Има сектори в България, където разликата между заплатите на мъжете и жените е над 30 процента - отделно е факт заетостта на жените в т.нар. „розови сектори", които са ниско платени. Това каза в интервю за „Дарик кафе" Станимира Хаджимитова - директор на „Джендър проект в България", организация, която работи за равнопоставеност между двата пола.
Преди дни Европейската комисия за втори път отбеляза деня на равното заплащане на жените, като според изчисленията жените трябваше да работят три месеца повече - до 2 март тази година, за да заработят толкова, колкото са взели мъжете през 2011 година. Данните сочат и че 14 процента е била разликата между заплащането на час за нежния и за силния пол в България, което е близо до средното за Европа.
Празнувате, излишно е да питам, може ли да се каже, че при нас е дошла на гости една феминистка и какви са аргументите, които бихте изтъкнали в подкрепа на това да отбелязваме осми март не само като ден на майката, но и като ден на жената.
Много спокойно казвам, че във вашето студио е дошла една феминистка. Да, много ваши колеги заклеймяват с наричането феминистка жени, които не им харесва какво говорят, какво правят, не желаят да разгадаят за обществеността какво се крие зад термина феминистка. За мен това е човек, казвам човек, не само жена, има и мъже феминисти, та човек, който се бори за права, който има чувствителност, наблюдава обществените, социалните процеси и когато вижда, че примерно жените изостават в някоя област, си задава въпроса добре ли е това и ако отговорът е не, не е добре, тръгва да търси причините. След като намери причините, търси решението. Това е за мен феминист. Така че днес смятам, че трябва да празнуваме точно по този начин, по този ред, който изброих: да видим какво се случва с жените, какво се случва с българката, да се съпоставим с някои европейски сестри, надявам се не само с африкански или азиатски.
Съпоставки могат много да бъдат направени. Събирателните образи понякога наистина изкривяват представата, но какво е днешната жена на България?
Изключително сте права. От известно време аз също имаме критичен анализ към собствения си език и мислене. Може би е дошло време да конкретизираме, да разделяме понятието жените, да не го употребяваме така лесно събирателно, защото жените сме различни.
Да кажем активната жена, жената в активна възраст, която работи и има семейни ангажименти в България.
Все още от моя гледна точка тази жена е много несправедливо натоварена. Все още има много дини под мишницата, което й пречи да почива както трябва и да напредва в службата както трябва или пък да се отдаде, без да се чувства виновна, изцяло на майчинството да речем. Защото ние трябва и на това да й дадем право. Жени, които искат да бъдат майки и да отглеждат две и повече деца, трябва да получават нашите аплодисменти. Но бих казала, аплодисменти е малко, трябва да получават нашето уважение, свързано със съответната финансова подкрепа.
Това е дълга тема доколко и как дългият период на майчинството, но ниският размер на обезщетението провокира повече жени да имат деца у нас. Проблемът с равното заплащане между мъжете и жените, който се констатира на европейско ниво и фактът, че някъде до около месец март средно жените се трудят за без пари, сравнено с мъжете. Откъде идва тази неравнопоставеност в заплащането и труда при положение че всички имаме стартова позиция при началото на кариерата си. След това ли се появява разликата?
Нещо повече, ние по закон имаме равни права в това отношение. Забранена е пряката дискриминация в този случай по признак пол. Тоест ти за равностоен труд трябва да получаваш равно възнаграждение. Част от проблема е, че има такива случаи, за които никак не се говори, но аз съм убедена и в много разговори с колеги сме разбирали, че все още има и такива случаи, които са предмет на пряка дискриминация. По-важното обаче е непряката дискриминация, защото тя е невидима и трябва да имаш чувствителност и да се говори повече по проблема, за да излезе.
Много често жените са по-образовани, по-квалифицирани.
Не много често, като цяло - да.
Но получават по-ниско възнаграждение сравнено с мъжа? И всъщност последните данни за 2010-а сочат, че в България тези проценти са някъде около 15-16 на сто разлика.
