"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наш гост е инженер Митко Стоев.
Той завършва своето висше образование в Химикотехнологичен и металургичен университет - София, после защитава своята дисертация в Института по Обща и неорганична Химия, БАН. Преподавател е в "Природо-математичен факултет" на югозападния университет "Неофит Рилски".
Инженер Стоев специализира в областта на: соларното инженерство, развитието и употребата на енергия от възстановяеми енергийни източници за устойчиво развитие, биомаса и биоенергия. Той изнася лекционни курсове в Англия, Испания, Русия, Полша, Чехия, Гърция, Турция и Казахстан. Активно работи по проекти и научни изследвания, свързани с възстановяемите енергийни източници, сред които изграждане на демонстрационни слънчеви енергийни центрове.
Какво можем да добавим към вашата визитка?
Можем да добавим специализирано езиково образование в Българска академия на науките, също и в британския съвет.
Каква е връзката между зелена енергия, наука, околна среда, икономика? Как те си взаимодействат? Какво става в момента, в който общини, малки градчета, големи градове, столици, мегаполюси търсят устойчиво развитие на местно и национално ниво?
Това е един глобален проблем и България е включена в този проблем. Казвам глобален, тъй като имам поглед как се развиват нещата в Източна Европа, също така и в Азия. Миналия месец бях в Турция и там проведохме втората международна конференция по възобновяеми енергийни източници. Декември бях в Казахстан, където работих един месец и знаете, че Казахстан тръгна по пътя на ВЕИ, като спечели ЕКО 2017. Тоест всички тези страни в Азия и Източна Европа влагат изключително много средства за развитието на алтернативни, зелени източници, които да подпомогнат в енергийния микс на отделните страни.
Защо дейността ви е насочена именно към развитието на ВЕИ практиките в България?
Това е едно изключително модерно направление и то има своята ниша в енергийния микс на всяка една страна и изключително важно е образованието, понеже аз работя в областта на образованието, да бъде свързано с подготовката на кадри, които да могат да се реализират в отделните фирми, които работят в тази област, тъй като ние просто нямаме подготвени специалисти в тази област, а без специалисти не можем да вървим напред в тази високотехнологична област на енергетиката.
Преди да пристъпим към вашата дейност на преподавател, към аспектите на образованието, кажете ни още малко, според вас, кои са силните страни на ВЕИ сектора, т. нар. позитиви?
ВЕИ секторът има изключително силни страни и те се отнасят най-много по отношение на околната среда, здравето на хората, а също така и чрез използването на тази енергия се търси едно устойчиво развитие. За тази цел подготвих и изнесох лекционен курс в Казахстан „Енергия от възобновяеми енергийни източници за устойчиво развитие".
Това че преподавате и в София, и в Благоевград, и в Казахстан, от позицията на преподавател корени ли се отношението към природните ни дадености за развитието на този сектор още в образованието? Какви са пропуските, които могат да бъдат отчетени, насоки от образование към възобновяеми източници, от образование към устойчиво развитие и бизнес?
Що се отнася до образованието по ВЕИ аз съм отговорен в тази час като преподавател и в Източна Европа ние на всеки две години се събираме в техническия университет в Прага, където обсъждаме образованието в областта на фотоволтаиката. Трябва да ви кажа, че не само в България, а и в Източна Европа, където имам поглед просто липсва една връзка между средно образование и висше образование в областта на ВЕИ. Първо, самото образование практически трябва да бъде насочено. Аз говоря за средното образование. Там има наистина големи липси. Това са първо демонстрационни проекти, където да бъдат реализирани в училищата, за да могат и децата да се ориентират в тази нова енергетика. Второ, това са кабинети, подготвени учители, учебни помагала. Това е необходимо, за да бъдат те ориентирани към тези зелени алтернативи, които после да се развиват в университетското образование. В университетското образование също е необходимо подготовка на преподаватели, магистърски програми, сега има вече такива, но огромното предизвикателство е непрекъснатото обновяване на тези програми и мога да ви кажа, че в това направление нашият университет - Югозападният университет „Неофит Рилски" - спечели пет проекта от програма за конкурентноспособност, която дава възможност ние наистина да си обновим тези програми и да отговарят на европейските изисквания.
