Нова антикризисна програма и структурна реформа в Софийския университет „Св. Климент Охридски", която обаче да не навреди на качеството на образованието в Алма Матер. Това очерта като свои основни задачи ректорът на най-старото висше училище в страната проф. Иван Илчев. Вчера той бе преизбран от Общото събрание на СУ да го ръководи в рамките на втори мандат. В интервю за рубриката „МеждУредие" в Дарик кафе Илчев подчерта, обаче че вече няма накъде повече да бъдат свивани разходите на висшето училище. За разлика от миналата година, тази зима не се очакват проблеми с парното и топлата вода на университета и общежитията му. За съжаление, битовизми според ректора измествали по-важните въпроси за качеството на образованието, което трябва да осигури университетът.
Пред нас проф. Иван Илчев признава, че за четирите години от първия му мандат не е имал време за почти нищо приятно. Съмнително е дали ректорът на СУ „Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев ще има време за хубава книга и през следващите четири години, защото вчера той получи за втори път доверието на Общото събрание на Алма Матер и ще продължи да ръководи най-старото висше училище в България. Сега той е наш събеседник в „МеждУредие". Здравейте, професоре!
Здравейте. Надявам се, че хубавите книги ще продължават да излизат, независимо от това, че не мога да ги чета. Моите колеги и директорът на Културния център проф. Александър Кьосев ми говориха за една великолепна книга, която беше представена в нашия културен център преди месец, говореше ми за великолепни филми, които се дават. За съжаление, минават покрай мен, а сигурно и ще продължат да минават покрай мен.
Признахте, че сте уморен, какво обаче Ви накара да продължите тази тежка административна дейност начело на университета?
Вижте, всеки ректор, и гений да е, а аз определено не съм гений, винаги се нуждае от един сравнително дълъг адаптивен период - години, година и половина, докато разбере основните механизми на това как работи университетът - финансови, образователни, управленчески, поведенчески механизми. Аз много се надявах, че ще намерим човек и даже последната година съзнателно подготвях хора, които да навлязат много по-надълбоко в начина, по който работи университетът. Тези хора, според мен, имаха данните, имаха интелигентността, качествата, имаха знанията да спасят неизбежния кратък период на влизане. За съжаление, по различни причини, които не искам да уточнявам, те не можеха да участват в избора и аз се озовах в последния момент точно пред това, което най-много не исках.
И то в тежко време. Не казвам, че годините в предишния Ви мандат бяха по-леки от финансова гледна точка, но знам какво става сега и с кризата.
Ясно е, че времето ще става все по-тежко и ще иска радикални решения, които няма да бъдат по вкуса на много хора. През миналия мандат, благодарение на деканските ръководства, на Академическия съвет, ние приехме една много тежка антикризисна програма, която ни позволи, след като нашият бюджет две години поред беше рязан с по 12-13 млн. лв., що годе половината от тази сума да можем да спестим, без да нарушаваме ежедневната дейност на университета. Явно е, че и сега едно от първите неща, които трябва да се направят, е една антикризисна програма. Трябва да бъде различна, защото ние вече няма от къде да режем. Ние сме отрязали до кокал нещата. Става въпрос за една структурна реформа в Софийския университет, която обаче не трябва в никакъв случай да навреди на интересите на висшето образование и науката, защото много лесно се дават рецепти - уволнете тогоз, уволнете оногоз. Не искам никого да обиждам, но един нормален чиновник като правило е учил четири години и след това работи за държавата, получава си заплатата. При нас на практика обществото влага десетки години наред инвестиции, за да подготвя качествен преподавател, качествен научен работник, за да може той да стане професор не само на визитната си картичка, а да стане истински професор - човек, който е задълбочен в науката на базата на знанията си и науката създава млади, качествени кадри, които да допринасят за напредъка на обществото. Такъв човек и да съкратиш, ти унищожаваш с един замах десетки години инвестиции.
