Най-лошият сценарий за страната в момента са бързи предсрочни избори, добрият сценарий е да се постигне общо политическо съгласие за избори догодина заедно с евровота, като дотогава този парламент е добре да подготви и проект за нова Конституция. Това коментира в интервю за предаването „Междуредие" на Дарик бившият столичен кмет и служебен премиер на страната Стефан Софиянски. Той не изключи вариант да се стигне до избор на ново експертно правителство с участието на Пламен Орешарски в рамките на това Народно събрание.
Според Стефан Софиянски скандалът с Делян Пеевски е само щрих - основният проблем било разочарованието на хората от това, което е обещала и това, което върши новата власт. Личното разочарование на Софиянски от Пламен Орешарски пък било свързано с очакването новият премиер да се захване с кризата и веднага да актуализира бюджетът - нещо, което не било направено.
Очаквахте ли толкаво бързо недоволство срещу новата власт - кабинета „Орешарски"?
Очевидно беше, че представителността на кабинета „Орешарски" е ниска - обществената представителност. Фактически него го избират 120 души, които са избрани от около милион и 300 избиратели, така по памет. Малко под милион са БСП и около 340 хиляди са ДПС.
Нисък старт и нисък кредит на доверие.
Кабинетът тръгва с нисък рейтинг, с ниска обществена представителност. Но това не пречеше на всички други да имат някакви очаквания и тук дойде конфликтът - в очакванията и реалността. Два са моментите. За мен тази история с Делян Пеевски е щрих. Защото ако му погледнете професионалната биография, тя не е по-различна от тези, които се назначаваха от ГЕРБ, да не кажа, че в известен степен и по-добра, все пак е имал нещо общо със сектора. И е бил три пъти депутат, докато имахме назначения от хора, както си спомняте, ги срещаха по кръстовищата. Не че имам нещо против госпожа Борисова. От къде дойде общественият конфликт? Първо се декларира един професионален кабинет, а след това подходът в неговото структуриране беше чисто политически. От тук дойде първото разочарование. Защото ако този кабинет имаше друг, далеч по-професионален състав, да го няма това жужене - квота на този, квота на онзи, която за публиката стана ясна. Толкова елементарно беше направено. Това беше първият проблем - разминаване с общественото очакване, включително и на тези милион и триста или четиристотин хиляди. Второто обаче, добавям и личното ми разочарование, защото аз съм работил с Орешарски, не е тайна, канил съм го в моя кабинет.Той беше зам.-министър в служебния кабинет по моя лична покана, като професионалист. Тогава той не беше СДС, той по-късно мина през СДС. Тогава никой не скачаше, че е БСП или за произхода му, напротив, работихме отлично.
Да, той има опит в няколко последователни правителства.
Беше заместник на Гаврийски.
От какво се разочаровахте?
Разочаровах се от старта на работа, на тази кампания, която започна. Най-логичното беше да започнем със сериозни проблеми, с кризата, дето Дянков ни вади 70 пъти от нея, ама все още сме си вътре. Имаше няколко чувствителни, чисто стопански моменти, с които трябваше да се започне. А най-важният знак, който трябваше да се даде и който аз бях почти сигурен, че ще бъде направен веднага - това е актуализация на бюджета. Ами това мнозинство, погледнете ги тези депутати от ДПС и от БСП - много голяма част от тях са същите, и като политически сили и в лично качество. Те гласуваха против този бюджет. И правилно гласуваха, защото Дянков беше направил последното недоносче. Вместо ти да тръгнеш с бюджета, да актуализираш бюджета, да покажеш. Бюджетът е политика. Тук е умението на политиците - през бюджета да покажат реални промени. Отиди на по-висок дефицит, активирай еврофондовете, покажи социалната си политика, не е необходимо да плащаш днес, но отвори лимити, промени философията.
Имаше някои социални мерки, които се начертаха, но дотам.
Но ти не можеш без бюджет да ги реализираш. Покажи си политическите приоритети през бюджета. Сега изглежда, че приоритетът е пак, и то не го наричам аз национална сигурност, това е, както се подигравахме, защото и при нас седесарите беше този проблем, търсенето на врага с партиен билет. Не ни е това проблемът.
Всеки, който дойде на власт, тръгва да рови в сектора "Сигурност".
