЕС, българските производители на месо, мляко и риба не могат да продават на европейския пазар, ако не отговарят на европейските стандарти – какво ще се случи с тези производители, които и след 3 години не отговарят на стандартите?

Нормите трябва да се спазват. Трябва да се достигнат стандартите които да доказват, че продуктите са достатъчно подходящи за пазара ни. В рамките на този транзитен период те могат да правят доставки на местния пазар, нашата цел обаче е хранителните продукти да са безопасни за всички. Правилата трябва да се приложат в определен момент, когато транзитният период приключи. Когато имате преходно споразумение, имате крайна дата докогато да направите нещо. Ако не сте готови на тази дата, ситуацията – която важи за всички страни членки, е следната: вие сте в нарушение. Тогава ЕК ще направи дискусия, за да провери дали може да ви се помогне да спазите международните изисквания. Ако това не стане, ще започнем процедура за даване под съд.

Какви наказания са предвидени?

Първо се взема решението, че трябва да се спазят международните изисквания. Повечето правителства предпочитат да го направят. Обратното не е във ваш интерес. И след това, ако за нещастие някои държава членка откаже да направи необходимото, правителството бива глобено, така че да поеме отговорност за действията си. Така че окончателното наказание е глоба.

Да разбираме ли, че бива глобено правителството, а не производителите?

Зависи от конкретния случай. Ако проблемът опира до законодателството, гледаме него, когато случаят стигне до съда. В същото време българското правителство трябва да затвори всяка една институция, която не отговаря на необходимите изисквания. Това правило важи и в други сфери – като например – околна среда. Правителството и инспекторите са длъжни да се убедят, че всичко се прави по правилния начин.

Ако агенцията за децентрализирани плащания не заработи от началото на следващата година – ще има ли санкции за България и какви ще са те?

За нещастие това е сфера, в която сами си налагате санкции. Защото ако не сте готови със системата АЯКС, която съдържа снимки на отделните парцели земя, и определя кой отговоря на условията да получи от плащанията, не можете да искате никакви пари от нас. Което значи, че нямаме нужда от никакви санкции. Ние просто не ви плащаме нищо. Така че сами наказвате себе си, ако не сте готови навреме.

Съществува ли възможност периодът в който трябва да е готова, агенцията да бъде удължен?

В началото на 2007 все още ще има работа за довършване. Колкото по–скоро сте готови обаче, толкова по–скоро може да получите пари от нас. Затова силно се надяваме че нещата са в ход, и ще бъдат приключени навреме. И че няма да има нарушения на плащанията.

Според информациите от последните дни – установени са злоупотреби със средства от ЕС – какво следва оттук нататък?

Разбира се , не мога да коментирам индивидуална история. Наше задължение е обаче да се уверим, че използването на фондовете ни е абсолютно правилно и това е отговорност на много страни , както български така и международни, да проверят, направят одит и да се уверят, че няма злоупотреби с фондовете. И ако се окаже че има, трябва да предприемем действия. Първо – да се осигури връщането на парите с които е злоупотребено, и след това, в зависимост от размера на нарушението, могат да се приложат санкции. Искам да подчерта обаче, че това трябва да са изолирани случаи и че болшинството от фондовете се разпределят правилно във всички държави. Разбира се, пресата понякога се фокусира върху история, която включва злоупотреба с фондове и тя наистина трябва да се идентифицира. Не бива обаче да губим перспективата за цялостно задоволително управление на фонодовте от която и да е страна, и е изключително важно да се проявява нулева толерантност към всякакви случаи на измами или корупция.

Транспортният сектор – браншът изглежда много изненадан от съдържанието на последния доклад на ЕК – чия е отговорността за това? Къде се е изгубила информация?

Не мисля, че в случая правилната дума е изненада. Защото още в доклада от 2004 подчертахме някои проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Отговорността е не само на служителите на комисията, но и в авиационните власти на европейско ниво. Тези инспектори поддържат постоянно контакти с всички превозвачи от всички страни членки. Затова смятам, че може би по–скоро е възможно да е имало подценяване на реакцията, която би дошла от европейската агенция , но както казах, не само комисията е тази, която може да предприеме действия, и авиационните агенции могат да забранят полетите на определени държави над страните-членки на ЕС. Това обаче са нормалните правила на играта, които са известни на всички държави членки. И това съответствие с правилата трябва да се поддържа през цялото време.

От Европейската агенция за авиационна безопасност казаха за Дарик, че последния доклад , който са правили, е от май 2005 година. Това ли е най – актуалната информация, отразена в доклада на ЕК от месец септември тази година?

Те правят проверките си на равни интервали от време. В добавка към тази информация, има двустранни връзки в рамките на различните служби на комисията. Така че информацията на ЕК не е на основата само на формалните проверки, а става дума за продължаваща във времето дискусия.

Защото става дума за период от повече от година...

Нещата опират до вашите авиационни власти, които, сигурна съм, са наясно с правилата, за да знаят дали може да се постигне пълно съответствие до определена дата или не. Това със сигурност не е нова нетипична ситуация. Тя е известна от много време, струва ми се. Службите на комисията привлякоха вниманието към нея няколко седмици преди да започнем финализирането на информацията за нашия доклад. Ще продължим да работим с българските власти.

Международните медии често правят публикации критикуващи България – какъв е начинът да се подобри имиджът на страната ?

Вярно е , че историите, които се появяват в пресата, често се фокусират върху негативната страна на нещата. Това обаче не се отнася само за България. Ако вземете който и да е национален всекидневник , лошите новини са тези, които го продават , повече отколкото добрите новини. Като цяло публиката предпочита да чете драматични истории. Не истории за успех, които са всекидневни. Не мисля , че България трябва да се чувства засегната. В интерес на пресата на някои държави е да научат повече за България и Румъния, заради това, че ще се присъедините към ЕС. В същото време е напълно възможно в следващата една година нито един всекидневник на която и да е страна – членка да не публикува нито една статия за България или Румъния. Бих казала също, че България трябва да неутрализира негативните истории с автентични истории за успех, на основата на постижения, които могат да са научни, бизнес или артистични. Би било жалко, ако имиджът на страната ви е на основата само на негативното. Така че телевизиите, радиото и пресата трябва да положат съзнателни усилия да отразят повече технически истории за хубавите неща, които правят българите. Вашата силна страна е , че имате много добре образовано и умно население и е жалко, че не чуваме повече хубави истории за вашите постижения.