Казвате, че няма накъде да се свива коланът на Софийския университет?
На практика сме отрязали абсолютно всичко, освен заплатите на колегите. Има неща, от които просто не може да се избяга - това е топлоенергията, електроенергията, телефоните ги отрязахме много. Оставени сме със свити разходи, без които не може да се мине, не може да функционира един университет. Така че повече спестявания от тук няма как да се намерят.
Преди година, помня, в навечерието на Деня на будителите, бяхте почти пред решение за дървена ваканция. Ще има ли отново проблеми с топлината в залите, с парното и топлата вода в общежитията?
Не, не. Самият тип въпроси, които ми се задават, първо казвам „не". Говоря за това колко дълбоко е затънало нашето общество в битовизми и в битовите си проблеми, колко е отчаяно от невъзможността да реши елементарните си битови проблеми, а всъщност задачата на университета и логичните въпроси биха били: Дали при тази ситуация можете да продължавате да давате качествено образование? Дали при тази ситуация можете да създавате качествена наука, която да бъде на нивото на европейската, защото това ни е задачата в крайна сметка. Не да поддържаме 21 или 22 градуса, правим го, но основната ни задача е Софийският университет да остане, както е бил - въплъщение на националната идея в областта на културата.
Уви, професоре, ситуацията, до която беше докарано най-старото висше училище, ни кара да питаме основно и първо за тези неща.
Разбирам Ви, но давам пример защото е най-пресният. Само преди три дни аз присъствах, въпреки че нищо не разбирам от химия и едва отървах от матурата по химия в училище, на началото на един огромен проект, спечелен от нашия Химически факултет за 4 млн. евро, който цели да сближи химията и фармацията. В момента в света най-големите инвестиции в научните изследвания се дават в областта на фармацията. Това е всъщност онова, което ни държи. Защото на базата на високата наука, ние може да даваме високо образование на младите хора. Ако допуснем нивото на науката да падне, ще падне и нивото на образованието.
Сам поставихте въпроса обаче дали може с това състояние на средствата да се прави качествено образование. Помня едно Ваше силно изказване при откриването на новата учебна година в Софийския университет, където акцентирахте срещу опита на образованието да се пребори с опростачването на нацията.
Това е задачата на образованието. Аз тези неща ги говоря вероятно по различен начин от другите колеги ректори до толкова, до колкото чисто професионално съм изкривен, аз съм историк. Така че тези опити и начинът, по който българското общество гледа на образованието, флуктуациите в отношението на властите към образованието, все пак аз съм ги изследвал за последните 130 години в развитието на българското общество, което ме кара да бъда едновременно и скептик, и умерен оптимист за това, което се случва.
Ще Ви върна обаче на терена на прагматизма. Неизбежно таксите за следващата година са нещо, което вълнува студентите. Вчера имаше един протест в двора на Университета.
Беше много смешен протестът до толкова, до колкото журналистите, ми се струва, че бяха повече от студентите.
Така или иначе те се вълнуват от тази възможност да се вдигнат таксите, ако такава промяна бъде разписана студентите да приемат до 2/3 от разходите си по обучението си държавна поръчка. Има ли университетът ресурс да не вдигне толкова драстично таксите и изобщо как действате Вие в тази ситуация?
Ние тепърва ще разсъждаваме по този въпрос. Моето лично мнение аз го казах твърдо. Моето лично мнение е, че в тази ситуация, не че таксите са толкова безумно високи, но доходите на хората са много ниски, ние нямаме система, реално действаща система, която да диференцира доходите на родителите, т.е. много трудно можем да си позволим. Вие знаете и, че статистиката не може да го направи това. Много трудно можем да си позволим да слагаме по-високи такси да кажем на семействата с по-високи доходи, например. Защото в България се крият доходи, това е пределно ясно. Но за момента, според мен, това не е разрешение и много трудно може да помогне за това, което министърът казваше да плащат тези, които имат ниски оценки. Мога да ви кажа, че по един начин учи човек, който учи в четиристаен апартамент в София, заобиколен от книги и чийто родители заемат добри позиции в обществото и по съвсем друг начин учи студент, дошъл от село Хвойна в Родопите в София, който си плаща за квартирата, който трябва да работа, за да може да подпомогне родителите си, т.е. по-малко да му пращат пари. На това дете му е много по-трудно, той ще има много пи-ниски оценки.
