За българите стане нетърпимо срастването на властта със сенчестия бизнес и дано с помощта на обществената енергия и протестите да бъде пречупен гръбнакът на олигархията и плутокрацията. Това коментира в интервю за Дарик проф. Огнян Герджиков. Не може тези, които разполагат с властта да покровителстват контрабандата, канали за проституция, за дрога и акцизни стоки, откъдето влизат милиони в партийните каси, допълни той.
Според председателя на 39-тото Народно събрание нови избори веднага ще повторят в голяма степен статуквото в парламента и това ще вкара страната в спирала на постоянни избори.
Според бившия парламентарен председател освен, че трябва да се свали прагът за влизане в парламента на 3 процента, е необходимо да се въведе най-после реално преференциално гласуване. Проф. Герджиков повтори тезата си за необходимостта от образователен ценз за избирателите, както и нуждата гласуването в България да стане задължително.
Като човек, ръководил българския парламент, наблюдавате с много остро внимание, пък сигурно и с тревожност, това, което наблюдаваме в парламента. Някои дори обобщиха „Няма такъв парламент".
Колкото и да се старая да не бъде във фокуса на моето внимание, тъй като имам много други ангажименти, няма как като гражданин на тази държава да се абстрахирам и наистина ме боли, както и всички нас, за това, че на пръв поглед изглежда доста безизходно положението , никак ни ми се иска тази прекрасна страна с, както се казва, една шепа хора - 7 млн., да не можем да я подредим така, както заслужаваме.
Защо ни се случи това - след толкова години демокрация, да, чудесна е енергията да се пребори улицата, хората обществото, да се преборим със задкулисието и с този лозунг да излезем, да търсим инструментите за тази битка? И не сме ли малко наивни да се опитаме да видим, да изградим политика без заден кадър? Такава само на сцената има ли?
Никъде няма съвършено общество. Ние преживяхме една промяна - 10 ноември. На този преход всички разчитахме много, но като че ли изглежда е дошло времето за втори десети ноември. Дали ще се стигне наистина до втори 10 ноември, ми е трудно да кажа, не мога да усетя още тази обществена енергия колко капацитет има в себе си. Защото аз виждам, че само в София и някои други големи градове е този протест, който показва събуждане на нашето общество. В по-малките градове и населени места като че ли това го няма, защото те са обсебени от мисълта за насъщния, тъй като там хората живеят много бедно. Така че ми е трудно да давам и да се опитвам да рисувам картина, която да отговаря точно на истината, още по-малко пък да давам рецепта.
Да де, но сега вече дилемата дали да има нови избори не стои. Всички като че ли са съгласни, че нови избори ще има. Въпросът е как и кога те да бъдат направени. И този отговор като че ли не се задава еднозначно нито в диалог между улица и политици, нито хората навън са единни в това мнение.
Вероятно има у мен голяма доза наивност, но аз си представям следния идеален вариант: ако можеше или ако може Пламен Орешарски, когото уважавам много като експерт, да каже „Аз съм вече неподвластен на партийните централи, искам десет месеца доверие от обществото. Дайте ми тези десет месеци и всички лостове на тази държава и с екип, който аз си подбера, до май да направя това, което трябва. От там насетне ми вземете главата, давам я". За да могат след това да се проведат избори едновременно и за Европейски парламент, и за Народно събрание. Така си го представям може би малко наивно. Защото този парламент би могъл да направи полезни неща, най-малкото да изготви едни добри изборни правила, които все ги изготвяме и все не са добри и за да можем да си изберем едно Народно събрание, което да не прилича на сегашното.
Мнозина казаха „На него не му стигна характер". Дори хора от лавицата казаха „На него не му стигна характер да се опълчи на партиите". За съжаление, признаха дори и те. Партиите дали са готови да го освободят от това бреме, двете партии особено?
Ами те партиите не обичат много да се отказват от лостовете на управление. Те така са свикнали, особено столетницата, която е на 120 години вече всъщност. ДПС пък са една организация, знаем каква желязна дисциплина има и те как действат. Така че трудно ще могат да превъзмогнат себе си, за да дадат такава свобода на Пламен Орешарски.
Волен Сидеров ли според вас държи златната акция за управлението или по-скоро Доган, сараят, горе там всичко се диктува?
Ами в парламента Волен Сидеров е този, който казва дали ще има днес заседание или няма да има. Защото без неговия глас не може да се открие нито един пленарен ден. Така че от тази гледна точка той е човекът с ключа. И е в много силна позиция. Той си харесва очевидно тази позиция и никак не му се иска да се разделя с нея. А иначе в по-общ план наистина ДПС в момента има доста голям ресурс, който упражнява така както те умеят.
