В сряда излезе новият брой на френското сатиричното списание „Шарли Ебдо” (Седмичник „Чарли”). На първа страница има рисунка на мюсюлманин в инвалидна количка, бутана от ортодоксален евреин, като и двамата казват: „Не бива да се подиграваме!”. На задната корица има гол мъж с чалма, когото друг мъж снима с филмова камера. Голият мъж казва: „Харесваш ли ми задника?”.
„Френско списание публикува голи рисунки на Мохамед!”, гръмна световната преса. „Това е позорна провокация!”, каза ректорът на Парижката джамия Далил Бубакер.
Френската полиция моментално изпрати отряд, за да предотврати евентуално нападение върху офисите на списанието, които миналата година бяха опожарени след като списанието беше „поканило” пророка Мохамед да му бъде гостуващ главен редактор. Даже най-умерените световни коментари гласяха, че най-новата „провокация” на Шарли Ебдо е неуместна, имайки предвид бунтовете в повече от 10 държави, предизвикани от антиислямския филм „Невинността на мюсюлманите” и предизвикали повече от 30 убийства.
Защо решиха френските сатирични журналисти да направят тази провокация? Когато Дарик се свърза с редакцията на списанието в Париж, получихме един много прост отговор. „Някъде да виждате пророка Мохамед в това издание?”, попита спокойно главният редактор Жерар Биар, и добави: „Хората се ядосват, защото не са отворили списанието, а сляпо следят какво им се казва. Ние коментираме новините - и в актуалния брой не се подиграваме на пророка Мохамед, а коментираме филма, който му се подиграва”. Разкритието, което за мислещите хора изобщо не би трябвало да е шокиращо, всъщност е много важно - то показва колко лесно могат да бъдат подвеждани хората от медиите.
Защо публикувахте такъв брой тази седмица?
Защото това е новината от тази седмица! При това темата е доста разпалваща. През цялата изминала седмица не се говори за нищо друго освен за този малоумен филм „Невинността на мюсюлманите”, който е в интернет, за опожаряването на американското консулство в Либия, за протестите из целия Близък Изток и за убитите хора при тези размирици. Нашата работа в „Шарли Ебдо” е да коментираме новините. Ние винаги това правим, правим го и в този брой.
Не наливате ли все пак масло в огъня?
Категорично не. Пак повтарям, ние коментираме новините. Ние сме сатиричен политически седмичник. Като има една толкова силна и полемична новина, която върви цяла една седмица - много ясно, че няма как да я избегнем. Да не говорим, че сюжета на този филм се вписва в рамката на нашата редакторската линия, която е да се борим срещу религиите и срещу тези, които ползват религиите за политически цели. Вписва се в нашите задължения като журналисти и коментатори.
Ако последват размирици във Франция заради вашето издание, ще поемете ли някаква отговорност?
Не. Защо да поемаме? Ако поемем отговорност това ще означава, че също така приемаме, че хората имат право да извършват тези насилия. Така именно насилието печели.
Мислите ли, че самият филм „Невинността на мюсюлманите” изразява същия вид коментар като вас и следователно е редно да се качва в интернет?
Вижте, аз не знам какъв е истинският замисъл на този филм, но изглежда, че неговите създатели са целели да разпалят страстите, и са го постигнали. Но нека си зададем въпроса - кой е по-лудият в случая: малоумникът който качва глупости в интернет или този, който подпалва едно консулство, убива четирима души и провокира още десетки убийства по света? Кой от тези двамата е истинският виновник в случая?
Въпросът с „обидни религиозни рисунки” за пръв път беше поставен на световно ниво точно преди седем години, когато в края на септември 2005 г. датският вестник „Юландс постен” публикува 12 карикатури на Мохамед. Те предизвикаха бунтове в много държави и доведоха до повече от сто убийства.