Тоест оценките, според Вас, не са добра основа?
Не са. Навремето и аз бяха така привърженик на подобни идеи, но явно човек с възрастта се променя и започва да си дава сметка колко са условни оценките и колко много зависят от средата, в която са израснали и живеят студентите.
Така или иначе какъв е полезният ход на Университета?
Полезният ход ще бъде решаван от Академическия съвет. Проблемът на Софийския университет, то не е проблем, а е спецификата на Софийския университет и това е, че той се състои от 16 факултета, които имат често съвсем различни интереси и е изключително трудно на ректора и на Академическия съвет да балансира интересите на различните факултети. Тук не говорим за утвърдени у нас университети, като УНСС, като Техническия университет, като Медицинския, в които колегията все пак работи повече или по-малко в рамките на едно или сходни професионални направления. При нас са абсолютно разнопосочни. Тези 24 професионални направления, в които обучаваме студентите са абсолютно разнопосочни. Трудно е да се балансират интересите, така че този въпрос неминуемо, стига да се приеме от Народното събрание, ще бъде обсъждан на Академическия съвет. Но самото поставяне на този въпрос, за мен е неприемливо, тъй като той е знак, че държавата се опитва да прехвърля все по-голяма тежест от образованието върху плещите на хората. А в крайна сметка държавата има полза, а не само индивидът, който е инвестирал в образованието, за да получи добра заплата и добри доходи. Обществото инвестира в образованието, защото добре образованият индивид след това връща тази инвестиция стократно.
Колко са към днешната дата задълженията на Университета?
Около 10 млн. лв.
Вчера казахте пред Общото събрание, че не е лоша идея да се потърсят външни консултанти, които да помогнат за оптимизиране на разходите.
Да, определено, защото за съжаление, все пак колегите, даже тези, които работят в подобни сфери се занимават повече с теоретичните аспекти на проблема и не само това. Различна е ангажираността. Когато има някаква външна фирма, на която се плаща, фирмата е длъжна да свърши добре работата си, ако иска да получи възнаграждението си. В университета, за съжаление, за тези четири години се убедих, че нещата не са точно така. Хората се захващат с голям ентусиазъм и след много кратко време ентусиазмът се пука и резултатите не са особено добри.
От онова, което казахте, разбирам, че до края на тази финансова година университетът няма сериозни проблеми, които да остават?
(смее се) Нали знаете каква е разликата между оптимиста и песимиста? Песимистът казал: „От това по-лошо не може да стане", а оптимистът казал: „Може!"
Но няма нещо драматично, което да наруши ритъма на Университета?
За момента няма.
А кога ще търсите тези консултанти?
О, нека да видим, да се конституира новото университетско ръководство, трябва да се направи програма. Не става въпрос да плеснеш на масата пари и да кажеш: „Искам да платя". Изобщо не говорим за това. Говорим за балансиране- нашите възможности с възможностите да получим компетентни съвети. Ето примерно преди две години нашият съвет на настоятелите плати за анализ на състоянието на управленските функции на Университета на световно известна одиторска компания, която направиха анализ. Ние се съгласихме с част от препоръките, въведохме част от препоръките, а друга част ни звучаха абсурдни и не отговарящи на условията и не ги въведохме. Това е процес, процес на избиране на най-доброто решение.
Успех Ви желая! Дано да успеете на база на този, макар и ограничен финансов ресурс от страна на държавата, да осигурявате все така качествено образование на студентите в най-старото висше училище.
