„Оттеглих се от фонд „Научни изследвания", когато видях, че не мога да вкарам в ред работата на фонда. Така бяха тръгнали вече нещата. Извън моите възможности беше да въздействам за неговата работа" - това призна в интервю за Дарик проф. Кирил Топалов, който беше назначен през 2011 г. за управител на научния фонд и остана на поста по-малко от година.
Като настоящ секретар на президента по духовност, култура и национална идентичност проф. Топалов не се ангажира да коментира в детайли скандалите около научния фонд през последните няколко месеца. Той само пожела успех на новия министър в опита му да намери най-доброто решение за научната общност в страната.
„Не откровената чалга е толкова страшна за мен, много по-опасен е поп фолкът, който подменя в съзнанието на младите автентичния фолклор. Това е престъпление към духовността, защото утре нашите деца и внуци ще мислят, че това е автентичния фолклор", коментира Кирил Топалов. Според него много от учениците днес не знаят коя азбука са създали Кирил и Методий - глаголицата или кирилицата, за разлика от подробностите, които знаели за много от фолкпевците.
Като председател на инициативния комитет за честванията по повод създаването на славянската писменост и 1150-годишнината от Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий, проф. Топалов гостува в предаването на Дарик „Междуредие".
Вие сте секретар на президента и в това си качество едва ли ще се ангажирате с политически коментар за случващото се в научния фонд, но със сигурност сте обезпокоен от това, което виждате - учени на улицата?
Не е нормално да бъде така. В същото време не мога да не изкажа и солидарност със своите колеги, които търсят своите права и е нормално да ги търсят. Сложно се работи в този фонд и затова и аз дори не навърших цяла година във фонда. Напуснах по свое желание, тъй като видях, че са трудноовладяеми някои процеси там. Вероятно там трябва да работят други хора, с други нерви, с други рефлекси за някои неща, които аз нямам. Няколко пъти си подавах оставката, на края, слава богу, беше приета.
Бих могъл само едно нещо да кажа - да пожелая на министъра успех в това нещо, защото е изключително важен казусът. И аз като бивш управител на фонда и колегите, които естествено е нормално да се борят за своите права и той като човек, който има искрено желание да внесе ред в цялата тази галимация - мисля, че има доста позитивни енергии, които са насочени към разрешаване на този казус. Затова казвам, че никакви други чувства не изпитвам нито на злорадство, нито на нещо друго. Защото аз бях предвидил нещата, които ще стават, затова и напуснах. Но желая само едно - тези много позитивни енергии от няколкото страни около казуса да помогнат казусът да се реши правилно и благоприятно за колегите учени!
Единственият вариант, който може да помогне в неговите усилия, е основна структурна промяна. Тогава вече може да се направят редица други промени - да се освободи фондът от хора, които са нежелани и т.н.
Рангел Гюров още го чакаме.
Ами не е случайно това. Тежка е задачата на министъра, с която се е заел. Благородна, но тежка. Аз видях, че не мога да вкарам ред в работата на фонда. Така бяха тръгнали вече нещата. Извън моите възможности беше да влияя, да въздействам за неговата работа, затова и се оттеглих от фонда. Желая му успех в това начинание, дано да успее за доброто на научната общност!
Може ли всички тези събития около научния фонд да ги сложим в общия кюп, наречен чалгализация на обществото?
Не знам тук дали е въпрос на „чалгализация" или е нещо по-сериозно, по-дълбоко и по-неприятно. Като пренасям една дума в женски род, която и тя завършва на -ия, не е само „чалгализация". Вероятно нещата около фонда до там опират.
Попитах ви, защото самата аз нямам отговор, колко от учениците знаят нещо различно от това, че Кирил и Методий са създали азбуката ни.
Вие можете да ги питате и коя азбука са създали. Сигурно още по-малко ще ви отговорят. Да, проблемите на образованието всички ни засягат. Аз като човек, който е работил цял живот в образованието, макар и във висшето образование, така съм следил непрекъснато и средното, защото нашите студенти идват от средното образование. Когато ние четем техните кандидатстудентски работи, и вие сте наша бивша студентка, знаете колко трудно се пише кандидат-студентска работа по български език и литература. Ние непрекъснато следим, като на екран виждаме състоянието на средното образование.
Какво има на екрана, на лентата?
Имаше на два пъти, около 1963 г., аз не го помня, защото тогава не съм бил в университета, колегите казват, а и около 1973 г. изведнъж ни предупредиха от министерството, учениците не са длъжни да знаят наизуст класиката. И ние си казахме: „Защо да не знаят наизуст класиката, че нашата национална идентичност какво би представлявала, ако не носиш в главата си до края на живота си няколко стиха от Ботев, нещо от Яворов, нещо от Дебелянов. Нали това оформя твоето национално съзнание и етническа идентичност, и национална. След това, много късно разбрахме, че това са били двата периода, когато са били вземани решения за присъединяване на България към Съветския съюз. Какъв е начинът да присъединиш един народ към една голяма друга империя? Като му ликвидираш националната идентичност. Как се ликвидира? Като зачеркнеш класиката. И такива хватки е имало и най-важното е, че четейки тези работи, ние се убеждавахме как все на по-зле отива нашето средно образование. Не говоря тотално за всички. Чели сме прекрасни работи и аз винаги съм казвал, че не е вярно това, което Платон някога е казал, поколението, което идва след нас, ще провали света. Не, аз съм се убеждавал от моите студенти, аз и до днес чета лекции, че не е така. Има една инертна част , има и една част, която изключително сериозно работи и се готви за бъдещето си.