Разкажете ни малко повече за тези пет проекта.
Те тепърва ще се реализират, но аз трябва да ви кажа, че когато се подготвя една програма, която отговаря на изискванията на даден европейски университет или в Азия, това означава преподавателят да работи със съвременна литература и най-съвременните тенденции в този сектор ВЕИ, да го предлага на студентите чрез съвременни технологии. А те са: мултимедия, електронни платформи, базирани в интернет, видео, а също така експерименти, които да могат да правят студентите, за да могат да получат и практическо обучение. В крайна сметка се цели да се засили практическата насоченост на ученици и студенти и затова в средното образование се предвижда дисциплина, която да бъде технологии. Затова сега се говори усилено, че академичното образование трябва постепенно да бъде насочено към съответни технологии и към практиката. Например в Казахстан, където имат огромен бюджет и само 20% е за фундамантални науки, 30% е за науки и изследвания, които са свързани с предложения, но забележете 50% от бюджета е насочен към пилотни проекти с краен продукт, иновационни.
Какви са практическите перспективи за обикновения гражданин, ползващ в бъдеще определена ВЕИ система в дома си, на работното място? Как ще се развива т. нар. слънчева архитектура?
Нещата се решават обратно бих казал. Първо е необходимо да се реши проблемът с енергийната ефективност, тоест ако ние имаме една еднофамилна къща, трябва да се реши проблема с енергийната ефективност, това са изолации, уредите, които се използват да бъдат от по-висок клас, енергоспестяване да имаме, осветление, и чак тогава трябва да се пристъпи към съответната система, да кажем един фотоволтаичен генератор. Казвам това, защото първите фотоволтаични генератори в България ние ги инсталирахме върху покривите на еднофамилни къщи. Те бяха с мощност един киловат и половина пикова мощност, съвместно с центъра за приложна фотоволтаика в Нюкасъл и Италия. Така че първо, енергийната ефективност, за да може да се намали инвестицията в самата ВЕИ система, която вие ще използвате. Ако това е в областта на фотоволутайката, говорим вече за нещо принципно различно от това, което става в България, това е интегриране в сгради. Ако ние погледнем, движението на населението е към урбанизираните места, към градовете. Все повече населението е концентрирано в няколко центъра в България. Следователно производството на електроенергия от ВЕИ източници трябва да се развива вътре в урбанизираното място, да се интегрира и да се използва в това място. Така стигаме до тази слънчева архитектура. Ако ние погледнем какво е състоянието в момента в България, това са големи фотоволтаични паркове, които са отдалечени, които създават и някои проблеми, които са свързани с това, че са огромни мощности, които се построиха в различни точки на енергийната система и това доведе до големи проблеми, свързани с взаимодействие с други конвенционални източници на енергия, а също така и със самата енергийна система. Затова трябва да бъде без загуби вътре в населените места.
Защо се отдалечиха така страхливо извън градовете, полетата?
Това стана и в Чехия, това стана и в другите страни в Източна Европа. Сега развитието започва и в Румъния. Има изискване, което касае какъв процент от енергийния микс трябва да бъде от възобновяеми енергийни източници. Това може лесно да бъде постигнато и то беше постигнато още миналата година, като акцентът беше върху това, че ние построихме огромни фотоволтаични паркове и същевременно пред комисията отчетохме, че ние сме успели в този енергиен възобновяем източник.
Отличници!
