Българският посланик в Лондон Константин Димитров предупреди, че ще бъде изключително затегнат режима на отпускане на т.нар. социални помощи във Великобритания. В интервю за Дарик посланик Димитров призова българите, които няма да работят на Острова и разчитат на помощи да не предприемат подобна авантюра. Той съобщи, че все още се очаква позицията на британските власти за това как ще ограничат достъпа до социалната система за чужденци, но България се надява мерките да са в съответствие с европейското законодателство.
Според Константин Димитров политически и икономически са аргументите от подновената кампания на Острова срещу отварянето на трудовия пазар за българи и румънци от 1 януари догодина. Посланикът ни не очаква броят на българите на Острова догодина да се промени в сравнение със сегашния, който е между 8 000 и 10 000 годишно. Около 57 000 души са регистрираните в момента български граждани, постоянно живеещи в Обединеното кралство.
Спирането на заемите за издръжка на българските и румънски студентски е временна мярка - до януари, когато отново ще бъде подновено изплащането им на студентите, които отговарят на условията, свързани с вида учебно заведение и определен период на пребиваване в страната, съобщи посланик Димитров. Официално той е реагирал много остро на новината отпреди седмица, защото спирането на заемите е станало без уведомяването на българската страна и е приложено само за наши и румънски студенти.
Защо се вдига градуса на Острова по темата за българските и румънските работници? Само защото остава месец и малко до края на годината, или има и други вътрешно-политически аргументи във Великобритания, които логично подхранват тази тема?
Разбира се, има чисто политически аргументи, има и известни предпоставки за насаждане на страх по чисто икономически причини. По мое мнение политическите съображения, от популистко-политическите съображения, имат по-голяма тежест в тази неприемлива антибългарска кампания, и в известен смисъл насаждане на страхова психоза в немалка част от британците. Политическите съображения са свързани с предстоящите избори за Европейски парламент. И хората в политиката, част от хората в британската политика, желаят да се надпреварват със стила на определен тип медии, които предпочитат, без да влизат в дълбочината на въпросите, да насаждат едно предубеждение към българите и румънците, въобще към имигрантите от целия свят, за да могат да получат евтини политически дивиденти. Икономическите аспекти са свързани с етапа, в който британското общество се намира в преодоляване на кризата, започнала през 2008 година. Докато има първи елементи на макроикономическа стабилизация и действително на растеж, все още проблемът с безработицата стои на дневен ред. И може би тъкмо това кара определени политици и медии да експлоатират темата.
Да, вестник "Дейли експрес" събра под своя петиция за блокиране на очакваната имигрантска вълна от Румъния и България вече над 150 000 души като подкрепа. Вие имахте серия от интервюта по темата в британски медии. Изданията се позовават на вашите думи, че броят на българите едва ли ще се промени, сравнение със сегашния, който е 8000 - 10 000 българи годишно. И въпреки тези ваши думи това им се вижда много. Сравняват притока на българи, а и на румънци, защото ние се движим заедно в техните очи. Всяка година едва ли не да се създава по един град във Великобритания.
Вижте, човек винаги поема риск с прогнозите, но това, което нашият обективен анализ показва, е, че ние не очакваме на този етап, ако не се появят други обстоятелства, нарастване на темпа на граждани от България, които искат да работят законно във Великобритания, над нивото, което е характерно за този период. Защо? Защото така наречените ограничения, които до 1 януари ще бъдат в сила, имат предимно административен характер. А по-голямата част от подалите заявление за разрешително и за работа българи са получили съответните разрешителни за работа в съответната категория. Ако има откази, тези откази са свързани преди всичко с това, че българинът не отговаря на определени изисквания или не е представил определени документи за категорията разрешение, за което кандидатства. Тоест няма предпоставка твърдението на антибългарските пропагандатори, че все едно в момента имаме тотално блокиране на достъпа до Великобритания за българи. И изведнъж ще се отворят някакви огромни порти за нашите сънародници. Това абсолютно не отговаря на истината. Повечето хора, които са могли да намерят работа тук, вече са го направили. Условията в това отношение практически няма да се променят, освен че се облекчава административния режим. Важното, което трябва да знаят нашите сънародници е, че ще бъде затегнат изключително режима на отпускане на така наречените социални помощи. И днес той е много строг, много по-строг тук, отколкото в някои други европейски държави, но се предвиждат и други мерки за ограничаване на достъпа на не британци до местните социални помощи. Като се започне от помощи за безработица, през помощи за допълване на доходите, през достъпа до общински жилища и така нататък. Нещо, което ние трябва да очакваме и разбира се, което трябва да бъде в съответствие с действащото европейско законодателство.
Ако можем да разберем и приемем мерките срещу социалния туризъм, които тази държава има право да предприеме, то със сигурност трябва стриктно да следим, кое от европейските норми и правила биха могли да бъдат потъпкани в класическия смисъл на думата.