След публикуването на 1057-и брой на „Шарли Ебдо” в сряда, Париж веднага реагира като обяви, че днес ще бъдат затворени френски мисии и училища в 20 държави, тъй като не се изключват размирици след петъчната молитва, или „джума”. Въпреки това френското правителство, което става редовна жертва на изданието, не критикува последния брой. Вътрешният министър Манюел Валс каза, че свободата на изразяването е защитена от закона, а премиерът Жан-Марк Еро я определи като „основен принцип” на френската република:
Каква е ролята на сатиричната преса? Едно и също ли са сатирата и социалният коментар?
Сатирата играе жизненоважна роля в социалния и в политическия коментар. Тя позволява да се дискутират на открито въпроси като колко е откровен даден политик или колко е редно дадено събитие. Сатирата ни позволява да забележим по-ясно скандалното в хората и събитията, именно защото ги преувеличава. Настоящата ни главна страница не обижда никой - виждате ли пророка Мохамед в нея? Не. Нито един от двамата персонажи не е Мохамед - те са просто един мюсюлманин и един евреин. Картинката е „препратка” към френската комедия „Недосегаемите”, в която се разказва за един инвалид и неговия помощник, която стана много сполучлива по кината из целия свят.
Главният карикатурист на списанието Стефан Шарбоние също беше прагматичен в своя отговор на обвиненията срещу списанието. Той каза: „Ще се шокират тези, които решат да се шокират. Ние се подиграваме с абсолютно всички, при това всяка седмица. Но когато го направим с Мохамед, изведнъж го наричат „провокация”. Аз не карам консервативни мюсюлмани да четат „Шарли Ебдо”, както и аз самият по свое желание избягвам да посещавам джамии, в които се говорят неща, които са в пълен разрез с всичко, в което аз вярвам”. На вътрешна страница на настоящия брой се намира коментар на Шарбоние, част от който гласи: „Ако нарисуваш смешен портрет на Мохамед, умираш; ако нарисуваш величествен, пак умираш. Какво тогава да обсъждаме с фашисти? Свободата да си правим всякакви майтапи без никакви задръжки ни е осигурена не само от закона, а и от систематичното насилие от страна на екстремистите”:
Има ли граници, които все пак не бива да бъдат преминавани, особено ако знаем, че е неизбежно да предизвикат насилие?
Но ти винаги ще провокираш някой с карикатурите. Тяхната цел е да преувеличи чертите на хората. Така ти караш твоя сюжет да се замисли за грешките си. Има закони в цяла Европа, които очертават кое е допустимо. Живеем в демократични страни, които имат закони против обидите, расизма и клеветата, и ние в нито един момент не сме нарушавали тези закони.
Мюсюлманите имат ли все пак правото да протестират срещу този филм, който наистина ги обижда, или трябва да се примирят, че в света има различни от техните мнения?
Тук ще кажа две неща. Първото е, че има религиозни лидери, които от много време искат и политическа власт. Те трябва да се научат, че, ставайки политическа сила, те вече подлежат на същите критики като всички останали политици. Що се отнася до хората, защо настояват да се определят само от това, че са мюсюлмани? Освен своята религия, те нали също така имат и някакво гражданство, имат политически виждания и най-вече имат лични мнения. Защо тогава има религиозни лидери, които им нареждат, че трябвало да се определят само като мюсюлмани и като нищо друго? За мен това е една голяма измама и е много опасно.
След като вашите офиси бяха изгорени преди година, следващият брой, който издадохте, имаше на главната си страница рисунка на френска целувка между мюсюлманин и ваш карикатурист. С тази ви корица, а дори и с днешната, няма ли някакъв елемент на отмъщение?
Пак - категорично не. Ние се отнасяме към исляма по абсолютно същия начин, както се отнасяме към католицизма и към всички останали религии. Просто така се е случило в момента, че ислямът е в новините. По принцип най-вече се занимаваме с католицизма. В същото това издание има статия и няколко рисунки против недопустимото становище на католическата църква срещу хомосексуалните бракове. Ние там критикуваме тази религия и така разширяваме обществения и политически дебат по въпроса. Франция е една официално нерелигиозна държава и религията е изцяло на лична основа. Така и трябва да си остане. Но щом една религия толкова много настоява да навлиза в политиката, тя е длъжна да се научи да понася критики.
