Около половината от щъркелите, които обитават пловдивското село Белозем, вече са се завърнали в гнездата си - сега мъжките ги ремонтират и така привличат партньорките си. Това съобщи за Дарик Иван Тачев - кмет на Белозем, европейското селище на белия щъркел. Около 35 двойки щъркели традиционно живеят в селото, като наесен от селото отлитат между 100 и 150 родени през лятото щъркелчета. Белоземският кмет обаче не разчита на щъркелите да повишат раждаемостта, защото през милата година в селото са се родили малко бебета. Ето какво още каза той:
През 2011-а бяха 36 двойки щъркели. Миналата година две или три гнезда останаха необитаеми, но това вероятно е поради лоши атмосферни условия, защото прелитат 6000 километра.
Вероятно вече са се захванели с ремонта на гнездата си.
Усилено. Мъжките идват първи, оправят гнездото и по този начин привличат дамата.
Преди щъркелите са гнездили повече на големи дървета, сега обаче май сградите в селото са основният им дом.
Имало е огромно дърво, което се е казвало Орловото дърво и само на него е имало около 30 гнезда. Вероятно Гранитовският дъб е бледнеел пред това дърво. Самото дърво се е виждало от Пловдив от Бунарджика при ясно време. Било е огромно дърво, но през Втората световна война хора от Белозем са го отрязали.
Има ли много гнезда по частни къщи или по-скоро обществени, по-високи сгради?
Най-голямата колония е на училището и по църквата.
Вярно ли е, че хората много не искат щъркелови гнезда на покрива си, защото било на бедност?
На сиромашия, да, върви тази приказка, но аз си мисля, че няма нищо общо. По-скоро е свързано с доста мръсотия, тъй като птиците носят найлони и какво ли не и самото гнездо стига като тегло до два тона. Ако не се чисти периодично стават два тона и това е немалък товар за една къща.
Два тона звучи ужасно много.
Толкова стават. Щъркелът носи много ситни клечки, когато започне да му прави дъното, след това от изпражненията на малките и като се навлажни от снегове и дъждове, става много тежко.
Налага ли се кметството да помага в поддръжката на някои от гнездата, изобщо случвало ли се е?
Имаме верни помощници от клона на Зелени Балкани в Пловдив. Преди две-три години направихме съвместен проект, от който направихме информационен център, наблюдателна кула. Имаме си вече и парк на щъркела, направихме алея с няколко пейки. От тези пари направихме също така платформи, които поставихме върху покрива на училището и вече щъркелите гнездят върху платформите на самия покрив. Така е малко по-добре и при периодично чистене няма да тежат толкова много на покривната конструкция. Също така по този проект за първи път у нас бяха купени пръстени и вече втора година се опръстеняват млади щъркели. Дори миналата година получихме сигнал от Сирия, там е загинал близо до някакъв остров един от нашите млади щъркели. С опръстеняването се разбира най-добре къде са местообитанията им през зимата, къде ходят. Преди три години посетихме фестивал в Швейцария, германци направили филм - техният щъркел от Германия беше прелетял 8000 километра. И интересното беше, че хората го проследяваха с джип и се разбра, че щъркелът не е моногамна птица. Не знам за колко време щъркелът, който бил женски, сменил четири партньора. Сега версията, че щъркелът си остава цял живот с един партньор е отхвърлена, защото това не е вярно.
Ако традиционно идват около 35-36 двойки щъркели, колко си тръгват наесен?
Зависи. Тук вече десетина година се оглежда много ориз, това е естествено местообитание. Щъркелът се храни с земноводни - жаби, змии, гущери. Около 100-150 нови щъркели излизат от Белозем.
Прави ли се още в селото фестивал на щъркела, който събираше много деца?
Не само деца. Миналата година фестивалът беше международен и беше посетен от всички наши партньори от мрежата на щъркелите. Имаше гости от 13 европейски страни. Всяко от селата си направи презентация, имаше развлекателни програми, фотоконкурс.
Кога ще е той тази година?
Най-вероятно в началото на май. Тази година фестивалът ще бъде национален, но сме решили да поканим гости от Турция.
Това, че има повече щъркели, помага ли за появата на повече бебета в Белозем?
Ами майките няма да чакат на щъркелите, защото така не става. Важното е, че имаме много млади хора. Но те не се женят, няма сватби. И тази година статистиката е, че са родени 19 българчета и 13 циганчета. А иначе сме поддържали бройката между 40 и 50 деца годишно. Тази година е зле, но да се надяваме, че времената ще се оправят, политиците ще дойдат на място и ще акцентират малко повече върху тази политика, която според мен сега не е справедлива. Майчинските и детските трябва да бъдат увеличени десеторно и да има малко по-социална политика.
