Николай Цонев - лидер на съпротивата срещу полицейщината
Интервю с Харалан Александров- социален антрополог
Изненадаха ли Ви някои данни от последното изследване на ЕСТАТ? Там партията на Николай Цонев получава 3 процента, толкова, колкото и СДС?
Изненадва ме по-скоро това, че СДС има толкова висока подкрепа, аз очаквах да е по-ниска след всичко, което си причиниха. Що се отнася до „Нова алтернатива", впечатляващо е, че за толкова кратко време е натрупала сериозна подкрепа, но като се замисли човек, това има своето обяснение. Аз пътувам много из страната и общувам с различни хора, включително с бивши и настоящи военнослужещи. В голямата си част тези хора имат високо мнение за председателя на партията Николай Цонев и си спомнят с носталгия за неговото ръководство на Министерство на отбраната. Явно като министър той е съумял да направи за своите служители повече от всеки друг на този пост и това не е забравено и се оценява високо. В този смисъл неговата партия има устойчиво ядро от симпатизанти сред военнослужещите и техните семейства. И тъй като те са по-малко от 3% от населението, очевидно новата партия получава подкрепата извън тази група. Обяснението за това е до някъде парадоксално - Николай Цонев спечели симпатии и подкрепа сред широк кръг граждани поради демонстративния и безобразен произвол, на който бе подложен и от който той излезе по достоен начин. Не знам какъв е бил замисълът на атаката срещу него, но той отказа да се държи като жертва и спечели симпатиите на всички, които се чувстват репресирани от сегашното управление и виждат в него лидер на съпротивата срещу полицейщината. Разбира се, за да се трансформира личната харизма в партийна подкрепа, е нужна много работа. Тепърва предстои да се проследи как ще се развива партия „Нова Алтернатива" след този силен старт.
Като сериозна заявка за участие в изборите и нова надежда за хората ли да тълкуваме 3-те процента или на този етап само като събиране на негативен вот към сегашното правителство?
За да разберем какво означават тези 3%, трябва хората да бъдат попитани защо подкрепят точно „Нова алтернатива". Но няма съмнение, че част от мотивацията е желанието да се отърват от кошмара на сегашното управление. Негативният вот се очертава като основен двигател за политическо участие и за него ще се борят много партии. И вероятно всяка от тях ще прихване част от този наказателен вот, тъй като различни групи в обществото са недоволни по различни причини. Излишно е да се изброяват провалите на това правителство, те са повече от очевидни. Общество като българското, което е научено на лошо управление, би могло да понесе дори това на ГЕРБ, ако се беше случило във време на икономически подем. Но комбинацията от икономическа депресия, некадърно управление и политически безобразия изчерпа толерантността дори на толкова търпеливи хора като българите. И все пак, едва ли мотивацията е само негативна - обикновено когато хората гласуват срещу една провалена политическа клика целта им не е да изведат друга клика на власт, а да осигурят нещо по-добро за бъдещето си.
Липсва ли на политическата сцена в този момент нов „месия"? Как се вписва Николай Цонев сред новите политически лица?
Не мисля, че разумните хора очакват нов „месия". Николай Цонев има много сдържано, овладяно и експертно публично присъствие, точно обратното на месианското перчене, на което сме свикнали. Разбира се, част от протестният вот ще търси месиански тип лидерство и навярно ще отива при Слави Бинев например, който доста успешно претендира за ролята на баш душманин на това управление и лично на Бойко Борисов. Ако подкрепата за Цонев се окаже по-голяма от тази за Бинев, както подсказват данните от това изследване, това ще рече че наказателният вот не е изцяло стихиен и емоционален, а търси компетентност и експертен потенциал. Впрочем провалът на поредицата от месии, които управляваха България, е толкова очевиден, че е крайно време да напуснем наивното очакване за политическо спасение. Ако дори след жалкия провал на Борисов, хората отказват да научат този урок и продължават да се оглеждат за спасители, това означава, че болестта е нелечима.
Печелившо или губещо е експертното говорене в момента?
Ако се съди по подкрепата за „Нова алтернатива", очевидно е печелившо. Подкрепата за експертното присъствие в политиката е добра новина, която подсказва, че поне на част от хората им е омръзнало популисткото бръщолевене, с което традиционно ни заливат българските политици.
Кои партии в момента демонстрират активна позиция в търсенето на промяна, освен „Нова алтернатива"? Тази позиция успешна ли е или хората са уморени, затова и не достатъчно активни?
Самият акт на създаване на партия е демонстрация на смелост, особено в този момент от българската история. Толкова е голяма умората, омерзението и отдръпването от активно политическо участие, че е цяло чудо, че възникват такива нови политически проекти. Сякаш най-големи очаквания има към партията на Меглена Кунева, която е дефинирана както гражданска, и която търси своята идентичност в период на граждански кипеж. Това е голямо предизвикателство, защото гражданите, които почти ежедневно протестират срещу някакво безобразие на властта, са много чувствителни към всеки опит за политическа употреба на тяхната кауза. Все повече спонтанните граждански движения задават дневния ред на публичния живот, а партиите са принудени да ги следват и подкрепят, ако искат да бъдат забелязани. Виждате какво става - само миг да се разсее човек и някой тарикат с политическа протекция се втурва да застрои малкото останали дюни или последния несъсипан плаж. Но и гражданите се научиха да са бдителни, веднага дотичват пред парламента, правят протест и обикновено някой министър силно се разтревожва за имиджа си и дава назад от взетите на тъмно решения. Налага се да бъде упражняван постоянен граждански контрол върху криминалните нагони на българската полит-икономическа олгархия, тъй като тя очевидно не е в състояние да си поставя ограничения и ако бъде оставена, ще разруши и плячкоса всичко, до което се докосне. В този процес на ферментация на гражданското общество новите политически формации ще трябва да намерят своето място и идентичност, като станат изразители на автентични тежнения и потребности на гражданите. Истинският тест за тях ще бъде да докажат, че не са слуги на олигархията подобно но старите, изхабени и дискредитирани политически клики.