Безспорно демократичните устои на държавата, на обществото бяха нарушени от предишното правителство. Това е безспорно и затова хората излязоха на улицата, покрай икономическите проблеми. Но това може да се оправи, това е един дългосрочен процес, но не започвай от това. Виждате ли, идваш с една позиция, с едни обещания, а започваш в съвсем друга сфера и то сфера, която не е жизнено необходима в момента. Тя е стратегически важна, но не е жизнено необходима. Мен да ме питаш какво е ДАНС, дето съм бил министър-председател, аз ще дам най-общото описание. На мен много не ми е ясна тази структура, камо ли на хората, които протестират. Затова, за мен, протестът е срещу знака, срещу първите стъпки. Първо разочарованието, че нямаме експертно правителство, а чисто политическо правителство - две политически сили стоят зад него. Второто разочарование-първите стъпки на това правителство. Това всичко се натрупа, Делян Пеевски беше поводът, капката. Ако не беше Делян Пеевски, щеше да е друг повод.
Сега ще има ли шанс Пламен Орешарски, ако е имал и стои зад някакви разумни решения, да ги реализира?
Първото, което остана в съмнение за всички, предполагам, че и в хората, които протестират, дали той успя да направи екип. Защото в такъв критичен момент най-важна е екипноста. И кой избра екипът му. Когато 1997 година бяхме в критичната ситуация и бях поканен да работя в Министерски съвет, тогава аз поставих ясни условия за хората, с които ще работя. Имахме едно, две разминавания, през уикенда ги изчистихме, но аз влязох с хора, които бях определил. Помните, на четвъртия, петия ден се смениха всички областни управители. Преболедува се. Виждате, продължава работата в екипа. От кога се говори за плана „Орешарски", откога се говори за кабинета „Орешарски"? Ако си екипен, един кабинет го правиш за три дена. Ние тогава го направихме за няма и седмица. Вечер от кметството тичах в Президентството, обаждахме се на хора, канихме ги, обяснявахме им какво ще правим. Първо, разбира се, икономически се бяхме съгласи ли, и така. А сега от назначаването тече този мъчителен процес и виждате как е съпроводен. Областните управители трябва да ги имаш в главата си, ако си готов. Ти се явяваш на избори, за да управляваш.
Текат протести на много места срещу част от областните управители, но това е друга тема. Най-лошият сценарии?
Най-лошият сценарий е бързи, предсрочни избори. Добрият сценарий - да се постигне едно политическо, принципно разбирателство за избори догодина, заедно с европейските избори. Така поне ще спестим дори и разходи. Но има и много важен политически момент - тукашният парламент ще бъде проектиран в представителството ни в Европейския парламент, което също е важно, защото ще има един много по-голям синхрон. В момента има разминаване. В България е на власт опозицията в Европейския парламент. И тогава ще имаме един мандат от 4 години. Хубаво ще бъди и смятам, че ще даде един обществен отдушник, този парламент дотогава да се нагърби с приемането на един проект за нова Конституция.
Още този парламент?
Този. За да се свика Велико народно събрание трябва да има проект.
Хубаво е да има проект.
Не хубаво, задължително. По Конституция, за да свикаш Велико народно събрание, трябва да имаш утвърден проект на нова Конституция.
Съмнявам се, те на могат едно решение да приемат в този парламент с консенсус.
Хубаво е да се приеме един проект. Той, разбира се, ще подлежи на дискусия във Великото народно събрание. В момента, в който Великото народно събрание се свика.
Тоест вотът на пролет да бъде за Велико народно събрание, в никакъв случай за редовно.
Не в никакъв случай, но аз давам едно разумно развитие на нещата в страната. Защо е необходима нова конституция? Защото, когато беше приета старата, тя беше приета в същата година, когато ние напуснахме СИВ и Варшавският пакт, през 1991 година, собствеността беше друга, съвсем друга беше обществената обстановка. Тази конституция изигра ролята си. Добър или лош, преходът е осъществен.
Хората казват сега, че искат нова конституция.
А новата конституция, първо, трябва да дефинира нашето място в ЕС, защото в нашата Конституция няма, че ние сме член на ЕС.
Имаше едни поправки.
Трябва да се дефинират принципите на членството ни, кога можем да напуснем, кога не. Като общество трябва да приемем тази даденост.
Улицата би ли дала нов кредит на доверие на Орешарски?
Трудно смятам, че в тази конфигурация могат да се развият нещата, но не смятам, че е невъзможно да се направи още един опит за съставяне на експертно правителство. Дори с участието на Орешарски.
Нов кабинет, с мандат на БСП?
На който го даде президентът.
Президентът Плевенелиев ще бъде на ход и той трябва да прецени.
Мисля, че при едно разбирателство за изборите, един нов кабинет, много по-експертен, много по-широкопредставителен, с хора от научните среди, с един Воденичаров например. Видяхте, че Воденичаров за краткото време спечели общественото одобрение. Това за мен е изхода. Разбирателство една година, след година - избори. Ако се успее да се изработи проекта за конституция, ако не, поне този кабинет ще има мандат една година в относително спокойствие, за да може да върши оперативната работа на държавата.
