С формулата „3 по 10" КНСБ предлага 30 стъпки, върху които служебният кабинет трябва да се фокусира през следващите десет седмици. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" президентът на синдиката Пламен Димитров посочи, че между 300 и 500 млн. лева от разходите в бюджета могат да бъдат пренасочени към социално-икономически мерки, които да подпомогнат българите с най-ниски доходи. Според Димитров повишаването на доходите няма алтернатива, но при условие, че бъде гарантирана събираемостта на приходите в хазната.
В четвъртък синдикатът ще предложи на служебния кабинет 10 неотложни мерки, 10 спешни задачи и 10 важни решения. Освен мерки срещу безработицата и повишаване на минималната заплата на 340 лв. от КНСБ предлагат да се отпуснат целеви зимни помощи за около един милион българи.
Пламен Димитров коментира, че е добре дипломат при това утвърден като Марин Райков да управлява държавата, но подчерта, че в момента са нужни икономически решения.
Дипломат, а не икономист пое страната в тежка ситуация като премиер. Тежка ситуация, която президентът не определи като реална икономическа криза. Той каза, че тя не трябва да бъде допусната. Но ние българите усещаме като сериозна криза. Той каза, че сме само в социална криза, прераснала в политическа. Една такава фигура ще успее ли в следващите три месеца да...
Безспорно е, че страната се намира в криза - и икономическа, и социална, и политическа. И едва ли трябва да се правят каквито и да било други коментари по този въпрос. Но факт е, че причините за това хората да са по улиците е неравенството и ниските доходи. Поводите бяха сметките, монополите и борбата с тях, които в края на краищата трябва да не бъдат забравяни, ако иска новото правителство да получи доверието не само на протестиращите, но и на хората, не само тези, които бяха на улицата, са недоволни от това, което става по отношение на липсата на нормални механизми, пазарни механизми, които да определят в края на краищата кое колко струва и как мога за да си го позволя с доходите, които ми плаща моят работодател. Дипломат е добре да управлява държавата, не казвам, че е лошо. Още повече господин Райков, който има достатъчно опит и е утвърдил се дипломат от кариерата. Аз продължавам обаче да имам известни опасения в това дали и доколко финансите на страната и икономическите стимули, които трябва да бъдат вземани в тези няколко месеца, ще бъдат в правилна посока, имайки предвид специализираността на премиера не в тази област.
Именно. Проблемите са вътрешна, а той насочен по-навън като сигнал.
В това малко разминаване има известен проблем според мен на първо четене. От друга страна, представянето на България навън, а именно, че ще направи честни и демократични избори, които да бъдат признати не само вътре, а и навън, е изключително важно за демокрацията в страната. Също така много важен репер, който започна да се коментира по-интензивно, е договарянето на ключовите параметри, на договора за партньорство на България за следващия програмен период 2014-200 година, не само средствата, не само оперативните програми, а и политическите условия, тъй като съгласно новите изисквания на европейското икономическо управление всъщност държавите членки това трябва да направят. В този договор ще пише какво трябва да направи държавата с следващите седем години и кога по какъв повод могат да спрат паричките от Европейския съюз, на които всички много разчитаме - и бизнесът, и домакинствата. Сега в тези два-три месеца, докато е това правителство, ще има решаващо придвижване на тези договори за партньорство, които окончателно трябва да станат факт в края на годината, а дотогава трябва да се договорят. Така че в тази посока господин Райков има очевидно според мен поле за работа и компетенции, които са безспорни. Бързам обаче да кажа, че в другите части на кабинета има и добри новини, и не дотам.
Всички видяха като добра новина финансовия министър.
Аз ще се изкажа по-предпазливо. Познавам господин Христов, знам и съм убеден в неговите компетенции. По-скоро икономическият екип, който се оформя в това правителство, не носи в себе си друга философия от досега проповядваната през тези 12-13 години. Ако чухме внимателно хората, които протестираха, те бяха несъгласни с много от настоящите действия в икономиката, които бяха правени: с данъчната политика, с начина, по който се приватизираха не само монополни предприятия, а въобще много предприятия. Господин Калин Христов, моите уважения, както казах, аз го уважавам като икономист, е член на УС на същия Институт за пазарна икономика, който ние критикуваме много драматично и много силно. Защото от там идват редица грешни постановки, които три поредни правителства следваха в своята икономическа политика. Аз силно се надявам, че той няма да направи това. Но казвам, че имаме известни опасения. В икономическия екип доброто виждаме, че са хора с достатъчно опит, но опит, който идва все от англосаксонския свят - Харвард и други такива престижни университети, но нищо да речем от скандинавския свят, от Германия, Франция, континенталния модел на Европа, който носи в себе си други измерения на икономически дадености и политики. Казвам тези известни опасения - може да са предварителни, може да са пресилени, не знам, ще видим в следващите дни, но това е по-скоро по-лошата част от новините. Мисля си, че в другата част обаче екипът, който стои непосредствено под премиера, имам предвид трите жени - добър знак е, че три жени са вицепремиерки - две от тях са известни и доказани в екипа на президента. Мисля, че особено вицепремиерът и министър на труда и социалната политика заедно с предполагам ресорните здравеопазване, образование и култура, си мисля, че показват добри имена, добри авторитети, както министърът на здравеопазването, така и министърът на образованието и мисля, че те имат своите плюсове, надявам се.
