Почти всички историци и археолози са единодушни, че Ирак е люлката на модерната цивилизация. В тези плодородни земи, напоени от реките Тигър и Ефрат, преди хиляди години са властвали цивилизациите Шумер, Вавилон, Асирия и Акад. Тази държава обаче през последните няколко години преживя един от най-тежките периоди на война в историята си, който започна след американската инвазия през март 2003 година, на която се противопоставиха много от съюзниците на Америка в НАТО. Точно преди година, в края на декември 2011 година, последните американски войски най-накрая се изтеглиха от Ирак, след почти 9-годишната си окупация. По повод на тази годишнина Дарик се допита до един от най-уважаваните политически и духовни лидери в Ирак - Шейх Хумам Хамуди - за отношенията между Багдад и Вашингтон, както и за начина по който Ирак трябва да гради новата си история.
Американската инвазия и последвалата я гражданска война оставиха голям брой жертви в Ирак, които според някои източници надхвърлят един милион души. Тъй като този тежък период в историята на държавата вече е преодолян, няма никакъв смисъл да се обсъжда, убеден е Шейх Хумам Хамуди - един от най-уважаваните религиозни и политически лидери в модерен Ирак, който посети България по-рано този месец. Известен като "Бащата на иракската конституция", Шейх Хамуди е и председател на парламентарната комисия по външна политика. Той обяснява, че политическите и духовните лидери в страната работят усърдно по въпроса да се установи и закрепи мира и разбирателството между различните общности, следователно е редно да се гледа само напред, а не назад. Това е процес, който въпреки атентатите, които продължават да се извършват в страната, върви в положителна посока на фона на изминалото десетилетие. След оттеглянето на повече от 100-хилядната американска войска от страната му Шейх Хамуди даде и мнението си за макар и по-ограниченото американско присъствие, което все пак остава в Багдад, дори и след официалния край на окупацията на страната.
Американското посолство в Багдад е по-голямо по територия от Ватикана и, според щатски медии, в него работят 16 000 души. Как се отнасят иракските власти към това?
Наясно сме, че когато Америка влиза с войските си в една държава, тя не напуска лесно. Исторически погледнато, американската армия е влизала в 80-ина държави по света и си е оставала там. Но в Ирак не се случи така... Въпреки че Америка в продължение на години пращаше войски в Ирак, в крайна сметка напусна държавата ни. Иракският парламент и всички политически сили изиграха важна роля това да се случи. Редно е да се помни, че давахме закрила на тези военни, но накрая американците бяха принудени да напуснат. Въпреки това отношенията ни с Америка са добри, имаме много споразумения с тях - не само за военно сътрудничество, а и в сферите на икономиката, образованието, културата. Всичко това се случва между две суверенни държави, които проявяват взаимно уважение. Но трябва да ви коригирам - броят на американците в това посолство не е чак толкова голям. Ирак ще играе важна роля в международните отношения, защото се ползва с уважението на Америка, както и на съседите си. Имаме добри отношения и с Иран и в момента успяваме да посредничим за установяването на подобни отношения между Америка и Иран.
Ирак, както всички останали държави в този регион, има голямо етническо и религиозно разнообразие. То съществува от векове, като в миналото не е имало подобни междуетнически проблеми, каквито светът свидетелства по време на 9-годишната американска окупация на държавата. Населението на Ирак е 31 милиона души, от които от ¾ са араби. Останалите са най-вече кюрди, но има и значителни общности Туркмени, Асирийци и Язиди. Последните два са семитски народи с древни корени, които живеят в Северен Ирак. Асирийците са християни, а Язидите имат своя авраамова религия, датираща от почти 7000 години.
По време на посещението си в България Хумам Хамуди изрази доброто си впечатление от разбирателството между етносите в страната ни. Попитахме Шейха какъв е начинът да се запази разбирането между различните общности в едно общество.
Казахте, че сте впечатлен от факта, че в центъра на София на едно място са събрани църква, джамия и синагога - как, според вас, разбирателството между религиите може да надделее над гласовете на раздора?
Често се открояват отделни хора или цели групи, които налагат вярата си не само на думи, а и чрез оръжие и така развалят мира между религиите. Истината, която обаче виждаме, е, че между религиите има много допирни точки, вижданията и целите им са едни и същи. Затова мисля, че най-общо погледнато винаги ще има мирно съжителство между религиите и представителите им. Папата каза именно това, нашите, мюсюлмански, религиозни водачи също го казаха. Всички духовни лидери по целия свят говорят за такъв мир. За съжаление, понякога се случва някой да направи например филм, който се подиграва на дадена религия, както стана наскоро. Това може само да попречи на мира между религиите. Но важното е да се разбере, че групировки като Ал Кайда всъщност вредят повече на самите нас, мюсюлманите, отколкото на другите религии. Затова трябва всички влиятелни личности по света да обединят усилията си, за да попречат на появата на групи, които сеят омраза и посягат към оръжието. България и Ирак могат да си сътрудничат, за да предотвратяват подобни явления.