Въпросът е демокрацията. Последните двадесет години какви хватки приложиха. Ако едно време са били хватките на режима да гледаме в посока на Съветския съюз, тази демокрация каква хватка приложи.
Изглежда Чърчил е бил прав, като е казал, че "демокрацията е най-лошата форма на управление. Но аз не знам по-добра". Ние ядем попарата на внезапно дошлата демокрация, за съжаление. Аз приветствам нейното идване дори с всичките й минуси и това, че тук с вас можем да си стоим и да си говорим свободно и да си кажем какво може и какво не може. Ние едно време си знаехме предварително какво не може и не трябва да се казва. Сега можем да си кажем всичко. Значи, все пак, е важно, че е дошла демокрацията. Можем с личната си карта да отидем където искаме в Европа. Това особено за човек като мен, който последните десет години не беше пускан да напуска България, е изключително важна цивилизационна придобивка, изключително важна. И не само за мен. Който не може да оцени това, че вече си свободен гражданин на Европа, а от там и на света, значи има големи липси в интелектуалния си багаж. Така че не можем да кажем демокрацията е виновна. Не е виновна. Слава богу тя дойде все пак. Но с нея идват редица неща, както виждаме, които са с отрицателни качества. Тоест може да се получи така, че чалгата да завладее културата и музикалния фон особено. Не изцяло, разбира се, защото и сега има много хора, които предпочитат да слушат класическа музика, народна, джаз.
Но са по-малко.
Е, като че ли. Много е страшно това нещо. Някои хора спекулират и казват, ето преди, когато имаше цензура, беше по-добре. Истината е, че цензурата тогава беше до голяма степен не само идеологическа, но и художествена. Даже имаше един период, 70-те години така наречената сръбска музика, тази чалга беше забранена. Дали беше официално, не
знам, но по заведения изведнъж поспря този тип музика. Защото това беше първото настъпление на чалгата чрез така наречената сръбска музика, която не е автентична сръбска. Те имат едни хубави елегии. Чалгата тръгна от там и навлезе при нас и още тогава се слушаше така наречената сръбска музика, на която сега казваме чалга. Ние я наричаме сръбска, защото ние я подобрихме много, казано в кавички.
Аз тръгнах от чалгата и за съжаление не направих една анкета по улиците, дали кирилицата или глаголицата са написали Кирил и Методий, за да видим колко от българите, не само в ученическа възраст, знаят.
Ако позволите да отмахнем тази тема за чалгата, да кажа още няколко изречения. Хайде откровената чалга, всички разбират, че е чалга и минава един период и повечето хора не им е приятно да я слушат. Но много по-опасна от е така наречената чалга е музиката поп фолк. Какво представлява поп фолкът и това, с което някои певци се гордеят, като казват "Аз пея авторски фолклор". Какво значи авторски фолклор? Вие сте завършили българска филология, има ли авторски фолклор?
Фолклорът няма автор.
Какво представлява така наречения поп фолк? Това е музика, песни върху автентични фолклорни мелодии, автентичен аранжимент, ритмово, понякога леко към онова сръбското притреперване на гласа и прочее. Текстът обаче е съчинен от самите певци и това са ужасни текстове, които напомнят на фолклорните текстове, но не са фолклорни. Те са сантиментални, те са най-често пошли, те са недопустими от художествена гледна точка. При онази цензура преди нямаше как да ги пускат по радиото. От художествена гледна точка, не от идеологическа. Утре вашите, моите деца и внуци няма да знаят какво значи автентичен фолклор. За тях народната песен ще бъде, да не споменавам няколко много известни имена на такъв тип певци и певици. Но нашите деца и внуци ще мислят, че това е автентичният фолклор. Тази подмяна върви зловещо в нашето културно пространство и това е страшното, което става. Откровената чалга, пак ви казвам, мен толкова не ме плаши. Тя си има една определена аудитория, каквото и до правиш, тя си я имаше и пак ще си я има. Подмяната с народното творчество е престъпление към нашата духовност и днес и в бъдеще.
Да преминем на честванията. Защо великоморавската мисия на братята Кирил и Методий ще отбелязваме като годишнина?
