Диана Найденова става част от екипа на Кеворк Кеворкян. Журналистката се присъединява към предаването "Всяка неделя" по Нова телевизия с рубриката "Челюсти", стартирала първо през 2007 година в ефира на Дарик радио. Дългогодишната радиоводеща на едноименното предаване разказа как се роди идеята за "Челюсти" преди седем години, а следващият разговор с Диана Найденова за старта на рубриката започна с думите й "Значи сме си у дома"...
Илиана Найденова: Нека се върнем към старта на "Челюсти" в ефира на Дарик радио, годината е 2007. Как се роди идеята за името например?
Диана Найденова: "Челюсти" вече е на седем години, вече е първокласник. Косьо Вълков точно беше поел Дарик радио и покани всички, които са част от програмния съвет, да предложим концепция как да се промени програмната схема. Съвсем спонтанно ми хрумна, честно казано. Автор на името, за което много му благодаря, е нашият саунд дизайнер Светльо Давидов. Докато седяхме в коридора и дискутирахме моята идея, той каза "Знаеш ли колко ще ти подхожда и на стила на говорене". Първоначално колегите малко се шокираха, защото името звучеше дръзко, провокативно, дори страховито по аналогия с филма. Но на мен ми хареса, защото звучеше различно и второ - модерно.
Помня първото издание на "Челюсти". С колегите Вяра Деянова и Светльо Иванов, които от няколко дни са щастливи родители на малката Йоана, предходната седмица работехме до 10-11 вечерта, за да подберем най-правилните гости. Най-важно е да подбереш хората, да са достатъчно ярки в позициите си, да са контрастни в тезите си, да са устойчиви и непоколебими. Защото има събеседници, които лесно могат да бъдат разубедени от аргументите на ответната страна. Много се стараехме в началото, тревожехме се, непрекъснато пишехме идеи, зачертавахме ги.
Наистина съм дала сърцето си за това предаване, приемам го за свое дете. И неслучайно Радосвет Радев, когато напуснах Дарик, направи жеста, с който ме просълзи - подари ми патента на "Челюсти". Защото каза, че това е нещо, което аз съм измислила и превърнала в популярен радио продукт, който намери по-късно и своята телевизионна аудитория.
Рубриката "Челюсти" става част от предаването "Всяка неделя" на Кеворкян по Нова телевизия тази неделя. Диана Найденова и Кеворк Кеворкян - тандем.
Да, Кеворк е измислил страхотна автореклама на предаването - "Диана и Кеворк - какво повече може да искате" (смее се). Защото и двамата сме достатъчно опърничави, търсещи истината. За мен е огромен комплимент поканата на Кеворк, във все по-спадащото обществено доверие към медиите той продължава да прави изискана журналистика, която не се поддава на теченията, на халтурата, на повърхностното търсене на жълтото и на скандала. Кеворк е задълбочен, мислещ, той е просто колос в телевизионната журналистика. Аз не съм журналист по образование и моите лекции по журналистика ще са на живо в ефир заедно с него. И много се радвам, защото това ще е порастване за мен.
Какво научи от Кеворкян досега?
Признавала съм си, че неделите, когато съучениците ми гледаха Пинко Розовата Пантера, аз гледах Кеворкян. Не знам защо от дете журналистиката ми е била интересна, политиката ми е била интересна. Искала съм да поема от това, което той носи като телевизионно присъствие.
Никога няма да забравя неговата дописка след моето второ появяване в телевизионния ефир на Нова - прясна радиожурналистка по телевизията, която не знае дори в коя камера да гледа. Тогава той написа изключителна статия за мен "Диана срещу пуяците". Няма да забравя онова изречение, в което пише, че дълги години го питат кой ще е следващият кеворкиращ; и че в мен вижда своя наследник. Аз се разплаках от вълнение, намерих телефона му, дотогава не бяхме общували и му изпратих SMS, с който да му благодаря. Сега съдбата ни събира по негово настояване, разбира се. Изключително любопитно е и малко притеснено.