Но нека да отидем в Германия, която е водеща във ВЕИ. Например в Източна Германия. Аз когато пътувам за лекции в Полша, минавам през Източна Германия и ми прави изключително приятно впечатление интегрирането на фотоволтаиката в сгради. При нас стана бум в строителството, но това строителство не беше свързано с вкарване на ВЕИ или поне някаква част от тази енергия, която се консумира в дадена сграда, да се поема от ВЕИ. Така на практика се стигна до положение, което засега е доста сложно. Имам предвид инсталирани върху покриви, върху фасади. Там работят и трябва да работят различни специалисти. Говорим за тези, които са със слънчево инженерство, които могат да проектират ВЕИ системи и заедно с архитектите, за да може да се създаде нова архитектура. И ние ще видим тази нова архитектура. Още тази година започват инвестиции - 500 милиона долара в столицата на Казахстан. Защо? 2017 година Казахстан трябва да покаже пред целия свят енергия на бъдещето, новите технологии и нов град, който е в Астана. Така че там ще се реализира такъв модел на такъв град на бъдещето.
На снимката: инженер Митко Стоев
Рубриката "Зелени алтернативи" се осъществява в партньорство със сдружение "Съюз на производителите на екологична енергия-BG", сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Популяризира дейности в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, развива и реализира инициативи в областта на енергийното производство Сдружението осъществява и развива двустранни и многостранни връзки с органи, организации, дружества и лица в България и чужбина за изпълнение на своите цели.
Чуйте цялото интервю тук:
Възобновяемите енергийни източници, комбинирани с рационалното използване на енергия, се считат за най-доброто разрешение на проблеми, свързани със сигурността на енергийните доставки, опазването на околната среда и икономическото развитие. А ползата за икономиката и екологията е голяма. Осигуряват се нови енергийни източници, алтернативни, намалява се вредното влияние върху околната среда, предизвикано от традиционните горива. Освен това ВЕИ дават основен принос за устойчивото развитие на икономиката. Този бранш от индустрията е един от най-бързо развиващите се сектори в европейската икономика. В тази връзка искам да ви попитам какви са слабостите на българската енергийна стратегия, основни пречки пред сектора. Вие споменахте за енергийната ефективност, но въз основа на вашите посещения в други страни, какви перспективи, тенденции виждате? Това, което споменахте, че нов град ще се изгради в Астана. Как е положението в Турция? Къде са ни слабите места на нас?
Първо, България има много устойчива енергийна система, която още по времето на социализма беше изградена на принципа на използването на ядрена енергия, също така използването на въглища, енергия от водата с централи, и това продължи дотогава, докато настъпи прехода. Когато станахме членове на европейския съюз, всеки един знае, дойде проблемът с енергетиката, тоест промените, които трябва да станат в този енергиен микс. Основният проблем, според мен, е взаимодействието между отделните енергийни източници, които са в този енергиен микс, и те са свързани с различни лобита, които са в страната. Българинът трябва да може да бъде образован в областта на енергетиката. Той трябва сам да мисли и да взема решения. Ние съвсем скоро, за в бъдеще ще трябва да вземем решение за доставчика на нашата електроенергия, която ние използваме в нашия дом. Това отдавна е направено в Австрия и в други страни.
Какво имате предвид?
Имам предвид алтернативност. Това дава възможност за една конкурентност между онези, които доставят тази електроенергия до нашия дом.
Колко в Австрия доставчиците, например?
Аз не мога да кажа колко са в Австрия доставчиците, но знам, че има избор. И там,
когато човек започне се замисли, когато човек живее до един източник на енергия, който отделя вредни емисии и има непрекъснато проблеми със здраве и околна среда, тогава той започва да мисли така: "А за моето дете, за самия мен, за моето семейство? Защото основната единица на нашето общество е именно семейството, аз ще предпочета този доставчик, който ми доставя чиста енергия. Тоест енергия, която не е заплаха за семейството. По този начин той се ориентира към даден доставчик, другият доставчик вижда, че нещата трябва да се променят. Той също ще инвестира в зелена енергия и по този начин се получава една конкурентноспособност и едно движение напред, както и постепенно увеличаване процента на ВЕИ в енергийния микс.
Да разбираме, че основна слабост за вас е липсата на конкуренция, тоест монопола? Много актуална дума в последните седмици. Монополът на енергийния пазар.