Да. аз лично се тревожа доколко това е вярно. Освен това си казахме в началото на разговора да не правим обобщения. Ако средният процент е верен, нека приемем така, ние сме съпоставими с много страни в Европейския съюз, защото това веднага би ни успокоило, което също трябва да го подложим на съмнение дали трябва да ни успокоява. Но нека погледнем по-дълбоко. Има сектори, в които над 30 на сто е разликата в средното заплащане. Това е една от причините за факта, че съществува разлика в средните доходи, които получават двата пола, тази хоризонтална сегрегация - така го наричаме - на пазара на труда, тоест заетостта на жени все още в едни розови сектори, които са ниско платени. Дори ако погледнете образованието, където заплатите на учителите малко се повишиха след голямата стачка, секторът е 80-82 на сто жени и останалите проценти - мъже, като са на по-висок ръководен пост. Излиза вертикалната сегрегация. Ако ти си зает в един розов сектор и си кадър на изпълнително ниво, си обречен. Ти ще бъдеш с ниска заплата цял живот, след което ще бъдеш с ниска пенсия и ще бъдеш бедна жена. Да, казва статистиката, ще живееш около седем години повече от мъжа, но в дълбока бедност и несигурност, болна на всичкото отгоре, няма да засягаме темата със здравеопазването. Да не я настъпваме днес, но тя е изключително важна.
Казвате розови сектори, като говорим за това, още миналата година беше повдигнат въпросът на ниво Еврокомисия за това доброволно да се въведат квоти от големите компании, тъй като е констатирано, че твърде малко жени са на ръководни, мениджърски позиции в големите компании. Комисар Вивиан Рединг размаха пръст, тези дни даже обяви, че може да ги въведе задължително тези квоти. С административни мерки могат ли да се наложат жените на ръководни постове?
Според мен могат. Но каква опасност крие това? Квотите, както и в политиката, където аз съм се занимавала далеч повече отколкото на пазара на труда, квотата трябва да я разглеждаме като инструмент. Инструмент в случая за постигане на равнопоставеност. Само че този инструмент трябва да се прилага временно, първо, и второ много внимателно, защото е голяма опасността да доведе до назначаване на неподходящи хора, които публично ще дискредитират процеса. Не че мъже не се назначават неподходящи, но веднага обществото ще каже, ето, направихме квота, за да влязат повече жени и те се провалиха. И веднага ще ви дам пример, който не е за квота, но е за отношение: помислете този скандал с допълнителните средства, които са разпределени, как започна в общественото пространство. С няколко жени, които бяха изложени на показ, оплюти. Тук веднага трябва да кажа, че тяхното държание е укоримо от моя гледна точка, безпардонни бяха в изказванията си, за съжаление, млади жени може би пък ето, понякога се чудя дали пък не е по-добре, че младите жени са далеч по-директни отколкото е моето поколение, което е научено да бъде учтиво.
То излязоха и бонуси, взети от мъже.
Ето, сега започват да излизат далеч по-големи бонуси, които са взети от мъже. Но някак си картината настрои и ви го казвам откровено, защото ми се обаждат и ми казват: ето, ти работиш, ами я ги виж тези жени, които са били на високи постове в администрациите, виж ги какво са направили. Едната е взела 70 000 лева. Точно така, 70 000 не бива да се взимат на фона нашата ситуация, не бива и такова държание да има тази млада жена. Но да видим какво се е случило и колко мъже са взели далеч по-големи суми.
Хубаво е, че не се вгледахме в пола точно в тази ситуация и не това предизвика скандал. Намекнахте, че един от аргументите жените да не бъдат предпочитани за ръководни постове е и това, че те имат сериозни семейни ангажименти. Може ли да се говори все още за дискриминация по пол при назначение на работа? Не е тайна, че мнозина работодатели, които като видят в CV-то, че една жена има дете, за тях тя става не особено предпочитан кандидат.