Какво би казала за завръщането на рубриката на почитателите, които следят "Челюсти" от самото начало в ефира на Дарик.
Няма да изневеря на себе си - ще продължа настойчиво да търся отговорите на въпросите във време, в което задкулисието се превърна в циничен начин на живот на политиците, в икономическите среди, към което обществото опитва да събере съпротивителни сили. Макар и слабо, се радвам, че гражданското общество се събужда. Над 130 дни протест е огромна крачка. Дори да са само 200 души пред Министерски съвет всеки ден, тези хора излизат не защото някой им плаща, а защото искат да бъдат чути.
В спора се ражда истинската караница... това звучеше в ефира на "Челюсти" по Дарик.
Така беше в Дарик и се надявам и в Нова да е така, макар че хората го възприемат прекалено буквално. За мен в спора се раждат повече истини, защото истината никога не е една, истината зависи от гледната точка, от обстоятелствата, от нагласата на съответния човек. Работата на журналиста е да се опита да намери онази истинност, която да даде сигурност на обществото, че живеем в 21 век и то в Европа.
Как се отнасяш към критиците, които не са доволни от завръщането на "Челюсти"?
Аз съм свикнала с това. Форматът на "Челюсти" в радиоварианта беше с 20-минутна полемика със слушатели. Свикнала съм да ми опонират, да се уча от много от тях и то с любопитство, защото аудиторията на "Челюсти" по радиото и телевизията представя интелигентни хора, които ценя.
Времената, когато на конгресите на Българската комунистическа партия Тодор Живков е преизбиран с 99,9 процента, отминаха отдавна. Аз не искам да бъда харесвана от всички, искам просто хората да се съгласят, че свободата да се изразяваш е свещено право, което и те трябва да отстояват, както го отстоявам аз.
Какво научиха зрителите, читателите, слушателите от Диана Найденова за всички тези години?
Научиха сигурно, че стресът в телевизията ме накара да напълнея; че може би съм най-несуетният телевизионер поне от дамската част - телевизията така и не успя да ме научи да слагам червило и руж; и научиха, че съм последователна. В изменчивия свят на българската политика и журналистика последователността е положително качество.
Телевизионните трансфери напоследък знак за засилване на конкуренцията и качеството на българските медии ли са или напротив?
Притеснително е, че доверието в медиите спада. Доверието в парламента от години е на критичния минимум и ако гражданите на тази уж чиста и свята република не вярват и на призваните да бъдат стожер на защита на свободата, на истината, на честността, на почтеността, това е изключително тревожно. Надявам се медийните магнати, медийните гурута да разбират това и да си дадат сметка, че отмина времето на шоупрограмите, които да заместват полемиката по телевизията. Телевизията възпитава, не просто забавлява.
Коя щеше да бъде Диана Найденова, ако не беше журналист и водещ на "Челюсти"?
Актриса.
Като малка за мен най-готиното време беше събота сутрин, когато в Хасково бабите от квартала знаеха, че аз пера техните килими. След това за награда те се подреждаха на една пейка и аз правех театрални представления. И в училище участвах в една театрална трупа.
Между другото преди три или четири години Цветана Манева дойде на крака в Дарик да ме покани да играя в театъра. Аз се разплаках, не знаех какво да й кажа, сякаш ме беше прочела отвътре. Тогава тя ми каза, че онова, което правя, е опит да надмогна егото на опонента си, да вляза под кожата му, за да разбера какво се опитва да скрие.
Театърът е същият като живота, като журналистиката - разсъбличащ. Много исках да бъда актриса. Телевизията поне ми даде екрана, за да играя своя журналистически театър, не знам дали успявам.
Кой е въпросът, който Диана Найденова не успя да зададе?
Има двама събеседници, които искам да интервюирам - Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, не съм успяла да пробия още при тях.