Монополът за жалост е навсякъде. Не само върху доставката на електроенергия, но и
в нейното производство. Защото когато говорим за ВЕИ, това на практика означава децентрализиране в енергийната система. Електроенергията, която се произвежда, е високотехнологичен продукт и в интерес на истината е да има такива монополи, от които ние да зависим. А когато съм инсталирал високоволтаичен генератор върху моя дом и използвам тази енергия, няма никакъв проблем за мен. Проблемът ми идва тогава, когато искам да се включа в енергийната система и да мога да продавам тази електроенергия и да я доставям в енергийната система до други консуматори, тогава идва проблемът.
Последния уикенд имаше и протести, и замервания със снежни топки. Както виждате в Казахстан хората строят градове на бъдещето, а ние продължаваме да се се замерваме със снежни топки, но това пак е нещо знаково. Какви стъпки трябва да предприеме правителството в това отношение? Като учен и преподавател, какво бихте посъветвали управляващите?
Първо, те, преди да пристъпят към дадени мерки в областта на енергетиката, трябва да проведат образование, трябва да проведат разговор с обществото и чак тогава да проведат определените мерки. В момента виждаме тези сметки, които трябва да плащаме на топлофикация, също за електроенергия. И сега започва едно оправдание. А всъщност трябва непрекъснато да се работи с обществото в областта на енергетиката.
От всички успешни и неуспешни стъпки в сектора, какви изводи можем да си направим? Каква е правилната посока, която страната трябва да следва спрямо своята енергийна политика, околната среда и регионалното развитие? Да търсим ли независимост, да продаваме ли ток, да разширяваме ли дела на малките производители?
Преди всичко трябва да се търси една устойчивост, говорим в областта на енергетиката. Една устойчивост, която е свързана с този енергиен микс. Не можем да бъдем независима страна, която да произвежда изцяло електроенергия, понеже сме в този глобален свят, и зависим от това разпределение на енергия. Но това, което можем, е да използваме нашите природни богатства, потенциала от хора, който имаме ние тук, и в този енергиен микс да търсим някаква по-голяма устойчивост чрез въвеждане на по-големи количества енергия от ВЕИ.
Вие сега реално отваряте очите на казахстанци, нали така? Вие им преподавате, вие ги насочвате. Така е било с българския волейбол, с българските щанги, българската художествена гимнастика, знаете. Наши специалисти са били в различни градове, страни и са създали школи. Защо така се получава? Ето, отваряме очите на другите, а пък ние изоставаме. Няма ни в щангите, няма ни в гимнастиката и във волейбола нямаме кой знае какви успехи.
Работя и в Казахстан, и в Турция - това са две страни в Азия, които се развиват с невероятни темпове. Преди две години имах възможност да започна лекции, които са свързани с ВЕИ, конкретно с приложна фотоволтаика и миналата година, след като отидох отново в Казахстан, аз установих, че те вече имат проекти, работят в това направление тези физици, на които изнасях лекции. Освен това те започнаха да развиват това направление и в други факултети, говоря в университета. Но на мен ми направи приятно впечатление, че самият Казахстан тръгва по един изключителен, модерен път. А този модерен път се състои в това, че те отхвърлят постепенно руските технологии, говорим за старите заводи, които просто не могат да се обновят, не може да се въведе при тях енергийна ефективност и най-вече те не създават конкурентноспосбен продукт за Евроазия. Те въвеждат нови технологии, които са свързани с опазване на околната среда, съвременни заводи и използване на енергия от ВЕИ. Да не забравяме, че Казахстан е на 12-то място по производство на петрол и на второ място по производство на уран.
Имаме ли готови кадърни български инженери, физици, хора, които да направят нужните промени, нужната революция в ел сектора?
В нашите университети има инженери, има преподаватели, които са на европейско ниво. Те изнасят и курсове, и лекции в други страни, също така реализират и проекти в България. Така че ние имаме необходимия потенциал, но трябва някак нормативната база в България и насочеността към практично образование, особено във ВЕИ сектора , да бъде на дневен ред.
И политическа воля да бъдат решени тези проблеми! Благодаря ви!