Това е българската политика. Ние настояваме за твърдо изпълнение от британците и другите европейци на изискването за премахване на временните ограничения на 1 януари 2014 година, а същевременно не насърчаваме социалния туризъм като държава. И това е доказано от статистиката, която е валидна във Великобритания. И по никакъв начин не насърчаваме и имигриране от нашата страна, тъй като това е в ущърб на България. Това изтичане на мозъци е преди всичко проблем за България, отколкото проблем за която и да е друга европейска държава.
Част от изданията и днес, коментирайки темата, подчертават, че ограниченията, за които говорихме, чисто административните, и досега не са работили особено, и това им дава като че ли хляб да призовават кабинета на Острова да не затяга ограниченията, да не ги продължава, а направо да реагира със затваряне на вратите. Реалистично ли е да се очаква това?
Разбира се, че не е реалистично. Това представлява един сектор от политическия спектър и медии, които съзнателно объркват представите на британските граждани по следния начин. Може да прочетете в медиите, че на 1 януари ще се премахнат визите за българи, или че на 1 януари тепърва ще дойдат българи. Никой не се стреми да бъде прецизен и да каже следното: Българите от 2007 година и до този момент свободно се движат без визи във Великобритания. Тоест на 1 януари в тази област няма да настъпи абсолютно нищо ново. Второ, въпросът за премахването на ограниченията касае достъпа до трудовия пазар, тоест облекчава се начинът, по който един българин, който има предложения за работа, може да постъпи на работа. И това решение няма нищо общо с облекчаване на достъпа до социалните помощи във Великобритания, особено за хора, които няма да работят тук. Просто тези, които няма да работят във Великобритания, разчитат на помощи и със сигурност няма да получат това. Това мога да го кажа директно, а и индиректно на британската аудитория, която смесва в съзнанието си аспекта на влизане във Великобритания, работа във Великобритания и използване на социалната система на Великобритания, които са три различни по същество теми.
За да бъдем коректни, има ли сигнали до посолството ни, до страната ни и до вас за сериозни злоупотреби със социални помощи, каквито подозирам има сред имигрантските общности във Великобритания? Но какъв е делът на българи, замесени в подобен начин на...
Сигнали, които да постъпят от институциите за такава дейност, ние категорично нямаме. Ако на някого е отказана на индивидуална основа заявката "социална помощ", то винаги е добре аргументирано, винаги е направено по начин, който нашата експертиза показва, че британците действат точно. Това, срещу което ние възразявахме, особено в началото на годината, е протакането на процедурата по изваждане на разрешителни за работа за студентите.
Там какво успяхме да направим?
Там успяхме да сведем сроковете за издаване на така наречените жълти карти - сертификати за студенти, които да работят по 20 часа на седмица, от около 6-8 месеца до 2-3 месеца, което за стандартите на британската администрация е приемлив срок. И действително реакцията на студентската общност е положителна за тези усилия на посолството, въобще на българската държава.
Тези дни получихме новината за това, че Великобритания замразява студентските заеми за българи и румънци. Аргументът е подозрително нарастване на броя на записващи се там млади хора от тези две държави. В момента какво се случва и какво се предприема по тази тема?
Ситуацията е следната. В момента, в който излезе това съобщение, аз направих, да го нарека много остър демарш, остро възражение по официален път в две посоки. Първо, че тази мярка се предприема без българската страна да бъде предизвестена в контекста на доброто институционално сътрудничество между българските и британските ведомства. И второ, че отново е мярка, която, както допълнително разбрахме, ще касае всички студенти от ЕС, отново бе представена в публичното пространство като мярка срещу българи и румънци. Освен това като мярка, която се въвежда за тях само. Ние възразихме срещу временното замразяване на отпускане на студентски заеми за издръжка само на българи и румънци, независимо от обективния факт, че е нараснал броят на заявленията за тази част от студентските заеми. Така че ние доста остро реагирахме на това. Получихме уверение, че нещата са точна така, както сега ви ги представям, но че мярката е временна, до януари, след което ще бъде възстановено изплащането на студентски заеми за издръжка на всички български студенти, както и на всички европейски студенти, които отговарят на съответните изисквания. Част тях са да докажеш, че си студент в сертифицирано учебно заведение в Обединеното кралство. И второ, да имаш доказан период на уседналост, за да се избегне подозрението на британската администрация за злоупотреба с фактическа социална субсидия от хора, които не са студенти.
Тоест, за да бъдем коректни и обобщавайки това, което казвате, до 1 януари...
До 1 януари казват, че ще приключи тази предварителна проверка за българи и румънци и че оттам нататък имаме уверение, че през януари, най-късно през февруари ще бъде възстановено изплащането на тази част от заемите, която касае издръжката. Инак за заемите за покриване на учебните разходи, те не са били спирани и няма да бъдат спирани дори в този период от днес до края на януари-февруари.
Друг е въпросът как ще се уреди казусът за хората в междинно положение, заварено. Подозирам, че има студенти, подали молби в този период, и вероятно новите условия ще ги посрещнат с различни изисквания.