Тези дни говорихме с един бивш министър и член на ДПС Мехмед Дикме, който призова българите, които протестират, да правят разлика между турците и ДПС, защото крещейки срещу турците сме на ръба на други крайности, особено в страната.
Не, това е много грозно. Турците са един много добър народ. Аз лично много ги уважавам и харесвам. Те са трудолюбиви и честни хора. Така че наистина не трябва да се нагнетява такова напрежение, защото това би било наистина катастрофа. Това е нещо, което ние трябва да браним като зеницата на окото си. Не можем да позволим етническо напрежение, противопоставяне на българи, на турци и не знам си какви.
Започна детайлното коментиране на изборните правила - какво искаме, какво може да бъде, кое е добро, има ли риск да залитнем покрай крайната мажоритарност и да направим други бели, вкарвайки пък съвсем ясно купени от някои хора. Преди време с вас говорихме и стигнахме до идеята защо не да се въведе и образователен ценз.
Аз това съм го казвал. Разбира се, обявиха ме, че в това отношение съм много назадничав или пък противоконституционалист, тъй като наистина конституцията не позволява това. В съвременните държави образователният ценз е премахнат, имущественият ценз е премахнат. Това е в едни различни условия, когато са се борили за равенство. Но като се има предвид у нас, за съжаление колко много хора през последните десетилетия са неграмотни. Ние направихме в това отношение крачка назад. Преди 10 ноември нямаше чак толкова неграмотни хора. Сега вече не си пращат децата на училище от малцинствата. Това е много страшно. И тези хора, които не могат да пишат и да четат, - какво определят, знаем как го определят - определят кой да управлява държавата. Това е нещо наистина при нашите условия изключително вътрешно противоречие.
Вътрешно противоречие, но то пък има такъв голям ефект, защото ние българите не осъзнахме пък цената на гласа си. Мнозина от нас продължават да не излизат на избори.
Да, аз затова казвам, че задължителното гласуване за България е едно от нещата, което може да даде малко повече добри резултати, отколкото хората си мислят. Не са много държавите, където има задължително гласуване, но има в съвременния свят - Гърция, Белгия. Следователно няма да е чудо невиждано. За да олекне значението на контролираните гласове, не купения вот. И тогава в действителност ще се покаже истинската воля на народа, който иска да управлява чрез своите народни избраници.
Това не минава ли обаче през поправка в конституцията?
Е, всичко това за съжаление минава през поправки в конституцията и такива поправки трябва да има. Не можем ние да останем с тази конституция, която не е чак толкова лоша, колкото някои се опитват да я изкарат, та чак тръгнаха да я горят. Нали конституцията ни е сравнително балансирана, има много добри неща при балансирането на властите. Но тя има и своите недостатъци. С колегата Яни Янев от Варна преди половин година излязохме с необходимостта от 11 поправки в конституцията. Не нова конституция, но поправки в конституцията. Една от тези поправки е в тези насоки, за които си говорим в момента.
Задължително гласуване?
Да, това са неща, които действително могат да помогнат на този етап. След време може да отпадне така или иначе. Но на този етап за нас, за България според мен би било много по-полезно.
Би ли било полезно тъкмо този парламент, аз не го виждам как ще стане при положение, че едната политическа сила го играе направо безработна, извън залата, но да седнат, да се съберат и да подготвят наистина такъв проект, който да бъде внесен заедно с искането следващият вот да бъде за Велико народно събрание.
Би било прекрасно да стане това, но малко звучи като идеализъм. Защото на нас българите най ни липсва способността да се обединяваме. Толкова се изостриха отношенията между ГЕРБ, които са с най-много народни представители, и останалите политически сили в парламента, че те е немислимо да стигнат до мисълта за някакво съгласие помежду си и да се обединят в името на България. На тях това не им идва на ума. На тях им идва да си издерат очите, да се оплюват непрекъснато, но мисълта, че те трябва да преодолеят себе си, да направят стъпки, за да могат наистина да направят нещо добро за България, за да се направи една добра основа за бъдещо развитие на страната, не стигат до там, не могат да узреят до там. Това е страшното.
Натискът на улицата не може ли да ги принуди да заработят заедно?
Да, натискът на улицата е много важно нещо и аз се радвам, че го има този натиск. И той наистина е много европейски натиск, такъв, какъвто трябва да бъде. Това не са тези вандали, които бяха на 10 януари 1997 година. Тогава имаше огромно недоволство, човек ще каже, че не можем да им се сърдим, защото направиха, но те разбиха парламента в буквалния смисъл на думата. Това аз не мога да го одобря. Но това, което сега става, е една гражданска енергия, която дай боже да има достатъчно капацитет да продължи по този начин и да не престава докато не станат по-добри неща.