Първо, ние не отбелязваме само нея. Ние отбелязваме 1150 години от създаването на славянската писменост и от великоморавската мисия на светите братя. Преди толкова години те създават глаголицата, преди да тръгнат за Великоморавия и няколко години преди това са започнали да работят върху нещо такова и са имали почти готов материал, когато императорът им е възложил и те са я донаправили. Финалът или самото изработване на тази азбука е бил година или две преди това. Затова ние казваме 1150 години и от създаването на азбуката. Защо честваме великоморавската мисия? Защото ако не беше тази мисия, ако не беше искането от великоморавския княз да му изпрати византийският император хора с азбука, с преведени литургични текстове и така нататък, за да се противопостави на другите влияния, може би нямаше да бъде създадена тази азбука. Или ако е имало нещо създадено, ние не знаем дали щеше да се реализира, да се превърне във факт така както е сега. Великоморавската мисия е това, което дава първия голям тласък и реализирането на това дело. Да се създаде азбука на старобългарски език. Ние обичаме да говорим за славянска азбука, но тя е старобългарска азбука, защото върху старобългарските говори около Солун, и тъй като Кирил и Методий са от Солун и те са знаели прекрасно старобългарски и са си позволили да преведат литургични текстове. Всеки един от нас поназнайва добре или перфектно чужди езици. Може ли обаче някой да си позволи, колкото и перфектно да знае езици, да преведе литургични текстове, където една дума ако не преведеш както трябва, текстът става не каноничен, а еретически. Значи те са владеели перфектно този език, а този език там, това е старобългарски. По този начин се дава живот на този език. Той се облича чрез азбуката в текстове, в преводи от гръцки, от византийските източници. С преводът на основните богослужебни текстове, с тези преводи Кирил и Методий и техните ученици отиват във Великоморавия и там създават своята школа и я доразширяват, осъществяват просвета и култура и продължават да създават текстове на този език. Тази великоморавска мисия взема две жертви. Едната жертва е Кирил. Когото папата ги вика и ги пита: кои ви разрешава на нееврейски, старогръцки и латински или гръцки са го наричали тогава. Това са трите езика, на които на плочката на гърдите на разпънатия Христос е пишело „Цар на Юдеите" подигравателно. Оттам се е смятало, че това са трите основни свещени езика, на които може да се слави господ. Да, но те предлагат един четвърти език и то език на едно огромно население. По този начин, чрез тяхното дело, старобългарският език се превръща в общ славянски, културен, литературен език. В това е огромната мисия на тяхното дело и огромното значение на тази мисия. Чрез нея старобългарският език се превръща в общ славянски, литургичен класически език. Ами Кирил умира в Рим след тези прения, които води във Венеция с епископите на папата и ги убеждава, че трябва да се приеме този език. Казва: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички. Слънцето не грее ли еднакво за всички и не дишаме ли всички въздух. Как вие се осмелявате да говорите, че само на един или два или три езика господ иска да го славят За неук ли го смятате или за завистлив, та не желае това" Това е запазено документално, знаете в панонските легенди. Папата приема, освещава този език, а Методий 15,16 години след това се бори, бори, докато накрая и той умира мъченически. А техните ученици след това какво правят? Втората част на мисията, която днес ние можем да наречем българска мисия.
Мнозина от българите, които не са чели внимателно или са забравили онова, което са чели учебниците по литература, ще кажат Дайте да си говорим за българската роля тук, учениците на Кирил и Методий. Всъщност точно тази мисия затваря кръга.
Това е началото на техния път. Защото без тази мисия те вероятно нямаше да създадат тази азбука, ако не са я били създали преди това. И вероятно нямаше да има този път и това развитие. А след смъртта на Кирил и Методий, когато техните ученици са прогонени от там, те неслучайно идват в България. И те са повечето българи. Горазд се знае, че е вероятно моравец, може би Сава да е хърватин или някъде от тези райони, не е сигурно, другите им ученици обаче са българи. Не е случайно, че те вземат само българи със себе си. И те идват в България, в Борисова и Симеонова България и именно тук тяхното дело получава своето развитие, своя разцвет до такава степен, че влияе вече върху създаването и развитието на сръбската литература и след един век, когато се покръства Русия, тя се покръства и това го призна самият руски патриарх, ние учените си го знаем открай време, от векове е известно в науката, че Русия се покръства през десети век с български и византийски свещеници, с български книги. Това са книгите и текстовете на Преславската и Охридската книжовна школа. Чрез тези книги, чрез тези свещеници Русия получава букви, писменост, литургия, култура и всичко останало. Този феномен се повтаря през 15 век, когато след падането на България под турско робство Киприян и Цамблак - най-добрите ученици на патриарх Евтимий, отиват в Русия. Това е един момент, когато Русия е опустошена от разни варваски, източни нашествия. Те отново дават букви, азбука, книги, език, литургия и всичко останало на руската култура и църковна и нецърковна. И езикът, който те занасят, е високоразвитият Евтимиев език, това е стилът плетение словес и е изключително сложен и богат стил на Евтимиевата книжовна школа. Този език през следващия шестнадесети век се консервира, но тава е така нареченият днес църковнославянски език. Това е старобълски език в руска редакция от 16 век, защото на място все пак стихията на говоримия език въздейства. Така че финалът на това дело е българската мисия, ако можем така да я наречем от Моравия до България и оттук нататък това дело получава истинското си развитие.
Цялото интервю чуйте в Radio.DarikNews.bg
