Руски експерт: Няма чеченска опасност за България
Руски експерт: Няма чеченска опасност за България / снимка: Reuters
Руски експерт: Няма чеченска опасност за България
37572
Руски експерт: Няма чеченска опасност за България
Руски експерт: Няма чеченска опасност за България
  • Руски експерт: Няма чеченска опасност за България
  • Руски експерт: Няма чеченска опасност за България

Терористичният акт на летище Домодедово е дело на чеченските сепаратисти, убеден е руският анализатор Николай Иванов от Института Карнеги в Москва. Въпреки твърденията на руските власти, че чеченците нямат нищо общо, експертът по сигурността Иванов не мисли така. Пред Дарик той коментира:

Каква е истинската причина за атентата на Домодедово?

Можем да говорим за терористичния акт като ужасно събитие, случило се на конкретно място в определено време. Но като цяло можем да кажем, че има война, започнала още през 1994 в Кавказ и която протича ту по-активно, ту по-тихо. Има стратегия, предложена от Путин през 1999 година и която - очевидно - се оказа неспособна да реши проблема и не може - от една страна - да осигури безопасност на Русия, а от друга страна - да реши проблема на Кавказ. Заради това можем да гледаме на този терористичен акт от по-тясна позиция, както предпочете да направи президентът Медведев и да търсим обяснение в лошата работа на службите за сигурност. Но можем да разглеждаме този терористичен акт и от по-широка гледна точка - защо, по принцип, в Москва сега стават такива ужасни терористични актове, независимо къде стават - в метрото, на летището или на друго място.

Но руските власти твърдят, че този път няма никаква чеченска връзка. Вярвате ли в това?

Не, не вярвам и смятам, че засега няма основания да се направи този извод. Властите наистина се намират в тежко положение, защото терористичният акт стана скоро след неотдавнашния атентат в московското метро, стана на фона на вълна от масови националистически изстъпления и в самото начало на политическата кампания за избор на нова Дума и нов президент. И това поставя допълнителни ограничения върху начина, по който се обсъжда и върху изявленията, които правят властите. Струва ми се, че във всеки случай е ясно, че атентатът стана възможен и е резултат от това, което се случва в Кавказ и на Путин може и да му се струва, че на някого му става по-лесно, когато се каже, че това не е заради Чечня, а Дагестан или Кабардино-Балкария, но резултатът е един и същи.

Тоест смятате, че руските власти не казват истината ли?

Мисля, че както които и да е власти, така и руските, правят изявления, имайки предвид обществената реакция и политическата ситуация.

Този атентат успя ли да изплаши руснаците? Какво виждате по улиците?

Смятам, че този страх не е този, който беше през 1999 г., когато през нощта в Москва взривяваха жилищни блокове. Но това, че десет месеца след терористичния акт в метрото стана атентат на най-голямото летище в страната, разбира се, влияе много на възприятията защо е избрано точно това летище, утре кое ли ще бъде и т.н. Това не е терористичен акт някъде в Кавказ, който се възприема като нещо обикновено, а засяга лично всеки.

Според вас коя е основната цел на терористите - да убият колкото може повече хора или да изплашат колкото може повече хора?

Разбира се, както във всеки друг случай, главната цел, която преследват терористите, е да изплашат, да всеят паника, да покажат на властите, че не са решили въпроса и убивайки бунтовнически лидер, не са решили проблемите с безопасността на страната.

Колко дълго ще продължават тези атентати?

Струва ми се, че главният проблем е в това, че сега - когато минаха 17 години от началото на войната, и когато или са избягали, или са унищожени всички, които участваха в началото - Кремъл, Москва, не може да избегне това, че на тяхно място идват други. Москва не може да избегне факта, че на мястото на едни терористи идват млади. Да се реши този проблем може само тогава, когато спре този поток от младежи, а това може да стане само когато се решат политическите и социално-икономическите проблеми на Северен Кавказ. Това означава, че със силови методи, със засилване на службите за сигурност, е невъзможно да се реши този проблем.