И краткото време, и дадените анонси в думите на президента... няма ли опасност хората да останат с очакването, че служебното правителство като магьосник за два месеца ще им реши проблемите. Беше споменат казусът със сметките, с доходите на хората.
Мисля, че трябва да има ясна програма и тя трябва да бъде съставена в следващите десет дни, не повече, тъй като това правителство има всъщност десет седмици реално, като се замислим, ако всичко върви нормално. Естествено, ако след изборите има патова ситуация, това е друга картина. Но за тези десет седмици - ние утре ще излезем с нашите предложения - трябва да има според нас десет неотложни мерки, които трябва да бъдат предприети, десет неотложни задачи, на които трябва да се отговори, и десет важни стратегически решения, които трябва да бъдат заложени в решенията занапред. Едно от тях е да речем какво става с дългосрочните проблеми, които имат енергетиката и железницата. Те трябва да бъдат решавани сега. Това е важно стратегическо решение. Защото НЕК трябва да плати 460 млн. лв. в края на април, тоест при това правителство, трябва да се вземе заем. Това са спешни, едри неща, които независимо, че е служебно правителство, то трябва да вземе решение. По същия начин с БДЖ: кредиторите на БДЖ идват утре и искат да вземат „Сименсите", новите влакове и вагоните. Казвам „утре", буквално след седмица и две, ако се стопира приватизацията, както най-вероятно ще стане. Защото наистина при служебно правителство е спорно дали е най-добре в момента да се приватизира. Така че там трябва да има също спешно решение какво правим. Ще търсим ли заем от Световната банка, както беше договорен и спрян от Дянков или няма да го търсим? Това са едри стратегически решения, които неотложно... Важни са и трябва това правителство да вземе да ги решава. Такива наистина смятаме, че трябва да има и ще сложим утре на масата кои са. Но връщайки се на неотложните и спешни задачи, те наистина са в сферата на социално-икономическите мерки и там трябва на първо място да се гарантира събирамеостта на бюджета. Тоест трябва да се гарантират мерки за събираемост на данъците, за да може в края на краищата да има фискално пространство къде да се преструктурират разходите. Това е втората стъпка, която е много важна - да се преструктурират разходите предимно от капиталови разходи и разходи за издръжка, които могат да бъдат донякъде, но най-вече капиталови разходи, които могат да бъдат отложени или минимизирани и прехвърлени. По наши сметки, пръвоначалните разчети показват, че между 300 и 500 млн. могет да бъдат вътрешно преструктурирани, тоест да не бъдат направени капиталови разходи, а да отворят пространство с допълнителни мерки към социални. Като казвам социални това са и мерки за увеличаване на програмите на временна заетост. Да, някой може да каже, че това не е много продуктивно, но в момента хората, които са без работа, трябва да бъдат вкарани някъде да работят и то да работят колкото се може по-продуктивно, не непременно да метат примерно улиците, могат да правят нещо по-различно, по-ефективно.
Освен заетостта, която е най-важният проблем, също така и хората в бедстващо положение. Наистина има групи от хора, които трябва да се идентифицират точно. Част от тях са хората, които получават социални енергийни помощи. Към тях трябва да има допълнителна целева мярка. Част от най-бедните пенсионери също са в тази група. Част от безработните, които не получават обезщетение или вземат минималното, което е 130-140 лева. За тях трябва да има конкретни целеви енергийни помощи според мен сега, за първите два-три месеца. Така че има 30 мерки, 3х10, както ние казваме, които за десетте седмици правителството трябва да се фокусира и да свърши в социалната, икономическата област и споменах вече, навън към Европейския съюз, но и навътре да гарантира провеждането на честни избори. Сега, дали ще бъде с този граждански борд, за който говори президента, или с някакъв друг механизъм за прозрачност.... Добре, това е хубава инициатива - граждански борд за наблюдение на честните избори. Но това са важните неща. И накрая: трябва да има отработен механизъм. Вряно е, че част от хората в правителството нямат достатъчно административен опит. Обаче ако ги вкараме в механизъм, който предполага постоянни консултации, може би това ще помогне. Ще припомня, че част от протестиращите искаха онлайн консултации постоянно. И мисля, че това е времето да се направи така - обществен съвет и НСТС. Преди всяко заседание на Министерския съвет те да бъдат наясно какви решения ще бъдат гледани на съответното заседание на Министерския съвет, какви предложения за постановления или други мерки и да имат позиция, която да влиза в Министерския съвет. След това МС трябва да има пресконференция задължително и да обяви на обществото: общественият съвет поиска от нас това и това, ние не го направихме защото....; НСТС поиска от нас това, ние го направихме, защото.... Тоест да има прозрачност в обществото какво е станало тази седмица. И веднага да обяви: за другата седмица имаме тези пет мерки, които искаме да направим, пискаме онлайн консултации в сайта на МС, който иска да даде предложения, да ги даде и в обществения съвет и НСТС преди заседанието на МС отново. Този механизъм трябва да се повтори десет пъти в тези десет седмици и това ще гарантира устойчивост на прозрачността и естествено отчитане на мненията, без непременно да бъдат налагани на служебния кабинет, тъй като той все пак е суверенен, избран от президента и в края на краищата трябва да има свободата да взема решения.