Надявам се, че след този неприемлив начин на третиране на българските и румънските студенти нещата ще бъдат отново възстановени като равноправно третиране на всички студенти от ЕС, особено след като българските студенти влизат в категорията на тотално освободените от нужда за разрешителни за работа след 1 януари, както всички български граждани. Друго, което искам да анонсирам пред студентите, е да бъдат безупречни в изпълнението на доста ясно, подробно описаните изисквания за това в какви заведения трябва да учат, какви изисквания за пребиваване във Великобритания трябва да изпълнят. Преди да подадат документите си, да се консултират със съответните административни органи, за да не получават откази поради неперфектност на подаване на съответната молба.
Разбира се, това ще им гарантира по-безпрепятствено изпълнение на процедурите.
Точно така.
Ако се върнем на казуса с българите във Великобритания, достъпът им до трудовия пазар и всичко онова, което излиза в медиите, а и като послание от страна на политиците, тази цифра, която изнесохте - между 8000 и 10 000 българи, които идват годишно във Великобритания, константна ли е през годините?
Може да се каже, че през последните година-две тя е константна. И тъй като нашият анализ показва, че няма някакви качествени други показатели, свързани с 1 януари, които да променят рязко тази цифра, ние само за следващата година - не можем да се ангажираме с прогноза за пет години - не очакваме нарастване над тази цифра. Освен това трябва да имаме предвид, че хората, които идват тук, го правят, за да работят, тъй като малцина са онези, които имат илюзията, че без да работят, ще получат каквото и да е в една много скъпа страна като Великобритания. Това са млади хора, които са готови да работят, слава богу, повечето от тях работят на легалния пазар. И ние сме безкомпромисни с всякакви сигнали от правоохранителните органи на Великобритания за хора, които се опитват да работят нелегално. Като цяло, ако питате работодателите, българите са отлични работници - много мотивирани, много добре представящи се в различните трудови категории - от сезонните работници в Южна Англия, които работят като берачи на плодове и зеленчуци, и се стигне до висококвалифицираните професионалисти в Лондонското Сити. За съжаление определени политици не обичат истината, а предпочитат да злоупотребяват с тази ксенофобска вълна, която залива определена част от британското общество.
Попитах Ви за броя, защото и преди две седмици "Таймс" съобщи, че миналата година в страната са работили около 120 000 българи и румънци, което по техни данни е с близо 20 на сто повече спрямо година по-рано.
Не зная откъде правят този извод, че е повече. Ние имаме около 57 000 души, които са официално регистрирани постоянно живеещи в Обединеното кралство български граждани и това е британска статистика. Предполагам, че заедно с румънците, които са значително повече, може би има 120 000 души. Но дали има нарастване или не... Може би има леко нарастване, но то в никакъв случай не е в противовес с тази прогноза, която си позволяваме доста условно да правим. Разбира се, ние не сме ясновидци, не знаем какво ще се случи, но пак трябва да кажа, че тук за всеки, който не желае да работи, ситуация би била крайно трудна и никой да не предприема авантюрата да идва във Великобритания без осигурен трудов договор.
А кога ще стане ясно и да очакваме конкретика от страна на британските власти тъкмо около тези мерки, свързани с пресичането на социалния туризъм.
Има очакване в дипломатическите среди за статия или реч на британския премиер в близките дни по мерките, които британското правителство смята да въведе за затрудняване на достъпа до социалната система във Великобритания от чужденци, които не произвеждат национален продукт за Великобритания. Но какво конкретно ще каже британският премиер, ние ще проучим внимателно и след това бихме могли да коментираме на базата на конкретния текст.
Факт е това, както и натискът, под който беше поставен британският премиер Дейвид Камерън, наистина да опита да задържи имигрантите, в частност и българските, и румънските. Прецедент ли би било, ако Великобритания погази някоя от клаузите на общностното право в опит да ограничи не само нашия достъп, но и права на други имигранти?
Не би било прецедент различието в интерпретирането на европейското законодателство между Великобритания и Европейската комисия. В момента тече дело по това дали така наречените тестове за уседналост, въведени от британските власти, отговарят на общоевропейските тестове за уседналост на граждани на други държави на ЕС, които кандидатстват за определен тип социални помощи и друг тип облекчения. Тоест една такава мярка не би била прецедент, но се надявам, че британското правителство ще предприеме мерки, които са в съответствие с действащото и приложимо европейско законодателство. Това е наша позиция, за която ние ще продължим да настояваме.
Явно, че явлението "полски водопроводчик" още кънти в съзнанието на британците. Вземам пример от карикатура в пресата, на която водопроводчик с инструмент в ръка стои до две дами, които си говорят и казват, че не искат българите и румънците да дойдат и да вземат работата на поляците.
Карикатурата е част от колорита на всяко издание. Но извън шегата това, на което ние никога няма да се съгласим, е да се изправят незаконни, изкуствени пречки пред българи, които конкурирайки се с други граждани на ЕС, получат правото да работят законно във Великобритания. Тази свобода на намиране на работа в конкурентни условия трябва да бъде валидна, трябва да бъде гарантирана на българите във Великобритания така, както би трябвало да бъде гарантирана на британците в България или на който и да е европеец в друга държава членка на ЕС.