Има ли някаква опасност за България от кавказкия тероризъм?

Смятам, че последният терористичен акт показа, че никой, който пристига в Москва - а Москва е глобален град - не може да се чувства в безопасност. Фактът, че сред загиналите има и чужденци, съчетано с плановете за Олимпиадата през 2014 и Световното първенство по футбол през 2018 г., както и плановете за превръщането на Москва в световен финансов център, показва, че рискът от тероризъм и рискът за живота на всеки, пристигащ в Москва, е налице и е в голяма степен съществен.

Българският премиер Бойко Борисов каза, че България разчита на балансираната си външна политика и добри отношения с арабския свят, за да се предпази от терористични актове. Съгласен ли сте с това?

Съгласен съм и ми се струва, че в този план проблемът на Русия е, че в страната на практика има гражданска война и в една част от държавата военните действия продължават вече две десетилетия. В други страни, включително съседни на Русия - ако щете Белорусия, ако щете Украйна - там няма терористични актове. Заради това смятам, че в България по принцип е безопасно. Друг е въпросът, когато става дума за български граждани, пристигащи в Русия и тогава се подлагат на същия риск, както руснаците.

Смятате ли, че този терористичен акт ще разклати доверието на руснаците в президента и премиера?

Мисля, че може и да не окаже такова пряко и моментално въздействие, но последните рейтинги, оповестени вчера и днес, показват съществен спад на доверието и в Путин, и в Медведев. Има ред причини, довели до това, включително и това, че когато започна кризата, правителството каза, че тя няма да е за дълго, не е свързана с нас и  няма да ни засегне. Това позволи да се запази високото доверие в пика на кризата. Но сега, когато гражданите виждат, че с течение на времето ситуацията не се подобрява, остават с чувството, че са били излъгани. И съответно, реагират на това. Важно е също, че по ред причини миналата година Москва изпита даже по-сериозно разочарование във властите, московчани бяха много по-разочаровани от хората от други региони. Социологическите проучвания показват, че поддръжката за Путин и Медведев в Москва е значително по-ниска, отколкото в другите региони.

Трябва ли да смятаме този атентат за знак, че Русия не е много безопасно място?

За съжаление трябва. За съжаление е факт, че при взрива на московско летище пострадаха чужденци. Същото може да се случи и при взрив в метрото, където също може да има чужденци. Да, Русия не е безопасно място не само по отношение на Кавказ, към който привикнаха хората, но и по отношение на Москва.

След атентата бяха уволнени високопоставени чиновници. Какво ще помогне това?

Това няма да помогне въобще. Това е жест, който има за цел да покаже, че властите са загрижени, че реагират, но няма нищо общо с проблема. Заради това уволненията не решават по никакъв начин проблема.

Руският журналист Игор Коротченко каза, че в Русия действа терористичен интернационал. Съгласен ли сте с това?

Не, не съм особено съгласен. Струва ми се, че един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскаха властите, е, че докато преди имаше един фронт и смятаха, че ако ликвидират - примерно Шамил Басаев - ще спрат тероризма, сега ситуацията е съвсем различна. Сега има много достатъчно автономни организации, малко свързани една с друга и действащи на свой страх и риск. В този смисъл да се обезпечава защита с помощта на полицията и армията е много по-трудно, отколкото преди.

Вас лично страх ли ви е, когато излизате на улицата?

Не, не. Но помня усещанията на мен и на моите близки през 1999 г. Това бяха действително тежки чувства. Сега това вече не е така. Сега много хора - колкото и ужасно да звучи - вече са привикнали с атентатите. Сега, например, се намирам на Пушкинския площад, където през 2000 г. беше един от атентатите в пешеходен подлез, почти под нашата сграда. След това стана атентатът в метрото по линия, с която пътувам към работа. След няколко дни ми се налага да пътувам от летище Домодедово. За съжаление с това се сблъскваме всекидневно и за съжаление реакцията на обществото се притъпява.