Това съществува и ще кажа, че в някаква степен аз разбирам тези работодатели. Защото все още е прието, че майката е основният родител, да не кажа в много и единственият, независимо, че има баща. И по тази причина, ако детето боледува, жената ще отсъства. Аз разбирам този работодател. Затова тук мерките са многостранни. Първо, да видим защо е пренебрегнат бащата като родител. В нашата борба, на неправителствения сектор, а и на някои хора от правителството с прогресивни разбирания, до този момент не можем да променим формулировката, че се излиза в отпуск по болест и майчинство. Формулировката е безумна. Тя не насърчава родителството. Второ, трябва да бъде престижно да бъдеш баща. Трябва да показваме тези бащи, трябва да ги насърчаваме. Трябва работодателят също да има някакви възможности да предложи по-гъвкави форми, да може да се грижи, когато тази майка се върне след една година, защото ние имаме възможност една година добре платено майчинство да се получава, на тази жена да й се предложи бърз начин тя да напредне, да догони своите колеги. Даже и на бащата.
Как човек като Вас - инженер, се захвана с казуса равенство между половете? Работила сте в една, подозирам, по-мъжка среда, това ли отключи интереса?
И аз съм си задавала този въпрос. Мисля, че стана много случайно, но пък ме грабна. Когато съм се борила за позиция като инженер и като външнотърговец сред мъже, да, не съм осъзнавала, че това е битка и има неравнопоставеност. Защото тогава не се говореше по тези въпроси. По-късно, когато вече започнах да чета, попаднах, може би това беше преобръщането ми, на Пекинската конференция на жените през 1995 година и това беше изключително събитие. Започнах да чета, започнах да мисля. И видях, че има проблем.
Работите в много сфери, обръщате ли внимание и на мъжкия пол? Там има ли притеснителни тенденции от гледна точка на равнопоставеност?
При бащинството. Смятам, че при разводите мъжете са много дискриминирани. Все още много съдии - дали защото са жени, дали защото нямат чувствителност - считат, че априори майката е по-добрият родител и при развод дават децата на нея. А практиката показва, че невинаги е така. Всеки случай трябва да се разглежда внимателно и сам за себе си.
За това много малко се говори. Дори обществен дебат не се води за това.
Много малко се говори, не се водят дебати. Имаше няколко смели бащи, които се бяха организирали по този повод. И искам да им кажа, че нашата организация е на тяхно разположение.
Имаше една вълна от женско влизане в политиката, силно видима. Като говорим за представителство, там вече жените понавлязоха на позиции - министри, имахме и кандидати за президент. Как обаче се държи жената като избирател? Имате ли някакви наблюдения, анализирате ли това? По-склонна ли е да избира жени да я представляват или българката все още залага на силната фигура в лицето на мъжете?
Според мен няма скорошно изследване, което да бъде категорично по въпроса. Аз самата съм срещала много неодобрение на жени към жени. От друга страна съм чела, че когато Бойко Борисов беше избран за кмет на София, тогава числата на една агенция говореха, че мъже са го избрали, а не жени. Много повече мъже са гласували за него.
Трудно е да се очертае тенденция, поне ако не се направи някакво целево проучване.
Да, трябва едно по-сериозно проучване, защото иначе има опасност малко да се плъзнем по повърхността и да кажем: „Не, жените не избират жени". Имам такова усещане, но не мога да бъда категорична.
По какво работите сега?
Имаме с какво да се похвалим. „Джендър проект България" преди няколко години направи една организация - Български фонд за жените, която има съвсем различна задача - набира средства и подкрепя проекти, които са насочени точно към жени и момичета. Тези проекти се изпълняват от неправителствени организации, на конкурсен принцип става всичко. Аз съм в тяхното ръководство, в настоятелството. Снощи (сряда - бел. ред.) стана едно интересно събитие - учреди се едно ново движение, нарича Милион жени за милион добрини. Тъй като стана много модерно да се създават движения, които след това да стават политическа партия, не се очаква подобно нещо. Напротив, това е движение на благотворителки. За да влезеш в движението, трябва да дадеш само 100 лева, като може и разсрочено да ги дадеш. Разработили сме много добър механизъм, специален устав как ще се правят даренията. Като инструмент ще се ползва схемата на Български фонд за жените и това, че той е юридическо лице и подлежи на контрол. Първата ни кауза е подкрепа на млади родители за елиминиране или ограничаване на домашното насилие, т. е. работа с млади родители на деца в детски градини и началната училищна възраст, за да ограничим по някакъв начин насилието. Защото домът отива и на улицата, и в училище.
