Само седмица остава до крайния срок, който зърнопроизводителите дадоха на правителството да предложи компенсации за фермерите, които изгубиха част или цялата си реколта заради сушата и дъждовете от последните месеци.
Неблагоприятните климатични условия съсипаха зърнената реколта не само в България, но и в целия Черноморски регион, а това пък вече се отразява върху международните цени на пшеницата.
Очакванията за новата реколта са за 1/3 по ниски добиви като в същото време цените са значително по-високи от миналата година. Освен че сме заплашени от блокада на София в края на месеца, да очакваме ли и по-скъп хляб от есента, прочетете в интервюто на Ралица Василева с изпълнителния директор на Софийската стокова борса Васил Симов. Тенденцията е явно изразена към поскъпване на хлебната пшеница, поскъпване на фуражната пшеница. Някои са факторите, които влияят върху тази ярко изразена тенденция. На първо място, това е по-голямото потребление на пшеница през настоящата година. Поне през последните години, които наблюдаваме, винаги потреблението е по-малко, отколкото е производството.
Другата основна причина за повишаването на цените е ориентирането на зърното, слънчогледа и царевицата към производство на биогорива. И оттам се получава едно нарушаване на зърнения баланс. Зърното започва да се използва не само за храна на хората и на животните, но се използва за производството на биогорива и оттам започва да се използва пшеницата не като хлебна, а като фуражна култура, поради намаляването на царевицата, на слънчогледа като типични фуражни култури. Имаме и един трети фактор – това са климатичните аномалии.
Какви са котировките в момента на международните пазари на хлебната пшеница конкретно?
В момента в САЩ се изнася за около 195-200 долара на тон. Това е едно увеличение с около 40-50 долара само за месец.
В Западна Европа най-големите пазари са във Франция и Германия. Там цените са около 162 до 163 евро на тон. Най-големият зърнен производител в Черноморския басейн – това са Украйна и Русия – двете държави, които традиционно диктуват цените на зърното в нашия регион. Тази година Украйна отчита реколта, дори по-слаба от миналогодишната. Ако миналата година те са прибрали около тринадесет милиона тона хлебна пшеница при традиционно 18-20 милиона тона, то тази година се очаква дори и по-малка реколта – това говори, че Украйна няма да може да бъде този силен износител на зърно. Цените при тях са около 200 долара на тон, това са цените към момента и са бих казал рекордно високи за месец юни поне през последните 10, ако не и 15 години, назад.
Как ще се развива пазарът в близките месеци, започна жътвата в някои райони на страната?
В момента на Софийска стокова борса се предлага пшеница на цена от около 280-290 лева на тон, но естествено купувачите са с по-скромни възможности и чакат новата реколта, която в края на месец юни и началото на месец юли ще излезе на пазара. Добивите категорично са по-ниски от миналогодишните, зърнопроизводителите отчитат близо една трета по-малко реколта, което означава, че с близо една трета количеството зърно е по-малко на пазара, може би в подобен порядък цената ще е малко по-висока.
Вие споменахте биогоривата, в света се говори все по-често, че човечеството трябва да направи избор – биогорива или храна. Смятате ли, че насърчаването от страна на Европейската комисия да се използват биогорива ще доведе до рязък скок на цените на зърното?
То вече е факт. Това се получи още в началото на миналата година, когато се забеляза скокът в цената на захарта. Оттам се премина към други култури, освен захарната тръстика, бяха засегнати рапицата, слънчогледът, а вече и царевицата като култури, от които се произвеждат биогорива.
Това веднага нарушава фуражния баланс в световен мащаб, затова цените на фуражите оттам и на хлебното зърно хвърчат нагоре и няма да се изненадам, ако за една година отчетем скок, подобен на този при захарта.
Как ще се отрази поскъпването масово на всички суровини върху живота? Това се отразява не само на биогоривата, но и на олиото, захарта, хляба.
Не е никак приятно, до го кажа най-меко. Повишаването на цените е нещо нормално във времето, в което живеем, тъй като и доходите на населението се повишават в световен мащаб. И когато повишаването на цените на стоките в рамките на два, три или пет процента на година, това смятам, че е нормално. Това е и нормалната инфлация в повечето държави в Западна Европа, слава Богу, и ние в България отчитаме такава инфлация. Но когато една стока поскъпва повече от тези два, три или пет процента на година, а тя поскъпва не 20-30 процента, а дори 50 процента на година, това вече е голяма аномалия на пазара и е доста неприятно за крайните потребители. Най-хубавато нещо, което може да направят производителите в България, е да увеличат площите, защото цените на всички изброени стоки вървят нагоре. Другото, което бих препоръчал, е качеството на отглежданите зърнени култури да бъда добро, защото виждаме какво стана само за около един месец, през май в следствие на сушата, след това в следствие на дъждовете и сега една трета от зърнената ни реколта е загубена.
