Найджъл Фараж - лидер на Партията за независимост на Великобритания, пред ТВ7:
Господин Фараж, няколко въпроса относно антиемигрантската кампания насочена срещу България. Случвало ли се е и преди Великобритания да има толкова сериозни проблеми с други страни, различни от източноевропейските, колкото в момента?
Да, през 2004 ние отворихме вратите си за по-голямата част от Източна Европа. Казаха ни да очакваме лек емигрантски прилив от около десет хиляди души на година, но се оказа, че около един милион емигрираха. Никога в историята на нашия остров не сме преживявали нещо подобно. Хората бяха шокирани. Много от работниците, които дойдоха, бяха трудолюбиви, справяха се добре и плащаха данъците си редовно, но почти и толкова бяха неквалифицирани и неподготвени. Това доведе до пренасищане на трудовия пазар. Това се случи, когато младежката безработица стигна 22%. Правилата на играта се променят. Социалната ни система също е била отворена през това време. Мнението ни е, без да имаме нищо против хората от България, Полша, Румъния или където и да е, че трябва да поставяме интереса на нашите работници и интереса на нашата собствена социална система на първо място.
Имате предвид, че общата представа на британците за българите е станала основно негативна? Вие лично познавате ли българи, вашите колеги от Европейския парламент например как се вписват в това впечатление?
Не коментирам българите като цяло, колкото факта, че ние отворихме вратите на Обединеното кралство за неограничен брой хора. Ние сме сериозно разтревожени, че България е държава, която има сериозни икономически проблеми. Официалната статистика сочи, че 44% от хората живеят под прага на бедността. Повече от ясно е, че ако кажете на жителите на една бедна държава, че могат да заминат за богата страна и да се възползват от работните им места и социалната й система, има сериозен риск голям брой хора да изберат тази алтернатива. Например, ако аз бях млад българин без работа и в затруднено положение вече щях да си събирам багажа, за да замина за Лондон.
Няма ли професия основно в сферата на услугите, например, които рядко са практикувани от англичани и няма ли британската икономика да се нуждае от чуждестранни работници, за да заемат тези работни места?
Ако се нуждаем от чуждестранни работници, можем да съставим съответната система с трудови разрешителни. Всъщност това, което правим сега, е не просто отваряне на трудовия пазар, но отваряне на страната за хора, които пристигат и се заселват. Експлоатират здравната, образователната система и всичко останало. Това е безсмислено. Не мисля, че това е негативизъм към българите като такива. Това е цялостното чувство, че толерантността на Великобритания към приемането на работници от чужбина е достигнала пределната си точка и трябва да се вземат мерки.
Вие смятате, че редуцирането на емигрантите директно ще разреши проблема с младежката безработица и ще обезкуражи младите британци да търсят работа другаде, в САЩ, например, вярно ли е?
Със сигурност това ще помогне. Мисля, че също важно чувство за справедливост. Много части от страната виждаме малки и големи градове фундаментално променени от огромния приток на хора от Източна Европа. Честно казано, имам усещането, че тук се случва нещо неправилно и безпрецедентно за нашата история.
Можете ли да посочите конкретни причини за кампанията, която стана толкова популярна в медиите, кой е инициаторът й, има ли конкретна цел и има ли нещо общо с британския референдум, който предстои да се проведе относно членството в Европейския съюз?
Да, целият дебат има две причини. Първо, нашият шок след влизането на Полша в Европейския съюз. И второ, в момента съществува сериозен дебат относно това, какво изобщо означава Европейският съюз и неговите регулации относно абсолютното свободно придвижване на хора. Едно от нещата, които националната държава е длъжна да прави, е да решава и да определя сама кой и защо да пристига, да работи и да се установява в нея. Това е една от основните причини, заради която много британци искат да напуснат Европейския съюз.
