70 процента от бизнеса е категоричен - догодина кризата ще се усети още по-тежко, отколкото през отиващата си вече 2011-а. Това показа годишната анкета на Българската стопанска камара. Пред Дарик зам.-председателят на организацията Димитър Бранков обаче алармира и за още един проблем - само след две години масово по-възрастните и най-квалифицирани специалисти ще потърсят работа в чужбина, за да си гарантират пенсии над тавана за българската система. Този проблем идва на фона на поредните промени в системата, направени „на крак" и на очакването, че догодина една трета от работодателите ще продължат да съкращават служители. За всичко това ще се проведе и среща между работодатели и синдикати още тази седмица. С какви предложения ще отидат от камарата на тази среща и какви са очакванията им за пазара на труда? Ето какво каза Димитър Бранков пред Дарик:
Кои браншове ще бъдат най-силно засегнати от съкращаването на работна ръка, защото изследването показа парадокс - търсят се високо квалифицирани споциалисти, а в същото време има огромна безработица?
Това са секторите, които и в момента са в известна стагнация. Това са търговията и услугите, строителството. Строителството очевидно заради намаляващи инвестиции, търговията и услугите очевидно поради ако не спадащото, то поне потреблението, което стагнира от гледна точка на това, че нямаме някакви значителни ръстове на продажбите.
Тоест съкращаваме продавачки и строителни работници, а търсим инженери, които не можем да намерим.
Действително, обратното също е вярно - че търсенето и предлагането за конкретно работно място са обвързани със заплащането, което се получава, така че този аспект съвсем не трябва да бъде подминаван. Но обстановката няма да става по-лека и за работодателите в това отношение. Защото през 2014-а, само след две години трябва да паднат всички ограничения за работните пазари на ЕС, един път. Втори път и в момента, и в бъдеще това ще става все по-значима тенденция, налице е така нареченият пенсионен арбитраж - български работници, които работят две до три-четири години на относително платено спрямо българските стандарти място в ЕС, получават правото на пенсия, надвишаваща максималния размер в България от 700 лв. Това вече мотивира все по-голяма част от възрастните работници особено, не получаваната заплата, а пенсионните права, които се придобиват.
Тоест вие прогнозирате, че заради тази възможност, която ще се открие от 2014 година, голяма част от хората отново ще потърсят реализация в чужбина.
Това е процес, който ние наблюдаваме от много години, но той ще бъде в известна степен ускорен както заради кризата, така и заради падащите ограничения за европейския трудов пазар след две години.
Очаквате ли форматът на пенсионна реформа, който беше приет и след ветото на президента, също по някакъв начин да ускори този процес?
Не бих се заел в детайли да коментирам ветото и текстовете, само ще спомена, че това, което ще се случи в следващите дни, е един старт на двустранни разговори по възможността да бъдат договорени консенсусни мерки в пенсионно-осигурителната система.
Какви ще бъдат вашите предложения?
Основната им цел е превръщането на системата в атрактивна за работодателите, за осигурителите, за осигурените лица и за пенсионерите. Това означава саниране, изчистване на системата от всички вноски и всички плащания, които нямат осигурителен характер, не са ответни пенсионни права. Това е коригиране на нормативната уредба, на правата, на осигурителния принос на всички лица с права за ранно пенсиониране - първа и втора категория труд и сигурност и отбрана. В това отношение сме предложили два нови фонда към ДОО - фонд пенсии за първа и втора категория труд и фонд пенсии за служещите в отбраната и сигурността.
Идеята за милтифондовете, която може би към средата на следващата година ще придобие форма на проектозакон, как се вписва в тези ваши предложения?
Да, права сте, когато говорим за реформиране на системата, обикновено говорим за първия стълб - фонд Пенсии на Държавното обществено осигуряване. Тук сме готови с предложения, които трябва да осигурят едни по-адекватни пенсии особено от универсалните фондове за по-младите хора, тъй като вече първите пенсии, които трябва да бъдат изплащани от универсалните фондове наближава. Знаете, че има много лица, които са с първи и втора категория труд и през универсалните фондове се пенсионират по-рано. За съжаление голяма част от тях ще бъдат изненадани неприятно с натрупаните им по партиди средства, които ще се окажат твърде малки. Знаете, че активите спаднаха като цени през 2008 година, тоест пенсиите, които ще придобият като право, са твърде ограничени като размер. Именно поради тази причина и тази сфера се нуждае от реформиране, колкото и тази дума да не се харесва вече на повечето хора.
Докъде стигнаха разговорите във връзка с по-голямата защита на работниците от съкращаване в годините, близки до пенсиониране?
Тези промени вече вероятно ще бъдат факт след преодоляване на президентското вето по целия закон, тъй като се отне правото на работодателя да прекратява трудовото правоотношение при хипотезата при навършена пенсионна възраст и придобити пенсионни права.
А какво се случва с хора, които са близо, но все още не са навършили възрастта за пенсия, и те бъдат съкратени?
Защитата за тях трябва да дойде по линия на осигурителната система. В момента знаете, че изчисляването на пенсия се прави върху последната година, докато моделът, който вероятно трябва да бъде преразгледан, това е осигуряване на атрактивност на системата и даване на възможност за дълъг трудов живот, а това означава и политики, които са извън пенсионното осигуряване, икономически политики, които да генерират заетост особено в условия на криза и забележете във валутен борд. Тъй като комбинация от криза и валутен борд в момента, съчетана с тежките нормативни режими и регулации - тези три фактора фактически генерират стагнацията на българската икономика в момента.
Ако се върнем към разговорите, които предстоят със синдикатите, кога можем да ги очакваме и това означава ли, че реформите в пенсионната система продължават?
Началото на разговорите вероятно ще бъде дадено в сряда.
Продължават ли промените?
Абсолютно, аз мисля, че това е общо разбиране и у синдикатите, и у работодателите, че са необходими крачки в тази посока, добре премерени, добре консултирани и обмислени.
Тоест догодина можем да очакваме нова промяна освен плавното покачване на възрастта за пенсия.
С това трябва да се ангажира преди всичко Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и парламентът. Ние ще бъдем отговорни в този диалог за договаряне на консенсусни мерки, за които силно се надявам, че и на експертно, и на политическо ниво ще бъдат подкрепени и от изпълнителната, и от законодателната власт.
Независимо от решението на Конституционния съд за промените?
Естествено, ще изчакаме решението на Конституционния съд.
