Кризата свърши, ама не съвсем - въпреки че според експресните данни за първото тримесечие спрямо същия период на 2010 г. икономиката ни е отбелязала ръст, който някои икономисти не вярват, че ще се постигне за цяла година, никой няма усещане, че икономическите проблеми у нас са решени. Точно обратното - кризата се усеща най-силно именно сега. И все пак - според икономиста от Индъстри Уоч Георги Стоев дъното на най-страшния показател - безработицата, вече е достигнато. Надежда има, но сигнал за край на кризата - още не.
БВП отбеляза ръст за първото тримесечие от 2,5 % на годишна база. Имаме ли реален повод за радост?
Все още няма индикации, че икономиката излиза от кризата от гледна точка на пазара на труда. Това, което всъщност е най-важно за гражданите - възстановяването на онези 300 000 работни места, които бяха изгубени по време на кризата. Все още нямаме данни за първото тримесечие на 2011 г., но на базата на последните данни нямаме основание да считаме, че рецесията е свършила. Данните, които имаме за износа, за индустриалното производство, а сега вече и за БВП, дават по-скоро надежди, отколкото сигнали за възстановяване на икономиката. Но със сигурност е по-добре 2,5 процента ръст, отколкото минус 2 на сто.
Можем ли да очакваме, че ръст от 3,6 процента в края на годината, каквато е официалната правителствена прогноза, е постижим и ще го усетят ли хората?
Аз винаги съм си мислел, че по-важната прогноза за бюджета е номиналният ръст на икономиката, защото в крайна сметка бюджетът разчита на пари, които може да изземе от хората и да раздаде на други хора. Важно е колко ще бъде икономиката, измерена в пари.
Според прогнозите на Министерството на финансите - когато се правеше бюджет 2011 г., тази година икономиката трябваше да произведе 77 млрд. лева, на които да бъдат платени данъци и да бъдат раздадени на пенсионерите и други социални групи. Сега от последните данни виждаме, че икономиката за 12 месеца е произвела между 71 млрд. и 72 млрд. лева, така че липсват 5 млрд. български лева, за да се изпълни динамиката на икономиката през тази година. Наистина остават още три тримесечия, през които може да се навакса, най-вече чрез инфлация и по-бърз ръст на цените, но това не е сигурно.
Има ваши колеги, които казват, че висока инфлация и нисък икономически растеж е много опасна ситуация за икономика като българската?
Ниският икономически растеж винаги е лоша ситуация, това означава липса на заетост, на поръчки, липса на доходи - депресия. Друг е въпросът какво може да се направи в тази ситуация. Мисля си, че това правителство очевидно трудно може да върне чуждите инвеститори. Виждаме, че и по последни данни инвестициите намаляват, въпреки че отчитаме ръст на БВП, инвестициите продължават да намаляват и то с двуцифрени темпове. Икономиката засега се движи чрез износа, но ако не се вкарва капитал, няма да има и износ още дълго.
Какво можем да кажем за крайното потребление, като че ли то остава доста стегнато?
Аз съм от хората, които смятат, че преди да се потребява нещо, трябва да се произведе доход. Не смятам, че каруцата е пред коня. Не съм като синдикатите, които смятат, че първо потреблението трябва да се стимулира, после да има доходи.
Първо трябва да има доходи, трябва да има производство и после потребление, така че не смятам, че трябва да се притесняваме за свитото потребление, а за свитите поръчки.
През април инфлацията е 4,6 на сто. Какъв знак е това?
Само за април е доста кратък период. На 12-месечна база инфлацията се увеличава, разбира се, следвайки ръста на цените на международните пазари. Просто няма как България да избяга от голямата инфлация на световните валути като долара и еврото.
Смятате ли, че до края на годината ще успеем да почувстваме поне малко излизането от кризата или напротив?
Възможно е някои производства вече да чувстват излизането от кризата, може и да има производства не са усетили кризата, които не са толкова циклични. Аз ежедневно контактувам с хора от реалния бизнес, някои от които казват, че не са почувствали намаляване на поръчки заради кризата. Разбира се, големият въпрос е тези хора да станат повече, да станат повече от 50 на сто, да се натрупа критична маса от хора, които твърдят, че излизаме от рецесията. Дори чисто психологически, трябва да се почувства нов растеж и ентусиазъм. Ясно е, че дори да има някакъв процент от износно-ориентирани фирми, които не са почувствали кризата или бързо са се възстановили. Повечето хора обаче още чувстват рецесията и изобщо не виждат изход в следващите шест месеца до година.
Много хора се опасяват, че сега ще последва нова вълна от съкращения?
За две години заетостта се сви с 9 процента от икономиката. Това са 300 000 работни места, което лично за мен е големият ефект на кризата. Тя не се отрази толкова върху заплатите и дори върху индикатори като БВП, а върху заетостта.
Струва ми се, че тези 300 000 работни места са нещо като дъното, което е достигнато. Разбира се, може да има още съкратени работни места, но не ми се вярва да са още 300 000. Просто не ми се мисли за такъв черен сценарий.
Разбира се, не трябва да забравяме и хората, които са самонаети. За тях статистиката не ни предоставя толкова информация, но при тях също поръчките са спаднали. Все пак, хората, които са в заетостта, но не са наети по трудов договор, са близо половин милион.