Давате добро предложение на служебния кабинет за механизъм за съвместната ви работа. Ще окажете ли натиск от ваша страна в хубавия смисъл, ако новият министър и вицепремиер за увеличаване на доходите по административен път?
Това според мен няма алтернатива. Вярно е, че в тези няколко месеца трябва да се вместим в сегашния бюджет, но, както казах, и в него има достатъчно механизми да бъдат преструктурирани разходи.
Икономисти вчера предупредиха, че е твърде рисковано.
Вижте, икономисти много. Аз идвам от среща, която проведе ръководството на КНСБ с десет ключови професори, не така наречените водещи икономисти, които всеки ден са по радиа и телевизии. Професорите са от УНСС, БАН, Икономическия университет на СУ, хора, които смятам, че са достатъчно сериозни и които са правили бюджети. И от тях чухме точно това, което казвам в момента: че има такава възможност при условие да се гарантира събирамеостта на приходите в бюджета с всички възможни мерки и с отпадане на апелите да не плащаме данъци. Защото ако не плащаме данъци, няма как да финансираме нито образованието, нито здравеопазването в тези месеци, нито по-високи средства към най-нуждаещите си, в това число и нашите майки и бащи с малко по-премерено увеличение на пенсиите от 1 април, не по начина, по-който е заложено, а малко по друг начин, както казах, утре ще го разясним подробно.
Разчетите тепърва престоят, да видим какво е състоянието на хазната, но какво към днешна дата, ако съдим по онова, което се събира и онова, което се харчи и онова, което е заложено, може да си позволи бюджетът като скок на доходите? Говорим за най-ниските. Винаги говорим за този административен начин засега, по който се случват нещата.
Предложихме на президента още преди десет дни на провелите се консултации за обществен съвет пакет от мерки, който включва специални целеви зимни помощи за около 1 млн. души, 210 000 лица и домакинства, които получават енергийни помощи, и към тях да добавим най-нуждаещи се безработни, които са без или с ниско обезщетение, пенсионери с пенсии до 200 лева, които очевидно живеят бедно, и да има едно еднократно плащане, което да покрие дупката в тази сметки за януари, февруари и март. На второ място, минималната работна заплата очевидно трябва да порасне според нас на 340 лева, като това е почти неутрално действие към бюджета, даже и може би ще има няколко десетки хиляди плюс, но по-скоро нулево измерение към бюджета. Но ще даде допълнителен тласък на договарянето на доходите в предприятията и в частния сектор, тъй като това ще бъде инжекция, причини за ново договаряне, а хората имат нужда от това. Не казвам, че навсякъде това ще стане. Но това е нашият апел към синдикалните структури: там, където има възможност, непременно да се отворят нови преговори за нов ръст на работните заплати, колкото могат - 2, 3, 5 процента, колкото могат съответните предприятия в зависимост от това дали са компенсирали инфлацията или не са я компенсирали. В бюджета още две мерки: там, където не е компенсирана инфлацията в бюджетните системи докрай, за тези 12-13 процента говорим, да се потърсят възможности, това в момента искаме да видим с вицпремиера и министъра на труда и с финансовия министър заедно какъв ще бъде ефектът върху бюджета. Ще припомня, че при едно умерено увеличение от 5-6 до 7 на сто на бюджетните заплати, там, където не е увеличено, трябват допълнително от порядъка на 80-100 до 150 млн. лева допълнително. Аз споменах преди малко, че фискалният прозорец, който може да бъде отворен, е до 500 млн. за всички мерки, за които говоря, в това число и пенсионерите, които са по-голям разход. Евентуалното увеличение с 12 процента на пенсиите от 1 април по наши сметки на нетна основа за бюджета би искало още поне около 100 млн. лв. до края на годината. Естествено, това ще вдигне и базата за 2014 година. Трябва да се направят допълнителни разчети. Не казвам, че това са всичките мерки и точно както казвам ще станат, но това са предложения, които ние обсъждаме в момента и смятаме, че така трябва да бъдат коментирани - откъде да дойдат парите и как да бъдат преструктурирани разходите и какво да вместим в тях за най-нуждаещите се и мерки за заетостта.