Юристи, социолози, политолози, журналисти излязоха и се подписаха под една карта за разграждане на плутократичния модел на българската държава. Вашето име се появи под този документ. Не знам под всичко написано в него ли бихте се подписал и изобщо какво отношение имате в подготовката на този документ, но все пак кое от онова, което е заложено и се предлага, бихте гласувал с две ръце?
Радвам се, че получавам този въпрос, защото поне на десет души журналисти трябваше да обяснявам поотделно за какво става дума. Аз не съм се подписвал под този документ, но го подкрепям. И не само това, но имам и някакво макар и много скромно участие в неговото изработване, защото получих от инициаторите, от същинските автори на документа, мейл с молба да нанеса някои редакционни промени - такива, каквито намеря за добре. Направих някои корекции и го пратих обратно и те решиха, че аз по този начин се присъединявам към тази харта. Аз считам, че нямам моралното право да го направя. Не че не заставам зад този документ по същество, а защото аз съм една макар и малка частица от тази система, срещу която сега хората са излезли на улицата. Аз съм бил в управлението на държавата от 2001 до 2009 година. Като една малка бурмичка в цялата тази система, но това е достатъчно, за да не се чувствам комфортно да излизам с името си срещу един такъв документ.
Да кажем най-важното, което според вас внушава тази харта като идеи за битка със задкулисието?
За мен най-важното е това, което действително през последните години стана отчетливо и ясно за мислещите български граждани, а повечето са такива - това, че има едно срастване на властта със сенчестия бизнес. Това нещо вече стана нетърпимо. Не може да бъде покровителствана контрабандата от тези, които разполагат с властта, да се слагат ръце върху такива канали за проституция, дрога, акцизни стоки и така нататък, откъдето милиони влизат в касите на партийни централи и от там се възпроизвежда този модел непрекъснато. Това трябва да се прекъсне. Много е трудно, защото това са хора мощни, с властови позиции, с много пари, които атакуват медии, които могат да атакуват всеки, който дръзне срещу тази система. Затова битката е много жестока, но хората започнаха да израства и да виждат, че това е ламята, срещу която трябва да се борят. Дай боже наистина, това да доведе до това, че да се пречупи гръбнакът на тази олигархия и плутокрация.
Може ли обаче да пребориш задкулисие, ако не знаеш кои са фигурите?
Ами те вече излизат. Слава богу, има разследващи журналисти, които изкарват едно, второ, трето, започват да се виждат нещата. Затова е смисълът да има разследващи служби, които да обслужват не своите си господари и да се включат в този порочен кръг, а да обслужват интересите на държавата, хората, гражданите.
Много от хората, които ни звъняха в слушателската част на предаването „РеАктивно" бяха искрено разтревожени от ситуацията и дори от възможността да опрем до поредна национална катастрофа. Какви са рисковете според вас?
Мога ли да знам? Аз не съм най-умният в държавата, за да мога да прогнозирам какво точно ще стане. Но аз действително някак съм човек оптимист и все ми се струва, че не може да се стигне чак до национална катастрофа. Не ми се иска да го помисля даже.
Избори до дупка, влизане в тази спирала....
Тази спирала... Като погледнем, много страни в Европа са на този хал. Вижте в Гърция какво става. Ами в Италия, Португалия, Испания. Това са държави, където също има вълнения. В съседна Турция дори. Вижте колко интересно: съседна Турция икономически стои добре, хората протестират. Защо? Защото не само насъщният е единственото благо, което дава качеството на живот. Хората искат свобода, справедливост, перспектива. Точно тези неща липсват. И сегашният протест не е само за насъщния. Той е за свобода, за перспективата, за справедливостта. Това са големи дефицити в нашето общество, но се оказва, че не само в нашето общество.
Никой обаче не дава отговор на въпроса „след оставка, и какво"?
Е, това е най-трудното да се каже. Защото ако станат веднага парламентарните избори, те в доста голяма степен ще възпроизведат статуквото. И това ме притеснява. И след това ще се окаже наистина една спирала, при която през два-три месеца да правим нови избори. А не е толкова богата хазната, колкото ни се иска да бъде.
Но пък не виждате и опция за примиряване на позициите поне при онова, което е налично в Народното събрание?
Иска ми се да видя, ама много не виждам.
Къде да намерим оптимизма за финал?
България е оцелявала от много по-тежки ситуации. Оцелявали сме от нашественици, вековни робства и какви ли не изпитания. Изглежда българският народ има една здрава жилка, която не му дава така лесно... Няма да изчезнем от картата на света.
